Начало Лабораторни изследвания Хормонални изследвания Лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH)

Лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH)

Хипоталамусът и хипофизата са структури, разположени в основата на междинния мозък със специфична анатомична връзка помежду си. В хипоталамуса се синтезират хормони, наречени либерини и статини. Либерините (рилизинг факторите) стимулират продукцията на хормони от хипофизата, а статините потискат освобождаването им.

Фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормон се отделят от предния дял на хипофизата (аденохипофиза) под въздействието на гонадотропин рилизинг фактор, секретиран от хипоталамуса.

Лутеинизиращият хормон изпълнява важна биологична роля както при жените, така и при мъжете:

  • При жените – ЛХ участва в регулиране на менструалния цикъл и в производството на яйцеклетки.

Фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормон влияят върху яйчниковите структури за производството на женските полови хормони – ФСХ стимулира секрецията на естрогените, а ЛХ – на прогестерона. В различните етапи на месечния цикъл нивата на ФСХ и ЛХ имат характерен месечен ритъм. Във фазата преди овулация, яйчниковият фоликул претърпява серия от трансформации под действието основно на фоликулостимулиращия хормон. След пълното „узряване” на фоликула, се освобождава готовата яйцеклетка, процесът се нарича овулация. Във втората част на месечния цикъл (трета и четвърта седмица) остатъците от яйчниковия фоликул формират жълтото тяло. През лутеалната(пост-овуларна) фаза хормоните сменят ролите си. Нивото на лутеинизиращия хормон се повишава, което стимулира жълтото тяло да секретира прогестерон. Прогестеронът изпълнява ролята на протектор на бременността и има важна функция при настъпване на оплождане.

  • При мъжете – ЛХ участва в регулацията на произвеждането на тестостерон от Лайдиговите клетки на тестисите и в образуването на сперма.

Регулацията на секрецията на ЛХ се осъществява двупосочно:

  • Посредством оста хипоталамус-хипофиза-полови органи (гонади). Секретираният от хипоталамуса гонадотропин- освобождаващ фактор стимулира аденохипофизата да продуцира лутеинизиращ хормон (и фоликулостимулиращ хормон). ЛХ попада в кръвния ток и достига до половите жлези, където се свързва с рецептори в тестисите и яйчниците и стимулира секрецията на полови хормони.
  • От друга страна на принципа на отрицателната обратна връзка при повишаване концентрацията на естрогените или прогестерона се потиска продукцията на съответните хормони от хипофизата.

Показания:
Изследването на нивата на ЛХ се извършва в следните случаи:

  • При заболявания, протичащи с хормонални смущения – овариална недостатъчност и нередовен цикъл, липса на месечен цикъл (аменорея)
  • Преждевременен климактериум при жените
  • За откриване причината за стерилитет
  • Диагностициране на заболявания на хипофизата
  • При установявяне на ранен или късен пубертет. Като ранен се определя пубертет, който настъпва при момичетата по – рано от 9-годишна възраст, при момчета – по-рано от 10-годишна възраст
  • За установяване ефекта от провеждано лечение
  • За установяване на овулация.

Биологичен материал: Нивата на ЛХ могат да се изследват във:

  • Кръв, взета от радиалната вена на ръката чрез венепункция
  • Урина – т. нар. овулационен уринен тест, чрез който се установява дали е настъпила овулация.

Лекарствена интерференция: Възможно е резултатите от изследването да са неточни в следните случаи:

  • Прием на някои медикаменти – леводопа, дигиталисови препарати, циметидин, кломифен, фенотиазин, антиепилептични лекарства.
  • При лечение с хормонални препарати – тестостерон, естрогени, прогестерон. Възможно е да се наложи спиране на приема на противозачатъчни лекарства за определен период преди провеждане на изследването.
  • При провеждане на изследване с радиоактивни вещества през последната седмица.
  • При хипертиреоидизъм или чернодробно заболяване.

Референтни граници:
Нормалните стойности на ЛХ са следните:
Резултатите зависят от възрастта и нивото на сексуално развитие. При жените от съществено значение е фазата на менструалния цикъл.

  • Жени в детеродна възраст
    – Фоликуларна фаза – 1-10 IU/L
    – Пик – 6-17 IU/L
    – Лутеална фаза – 1-9 IU/L
  • Жени в менопауза – 19-100 IU/L
  • Мъже – 1-15 IU/L
  • Деца преди пубертет
    – Момчета – 4 – 12 IU/L
    – Момичета – 2-14 IU/L

Референтните стойности варират в зависимост от лабораторията, затова се съблюдават нейните данни.

При изследването на ЛХ в урината се установява наличието (положителен тест) или липсата (отрицателен тест) на хормона във взетата проба.

Увеличените нива на ЛХ могат да се дължат на:

  • При жени – смутена функция на яйчниците, поликистоза, настъпване на менопауза, ранен пубертет, увреждане от химиотерапия, синдром на Търнър (генетично заболяване, засягащо само жени, което се характеризира с частична или пълна делеция (участък от хромозомата е изгубен) на Х хромозомата.
  • При мъже – неправилно функциониране на тестисите, увреждане на тестисите вследствие на заболяване или след лечение (лъчелечение, химиотерапия, злоупотреба с алкохол), синдром на Клайнфелтер (генетично заболяване, което е разпространено само сред мъжете, най-честата причина за възникването му е неразделянето на Х хромозомите).

Понижена секреция на ЛХ може да е следствие от:

  • Увреждане на хипофизата
  • Наличие на тумор, който смущава нормалната хормонална продукция
  • Нарушена или липсваща овулация, липса на производство на сперма
  • Гладуване или изключително ниско тегло, анорексия невроза
  • Преживян силен стрес
  • При мъже – синдром на Калман (това е състояние, при което има дефицит на секрецията на гонадотропин-освобождаващ фактор от хипоталамуса).