Начало Актуални теми Как се диагностицира везикоуретерален рефлукс (ВУР)?

Как се диагностицира везикоуретерален рефлукс (ВУР)?

как се диагностицира везикоуретерален рефлукс
как се диагностицира везикоуретерален рефлукс

Везикоуретералният рефлукс (ВУР) представлява връщане на урина обратно от пикочния мехур през уретера до бъбречното легенче и чашки.

ВУР бива първичен и вторичен. Първичният се дължи на вродено аномално вливане на уретера или недостатъчност на клапния механизъм на връзката между пикочния мехур и уретера. При него е налице фамилност, а рискът от заболяване е 30-50 % за роднините от първа линия. Вторичен ВУР се наблюдава при инфекции на пикочните пътища или повишено налягане в пикочния мехур (неврогенен пикочен мехур, обструкция под нивото на пикочния мехур (субвезикално)).

За поставяне на диагнозата везикоуретерален рефлукс се използват следните методи:

Анамнеза
Основна проява на везикоуретералният рефлукс са честите уринарни инфекции. Понякога може да се подозира при болки в кръста по време на уриниране. Друг признак е двойната микция – повторен позив за уриниране след 15-20 мин., когато се отделя върналата се урина. Малко вероятно е лекият рефлукс да причини увреда на бъбрека, докато по-тежките степени могат до доведат до прогресиращо хронично бъбречно заболяване и риск от развитие на артериална хипертония.

Лабораторни изследвания
При изследване на урината може да се установи левкоцитурия като признак на налична уринарна инфекция. А от кръвната картина – левкоцитоза и ускорена СУЕ.

Ултразвуково изследване
Може да установи наличието на сериозни структурни аномалии и обструкции на пикочните пътища, които да са причина за ВУР.

DMSA (димеркаптосукцинилова киселина) сцинтиграфия
Позволява да се диагностицират нарушения в бъбречната функция в началните стадии на заболяването, когато другите методи не са достатъчно информативни. С това изследване се откриват болестни промени както във функцията, така и в структурата на бъбреците. То може да установи характера и тежестта на болестния процес, ангажиращ бъбреците. Златен стандарт за откриване на бъбречни съединително-тъканни ръбци.

Микционна цистоуретрография
Контрастно рентгеново изследване, с чиято помощ се прави оценка на структурата и функцията на долните пикочни пътища. Изследването се извършва като дълга и тънка тръбичка (катетър) бъде поставена през уретрата в пикочния мехур. След това през катетъра се инжектира багрило (контрастно вещество), което достига до пикочния мехур. С помощта на компютърно оборудване се наблюдава разпространението на контрастното вещество. А в края на процедурата е необходимо пациента да уринира, за да се проследи пътя на уринарния поток. С това изследване се определя степента на ВУР.

  • I степен – контрастната материя изпълва долната 1/3 на уретера
  • II степен – изпълват се уретер, легенче и чашки, без дилатация
  • III степен – уретера, легенчето и чашките са контрастирани, има леко дилатиране на уретер и легенче и леко бомбиране на чашки
  • IV степен – умерено разширен, удължен и нагънат уретер и умерено разширени легенче и чашки

V степен – силно дилатиран, нагънат и удължен уретер със значително разширени легенче и чашки и редуциран бъбречен паренхим.

Прочетете за:
Везикоуретерален рефлукс при деца