Яйчникът (ovarium) е чифтен орган, разположен странично на матката под маточната тръба. Намира се в специална ямка (fossa ovarica), която се загражда между външните и вътрешните хълбочни съдове.
По форма яйчникът наподобява синя слива. Размерите му варират в зависимост от възрастта. При полово зряла жена яйчникът има следните размери: дължина – 3-4 cm, ширина – 1,5-2,5 cm и 1-1,5 cm дебелина. Теглото му е 4-8 g. Обикновено десният яйчник е малко по-голям от левия.
Яйчникът има две повърхности: външна (facies lateralis), която заляга към яйчниковата ямка и вътрешна (facies medialis), която е обърната към кухината на малкия таз. Двете повърхности се срещат в два ръба: заден – margo liber, който е свободен и преден – margo mesovaricus, който е прикрепен за широката маточна връзка чрез опорака на яйчника. По този ръб се разполага участък, наречен hilus ovarii, през който в яйчника навлизат съдове и нерви.
Яйчникът има два полюса:
- горен полюс – extremitas tubaria – насочен е нагоре към външния край на маточната тръба.
- долен полюс – extremitas uterine – насочен е надолу към тялото на матката;
Положението на яйчника се променя под влияние на редица фактори: големината на яйчника, състоянието на матката, напълнеността на червата, положението на тялото, от състоянието на прикрепващият го апарат.
Към прикрепващият апарат на яйчника се отнасят:
- опорак на яйчника (mesovarium) – представлява дубликатура на коремницата, изхождаща от задния лист на широката маточна връзка. Прикрепва се за яйчника в зоната на hilus ovarii.
- lig. infundibulopelvicum – тази връзка започва от горния полюс на яйчника и се прикрепва към тазовата стена. През тази връзка преминават кръвоносни и лимфни съдове за яйчника.
- lig. ovarii proprium – тази връзка свързва яйчника с горно-задната част на матката.
Повърхността на яйчника е свободна от перитонеум (с изключение на горния полюс), има налобен вид – изпъкват зреещи в различен стадий фоликули. При деца и млади момичета повърхността е по-гладка.
В детството свободната повърхност на яйчника е покрита от един слой кубични клетки – герминативен (зародишен) епител, който впоследствие изчезва. От него през вътреутробното развитие се образуват първичните яйчникови фоликули, които прорастват в дълбочина и се откъсват.
Под герминативния епител се разполага tunica albuginea – седефенобяла обвивка на яйчника, изградена от колагенни влакна.
Вътрешността на яйчника се състои от съединителнотъканна основа – stroma ovarii. Различават се две зони:
- вътрешна – zona vasculosa – разполага се около хилуса. Състои се от по-хлабава съединителнотъканна строма, богата е на кръвоносни и лимфни съдове и нерви.
- периферна – zona parenchymatosa. Съдържа фоликули в различен стадий на развитие. Яйчниковите фоликули се образуват през вътреутробното развитие. При раждането двата яйчника съдържат общо около 500 000 първични фоликула. През периода на полова зрелост на жената само 400 – 500 от тези фоликули узряват и представляват годни за оплождане яйцеклетки. Останалите фоликули претърпяват обратно развитие.
Кръвоснабдяването на яйчника се осъществява от яйчниковата (a. ovarica) и маточната (a. uterine) артерии. Венозната кръв се оттича към яйчниковата вена, а също и към маточните и тубарните вени.
Лимфата от яйчника се оттича към лимфните възли в поясната област, разположени около аортата.
Инервацията се осъществява от plexus ovaricus – нервното сплетение около яйчниковата артерия.
