Меню

Везикоуретералният рефлукс (ВУР) представлява връщане на урина от пикочния мехур през уретера към бъбреците. Обикновено се диагностицира при кърмачета и малки деца. Везикоуретералният рефлукс повишава риска от често рецидивиращи уроинфекции (пиелонефрит) и ако не се лекува води до увреждане на бъбречния паренхим.

В детска възраст везикоуретералният рефлукс често се придружава или е усложнение на други аномалии на пикочните пътища – мегауретер, двоен уретер, уретероцеле, екстрофия на пикочния мехур и др.

Какви са причините за везикоуретерален рефлукс?

В зависимост от причината се различават първичен, който е генетично обусловен и вторичен везикоуретерален рефлукс.

Първичният везикоуретерален рефлукс се дължи на вродени анатомични изменения, които са причина за недостатъчност на клапния механизъм, който нормално не позволява на урината да се връща от пикочния мехур към уретера. Например:

  • къс интрамурален ход на уретера със зеещ уретерален остиум
  • микро- или мегатригонум с агенезия на мускула на Бел
  • дивертикули на пикочния мехур.

Вторичният везикоуретерален рефлукс се дължи на нарушено изпразване на пикочния мехур поради субвезикална обструкция или поради увреждане на нервите, които контролират нормалното изпразване на пикочния мехур. Например стеноза на уретрата, склероза на мехурната шийка, неврогенен пикочен мехур.

Какви промени настъпват при везикоуретерален рефлукс?

Връщането на урина към горните пикочни пътища по време на уриниране води до повишаване на налягането в тях. Уретерът се разширява и нагъва, бъбречното легенче и чашки също са дилатирани. Бъбречният паренхим е редуциран. Формират се съединителнотъканни ръбци (цикатрикси) в бъбречния паренхим, т. нар. рефлуксна нефропатия. Основна роля за това имат рецидивиращите уроинфекции. Засегнатият бъбрек е малък и сбръчкан, с намалена функция. Контралатералният бъбрек ако не е засегнат е с компенсаторна хипертрофия.

Какви са симптомите при везикоуретерален рефлукс при деца?

Везикоуретералният рефлукс няма собствена клинична изява. Основната причина за откриването му е често рецидивиращите уринарни инфекции. При обостряне на уроинфекцията може да има субфебрилна температура, болка в кръста, често уриниране, парене при уриниране. При кърмачета симптомите са неспецифични, може да има фебрилитет, диария, раздразнителност, намален апетит.

Възможно е децата да се оплакват от болки в кръста по време на уриниране поради преразтягане на бъбречната капсула от върнатата урина. Друг насочващ признак е двойната микция – 15 – 20 минути след уриниране се появява повторен позив и се отделя върнатата урина.

При 10 % от болните с рефлуксна нефропатия се развива артериална хипертония. При тях гломерулната филтрация е значително намалена и е повишена плазмената ренинова активност.

При двустранна рефлуксна нефропатия се развива хронична бъбречна недостатъчност.

Как се поставя диагнозата везикоуретерален рефлукс?

За установяване на везикоуретерален рефлукс и изясняване на причината, довела до него се използват следните изследвания:

  • данни от анамнезата – чести уроинфекции
  • лабораторни изследвания – при изследване на урина и кръв се откриват албуминурия, левкоцитурия, левкоцитоза, ускорена СУЕ
  • микционна цистография

Микционната цистография има основно значение за поставянето на диагнозата. Необходимо условие за извършването й е уроинфекцията да е излекувана. В пикочния мехур се въвежда контрастна материя. Правят се рентгенови снимки преди въвеждане на контраста, след изпълване на пикочния мехур с контраст и по време на уриниране.

Различават следните степени на везикоуретерален рефлукс:
I степен – контрастната материя, изпълва долната 1/3 от уретера
II степен – изпълват се уретера, легенчето и чашките, но няма дилатация
III степен – уретера, легенчето и чашките са контрастирани и леко разширени
IV степен – уретерът е умерено разширен, удължен и нагънат, легенчето и чашките са умерено дилатирани
V степен – уретерът е силно разширен и нагънат, легенчето и чашките също са значително разширени

  • уретероцистоскопия – дава информация за състоянието на уретералните остиуми, за промени в пикочния мехур
  • уродинамични изследвания (урофлоуметрия, цистотонометрия) – чрез тях се установяват функционалните нарушения на детрузорсфинктерния апарат и уретрата.

Какво е лечението при везикоуретерален рефлукс при деца?

Лечението зависи от степента на везикоуретералния рефлукс. При лека степен има вероятност рефлуксът да изчезне от само себе си.

При първичен везикоуретерален рефлукс се провежда оперативно лечение – антирефлуксна операция. Прилагат се различни хирургични техники, подсилващи антирефлуксните механизми.

Чрез трансуретрално инжектиране на различни материи също може да се постигне антирефлуксен ефект.

При вторичен везикоуретерален рефлукс лечението зависи от причината. Например при субвезикална обструкция се извършва оперативна корекция, при функционални нарушения се провежда консервативно лечение. При всички случаи на рефлукс се прилага антибиотично лечение.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!