Коарктация на аортата представлява вродено стеснение на участък от аортата. Степента на стеснението може да варира от лекостепенно до значително.
Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло. Тя се разделя на три части: възходяща аорта, аортна дъга и низходяща аорта, която бива гръдна и коремна.
Аортата започва от лявата камера на сърцето, върви във възходяща посока, извива се дъгообразно наляво и се насочва в низходяща посока, като се спуска покрай гръбначния стълб през гръдната кухина, диафрагмата и коремната кухина. Завършва на нивото на IV поясен прешлен, където се разделя на двете общи хълбочни артерии.
В зависимост от локализацията на стеснението се различават следните форми на коарктация на аортата:
- форма на възрастните – среща се в 75 % от случаите. Стеснението на аортата е в участъка между устието на лявата подключична артерия (a. subclavia) и залавното място на ductus arteriosus или неговия закърнял остатък – ligamentum arteriosum.
- инфантилна форма – среща се в 25 % от случаите. Стесненият участък се намира проксимално от лявата подключична артерия, причинявайки разлика в артериалното налягане на двете ръце.
Коарктацията на аортата много често се съчетава с бикуспидална аортна клапа и аневризма на артериален съд на мозъчната основа. Съчетание на аортна коарктация с междукамерен дефект или отворен дуктус артериозус се среща често, особено при инфантилната форма. При момичета със синдром на Търър също може да се наблюдава коарктация на аортата.
Стеснението на аортата под лявата подключична артерия е причина за повишаване на налягането в участъка над стеснението и във всички артериални съдове, които излизат от тази част на аортата (каротидни и подключични артерии). Затруднява се работата на лявата камера, която трябва да изтласква кръв срещу повишено налягане. Налягането дистално от коарктацията се понижава и се нарушава кръвоснабдяването на коремните органи, бъбреците и долните крайници.
Какви са симптомите при коарктация на аортата?
Инфантилната форма на коарктация на аортата се изявява още в кърмаческа възраст с развитие на сърдечна недостатъчност. Животът на детето е застрашен още в първите месеци.
Аортната коарктация от възрастов тип може дълго време да остане неразпозната и да се открие в юношеска възраст или дори по-късно. Могат да се наблюдават следните симптоми:
- бърза умора на долните крайници („тежки крака“)
- повишено артериално налягане на горните крайници и нормално или понижено артериално налягане на долните крайници.
- разлика в налягането на двете ръце – при малка част от случаите е възможно стеснението да бъде преди изхода на лявата подключична артерия, при което кръвното налягане на лявата ръка може да бъде нормално или ниско, а на дясната ръка – повишено
- видими пулсации на каротидните (сънните) артерии
- едва доловим или липсващ пулс на долните крайници
- хипертонични оплаквания – главоболие, кървене от носа.
Какви усложнения могат да настъпят?
- левостранна сърдечна недостатъчност
- клапна аортна стеноза
- дисекация на аортата
- инфекциозен ендокардит
- вътремозъчен кръвоизлив и др.
Как се поставя диагнозата коарктация на аортата?
За диагностицирането на коарктация на аортата допринасят?
- характерните прояви на заболяването, например разликата в артериалното налягане на ръцете и краката
- ЕКГ – наличие на белези на хипертрофия на лявата камера с вторични ST-T изменения
- рентгенография на гръден кош – може да се установи уголемяване на лявата камера, „конфигурация 3“ на аортната дъга, дефекти по долните ръбове на 3-то и 4-то ребро.
- ехокардиография – директно се визуализира стеснението на аортата.
- ядрено-магнитен резонанс
- инвазивна диагностика – сърдечна катетеризация, аортография, коронарна артериография.
Какво е лечението?
Консервативно лечение може да се проведе при кърмачета в първите месеца от живота им и цели лечение на сърдечната недостатъчност. При неповлияване или при рецидив на сърдечната недостатъчност се провежда оперативно лечение.
Оперативно лечение се препоръчва при всички болни с градиент на налягането между долните и горните крайници над 50 mm Hg. Оптималната възраст за операция е между 2 и 6 години. Предпочитан оперативен метод е резекция на стеснения участък и свързване на двата края на аортата с анастомоза (термино-терминална анастомоза).
Друг метод, който може да се приложи в някои случаи е балонна ангиопластика.
Резултатите от оперативното лечение са най-добри, когато операцията е извършена навреме. Кръвното налягане на пациентите се нормализира и те имат нормална продължителност на живота.
Препоръчват се редовни профилактични прегледи, тъй като коарктацията на аортата може да рецидивира.
Прочетете за:
Междукамерен дефект
Отворен артериален канал
Тетралогия на Фало
