Окситоциновата индукция (предизвикване на раждане с окситоцин) е най-често използваният метод за предизвикване на раждане.
Окситоцинът има основна роля за възбуждане на маточните контракции и за започване на раждането. Окситоцинови рецептори се появяват в маточната мускулатура (миометриум) към 20 г.с. и значително се увеличават след 30 г.с. Поради това преди 20 г.с. миометриумът не реагира на окситоцинови препарати. Окситоцинът предизвиква маточни контракции директно, като активира калциевите каналчета в гладкомускулните клетки и индиректно чрез стимулиране на синтеза на простагландини в амниона и децидуата (лигавицата на бременната матка).
Окситоцинът може да се прилага интравенозно, подкожно, интрамускулно и букално. Ефектът му се изразява в увеличаване на честотата, продължителността и силата на маточните контракции.
Как се провежда предизвикване на раждане с окситоцин?
Индукцията с окситоцин се провежда обикновено сутрин на гладно, след тоалет и очистителна клизма. Окситоцинът се прилага чрез венозно-капкова инфузия. Използват се различни схеми, но винаги се започва с нисък начален дебит, който се увеличава през определен интервал от време. Най-често се увеличава през 15 – 30 минути, до получаване на оптимална маточна активност от 3-4 контракции за 10 минути. Скоростта на инфузията може да се променя на 20-минутен интервал. За ефективността на маточните контракции се съди по състоянието на маточната шийка. Непрекъснато се следи състоянието на плода чрез кардиотокографско мониториране.
Инфузията с окситоцин за индукция на раждането продължава до раждането на плода и плацентата. Ако една банка с окситоцин не е достатъчна за завършване на раждането се продължава с втора банка с окситоцин в същата доза.
Тъй като ендогенният окситоцин се отделя в кръвния ток на импулси, някои препоръчват пулсативна окситоцинова инфузия. Инфузията с окситоцин се включва на 8-10 минути за около 10 секунди, а дебитът се увеличава средно на 30 минути. При този начин на окситоцинова индукция се използва по-ниска обща доза окситоцин.
Странични ефекти на окситоцинова индукция на раждане
Правилното дозиране на венозно-капковата инфузия с окситоцин има основно значение за предотвратяване на някои странични ефекти.
Най-често срещаният страничен ефект при предозиране на окситоцина е маточна хиперстимулация. Тя се изразява в учестяване на маточните контракции над 6 за 10 минути, или удължаване на контракциите над 2 минути. Тонусът на матката се повишава над 20 mmHg. Това състояние води до фетална хипоксия, вследствие на нарушен утеро-плацентарен кръвоток.
Друг страничен ефект е антидиуретичният. При инфузия с високи дози окситоцин може да настъпи водна интоксикация. Окситоцинът наподобява структурата на антидиуретичния хормон и при предозирането му намалява отделянето на урина от бъбрека. Задържа се вода във вътреклетъчното пространство.
Прочетете за:
Окситоцин при раждане и кърмене
Условия за индукция на раждането
