Везикоуретералният рефлукс (ВУР) представлява връщане на урина обратно от пикочния мехур през уретера до бъбречното легенче и чашки.
ВУР бива първичен и вторичен. Първичният се дължи на вродено аномално вливане на уретера или недостатъчност на клапния механизъм на връзката между пикочния мехур и уретера. При него е налице фамилност, а рискът от заболяване е 30-50 % за роднините от първа линия.
Вторичен ВУР се наблюдава при инфекции на пикочните пътища или повишено налягане в пикочния мехур (неврогенен пикочен мехур, обструкция под нивото на пикочния мехур (субвезикално)).
Как се диагностицира везикоуретерален рефлукс (ВУР)?
За поставяне на диагнозата везикоуретерален рефлукс се използват следните методи:
Анамнеза
Основна проява на везикоуретералният рефлукс са честите уринарни инфекции. Понякога може да се подозира при болки в кръста по време на уриниране. Друг признак е двойната микция – повторен позив за уриниране след 15-20 мин., когато се отделя върналата се урина. Малко вероятно е лекият рефлукс да причини увреда на бъбрека, докато по-тежките степени могат до доведат до прогресиращо хронично бъбречно заболяване и риск от развитие на артериална хипертония.
Лабораторни изследвания
При изследване на урината може да се установи левкоцитурия като признак на налична уринарна инфекция. А от кръвната картина – левкоцитоза и ускорена СУЕ.
Ултразвуково изследване
Може да установи наличието на сериозни структурни аномалии и обструкции на пикочните пътища, които да са причина за ВУР.
DMSA (димеркаптосукцинилова киселина) сцинтиграфия
Позволява да се диагностицират нарушения в бъбречната функция в началните стадии на заболяването, когато другите методи не са достатъчно информативни. С това изследване се откриват болестни промени както във функцията, така и в структурата на бъбреците. То може да установи характера и тежестта на болестния процес, ангажиращ бъбреците. Златен стандарт за откриване на бъбречни съединително-тъканни ръбци.
Микционна цистоуретрография
Контрастно рентгеново изследване, с чиято помощ се прави оценка на структурата и функцията на долните пикочни пътища. Изследването се извършва като дълга и тънка тръбичка (катетър) бъде поставена през уретрата в пикочния мехур. След това през катетъра се инжектира багрило (контрастно вещество), което достига до пикочния мехур.
С помощта на компютърно оборудване се наблюдава разпространението на контрастното вещество. А в края на процедурата е необходимо пациента да уринира, за да се проследи пътя на уринарния поток.
С това изследване се определя степента на ВУР.
- I степен – контрастната материя изпълва долната 1/3 на уретера
- II степен – изпълват се уретер, легенче и чашки, без дилатация
- III степен – уретера, легенчето и чашките са контрастирани, има леко дилатиране на уретер и легенче и леко бомбиране на чашки
- IV степен – умерено разширен, удължен и нагънат уретер и умерено разширени легенче и чашки
V степен – силно дилатиран, нагънат и удължен уретер със значително разширени легенче и чашки и редуциран бъбречен паренхим.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Везикоуретерален рефлукс при деца
