Начало Лабораторни изследвания Хормонални изследвания Окситоцин

Окситоцин

Окситоцинът е пептиден хормон, който се произвежда от паравентрикуларното ядро на хипоталамуса, а оттам се транспортира и складира в задния дял на хипофизата (неврохипофиза), откъдето се освобождава при необходимост.

Окситоцинът е известен най-вече като хормон, стимулиращ родилната дейност. В организма на жената изпълнява следните функции:

  • Стимулира дейността на гладките мускули на матката. В резултат на това възникват контракциите – изгонващите плода сили по време на родовия процес. Мускулните клетки на матката притежават специфични рецептори, които са чувствителни към окситоцина. През време на бременността броят на тези рецептори непрекъснато расте. Секрецията на окситоцин се увеличава в началото и по време на разширението на маточната шийка. Отделянето му продължава и след изгонването на плода, което стимулира контрактилната дейност на матката за раждането на плацентата.
  • Стимулира продукцията на простагландини, което също допринася за повишената маточна контрактилност.
  • Нивата на окситоцина остават повишени и след раждането, стимулирайки притока на кърма от млечните жлези. Освен това спомагат за по-бързото възстановяване на матката след раждане.
  • Играе съществена роля за установяване на положително социално поведение майка-дете.

Окситоцинът контролира не само ключови репродуктивни процеси (раждането, лактацията). Той има известна роля и по отношение на редица аспекти от човешкото поведение – сексуалното привличане, изграждането на привързаност и доверие между партньорите. Счита се, че при мъжете е свързан с емоционалното обвързване.

Окситоцинът се прилага и като синтетична лекарствена субстанция с цел да се стимулира родилната дейност в случаи, когато липсват контракции или има нерегулярни такива след началото на раждането или изтичането на околоплодната течност.

Освобождаването на окситоцин от неврохипофизата се регулира от редица фактори:

  • Секрецията му зависи от електрическата активност на невроните в хипоталамуса – при тяхното възбуждане се освобождава окситоцин.
  • На принципа на положителната обратна връзка контрахирането на матката стимулира допълнително освобождаване на окситоцин. По този начин контракциите постепенно се усилват по честота и интензитет.
  • Процесът на секретиране на окситоцин в хипоталамуса се самоограничава – увеличената продукция на хормона прекъсва след като кърменето се преустанови.
  • Ефектът на окситоцина е зависим от нивата на естрогените (женски полови хормони) в кръвта. С напредване на бременността нивото на естрогените непрекъснато нараства. В началото се продуцират от жълтото тяло, а след третия лунарен месец – от формираната вече плацента. В края на бременността плацентата „презрява”, нивото на естрогените съответно намалява, а чувствителността на гладките мускули към окситоцина нараства.
  • Секрецията на окситоцин може да възникне вследствие на различни емоционални стимули – например притокът на кърма може да бъде предизвикан само от плач на бебе. От друга страна негативни стимули – стрес, болка, напрежение, могат да потиснат този процес.

Биологичен материал: Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция.

Резултати:
Ефектите от повишените или понижени нива на окситоцина все още са неизяснени и подлежат на изследване.

Някои автори свързват увеличените нива на окситоцина с доброкачествена хиперплазия на простатата при мъже на възраст над 50 години.

Понижена секреция на окситоцин може да предизвика:

  • Смущения в лактацията при кърмещи жени.
  • Някои учени я свързват с аутизъм или разстройства от аутистичния спектър (например синдром на Аспергер). В този смисъл те считат, че окситоцинът може да се приложи като средство за лечение при тези пациенти.
  • Депресивни симптоми или емоционална потиснатост.