Начало / Хранене и диета / Хранене при хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)

Хранене при хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)

юли 23, 2025

хранене при хронична бъбречна недостатъчност

Правилното хранене при хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) играе ключова роля както в облекчаване на симптомите и забавяне на прогресията на заболяването, така и в намаляване на риска от усложнения.

Увредената бъбречна функция при ХБН води до задръжка на урея, креатинин, фосфор и други метаболити. Нарушава се екскрецията на натрий и вода, което може да доведе до хипертония и оток. Често е налице и хиперкалиемия – състояние, застрашаващо сърдечния ритъм.

Какви са основните принципи на хранене при хронична бъбречна недостатъчност?

Хранителният режим при болни с ХБН варира в зависимост от стадия на заболяването, наличието на съпътстващи заболявания (като диабет и хипертония), лабораторните стойности и предпочитанията на пациента. Това, което работи за един пациент, може да не е подходящо за друг, дори и при същия стадий на болестта. Редовното наблюдение и корекция на диетичните препоръки въз основа на лабораторни резултати и клинично състояние е от съществено значение.

Съществуват някои общи принципи, които се прилагат:

Контрол на протеините

Приемът на протеини трябва да бъде контролиран, за да се намали натоварването на бъбреците, като същевременно се предотврати недохранване. Препоръчителният дневен прием на протеини варира според стадия на ХБН:

  • компенсиран стадий – нормален прием на протеини (0.8-1.0 г/кг телесно тегло дневно)
  • стадии 1-3 – умерено ограничение на протеините (0.6-0.8 г/кг телесно тегло дневно)
  • терминален стадий (пациенти на диализа) – по-високи протеинови нужди (1.2-1.4 г/кг телесно тегло дневно), за да се компенсират загубите на протеини по време на диализа. Висококачествените протеини са предпочитани, тъй като произвеждат по-малко отпадъчни продукти.

Контрол на натрия и водата

Ограничаването на натрия помага за предотвратяване появата на високо кръвно налягане и отоци поради задържане на течности. Повечето пациенти спазват ограничаване на приема на натрий до 2-3 грама дневно.

При наличие на отоци или хипертония може да е необходимо ограничаване на течностите до 1–1.5 л/ден. При пациенти на диализа нуждата от течности варира според остатъчната бъбречна функция.

Контрол на калий

Пациентите с ХБН често имат затруднения с изхвърлянето на калий, което може да доведе до хиперкалиемия (потенциално животозастрашаващо усложнение). Приемът на калий трябва да се коригира според серумните нива. При тенденция към хиперкалиемия трябва да се избягват богати на калий храни (банани, кайсии, картофи, домати).

Контрол на фосфора

Когато бъбречната функция се влошава, екскрецията на фосфор се нарушава, което води до хиперфосфатемия. Високите нива на фосфор могат да причинят проблеми с костите и сърдечно-съдовата система. Ограничението на фосфора става все по-важно в напреднал стадий на ХБН. Намалете приема до 800-1000 мг дневно, като избягвате храни с високо съдържание на фосфор и фосфатни добавки.

Адекватен калориен прием

Приемът на достатъчно калории (30 – 35 kcal/kg/ден) е от съществено значение, за да се предотврати разграждането на белтъците, особено при намален прием на протеини. Калориите трябва да идват основно от въглехидрати и здравословни мазнини, за да се запазят белтъчините за поддържане на тъканите.

Микронутриенти

Пациентите с хронична бъбречна недостатъчност може да се нуждаят от добавки с витамини като B-комплекс, витамин C или желязо, предписани от лекар, за да се компенсира недостига от ограничената диета.

Прочетете за:
Диета при ХБН – препоръчителни и забранени храни
Хронична бъбречна недостатъчност