Окситоцин при раждане и кърмене

Каква е ролята на хормона окситоцин при раждане и кърмене?

Основните прицелни органи за окситоцина са бременната матка и млечната жлеза в периода на кърмене. Окситоцинът предизвиква маточни контракции при бременни жени с цел изгонването на плода и на плецентата. Освен това той стимулира лактацията след раждане.

Окситоцин при раждане

По време на бременността нивата на окситоцин в кръвта постепенно се повишават. Най-големият импулс на окситоцин се освобождава по време на раждането, когато тялото на плода (обикновено главата) се притиска към шийката на матката и я разширява. В резултат на тази стимулация до хипофизата достигат нервни сигнали за освобождаване на окситоцин в кръвния поток. Чрез кръвта окситоцинът достига до матката и се свързва с окситоциновите рецептори в гладкомускулните клетки.

Към края на бременността броят на окситоциновите рецептори в гладката маточна мускулатура се увеличава значително. В резултат се повишава и чувствителността на мускулните клетки към окситоцин. Той се свързва с рецепторите и повишава вътреклетъчната концентрация на калций. Това от своя страна повишава съкратителната активност на гладкомускулните клетки и започват контракции. Тези маточни контракции имат две основни задачи: да разширят шийката на матката, позволявайки на бебето да премине през нея и да изгонят бебето от матката. Тъй като контракциите се засилват, те карат хипофизата да отделя повече окситоцин, което води до увеличаване както на силата, така и на честотата на контракциите.

Тази положителна обратна връзка продължава и след раждането на бебето, като целта е чрез свиване на матката да се ускори раждането на плацентата и да се намали риска от тежко кървене.

Окситоцинът също така увеличава производството на простагландини, които увеличават още повече контракциите на матката.

Окситоцин и кърмене

Окситоцинът има важна роля в кърменето, улеснявайки отделянето на млякото от млечните жлези. Окситоцинът стимулира съкратителната активност на миоепителните клетки в стената на каналите на млечните жлези на кърмещата майка. В резултат се улеснява изтичането на кърмата.

Когато бебето суче от гърдата, сукателното движение стимулира секрецията на окситоцин, който помага млякото да се отделя от млечните жлези в гърдите на майката. Когато храненето приключи, окситоцинът спира да се отделя до следващото кърмене.

Връзка родител – бебе

Освен че стимулира рефлекса за изтичане на млякото, окситоцинът намалява нивата на стрес и безпокойство на майката по време на кърмене. Също така засилва връзката между майката и новороденото, насърчавайки положителните майчински чувства и емоции към бебето. Проучвания показват, че майките с високи нива на окситоцин по време на бременността и първия месец след раждането се привързват повече към бебетата си, отколкото тези с по-ниски нива.

Установено е, че освобождаването на окситоцин от родителите, заедно с полагането на грижи за детето, оформят реакцията на детето към окситоцин. Това показва колко важна е ролята на родителството за развитието на мозъка на детето.