На латински: Adenoma glandulae prostatae
На английски: Benign prostate hyperplasia

Определение: Аденомът на простатната жлеза или съвременното му наименование доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) представлява увеличаване на размерите на простатната жлеза, което води до притискане на преминаващата през нейната средна част уретра и до смущения в уринирането.
Това е едно от най-честите заболявания при възрастни мъже. Повече от 50 % от мъжете над 60- годишна възраст страдат от ДПХ.
Доброкачествената простатна хиперплазия не е раково заболяване и не се превръща в рак.

Етиопатогенеза: Причините за ДПХ не са напълно изяснени. Има три основни хипотези за етиологията на ДПХ.

1. Променен баланс в половите хормони. В организма на мъжа се произвеждат мъжки полови хормони (тестостерон) и малки количества женски полови хормони (естроген). С напредване на възрастта функцията на тестисите намалява и в резултат намалява концентрацията на тестостерон. Предполага се, че по-високите нива на естрогените стават причина за хиперплазия на простатната жлеза.

2. Роля на дихидротестостерона (ДХТ). В простатна жлеза с хиперплазия се установява значително по-висока концентрация на ДХТ, отколкото в нормална жлеза.

3. Хипотеза за ембрионално „събуждане“. Смята се, че при новородено момче простатата има 5 дяла, като с развитието горните 3 дяла закърняват, а остават долните два. В напреднала възраст закърнелите дялове на простатата се разрастват и се развива аденом.

Патоанатомия: Хистологичните промени могат да започнат още на 30-годишна възраст. Може да има хиперплазия на жлезите, на стромата на простатната жлеза (съединителнотъканни и мускулни влакна) или и на двата компонента. В зависимост от това се различават: аденоматозна, фиброматозна и смесена хиперплазия. Макроскопски хиперплазията се очертава като възел. Простатната жлеза е уголемена и с плътна консистенция.
Разрастването на простатната жлеза води до притискане на уретрата. В резултат настъпва задебеляване (хипертрофия), а по-късно и разтягане на стената на пикочния мехур.

Клинична картина: Симптомите на заболяването се появяват постепенно. Дължат се на притискането на уретрата и промените в пикочния мехур.
Наблюдават се:
– затруднено уриниране (напрягане при уриниране, включване на коремната преса)
– забавено начало на уринирането
– тънка, слаба струя (намаляване на траекторията, налице е т. нар. напикаване върху обувките)
– прекъсване на струята
– продължително уриниране
– отделяне на капки урина след приключване на уринирането
– често уриниране (полакиурия) – през 1 -2 часа
– нощно уриниране (никтурия)
– неотложни позиви за уриниране
– нарушения в съня, нервност, отпадналост
– остатъчна урина в пикочния мехур – след уриниране пациента има чувството за непълно изпразване на мехура
– задръжка (ретенция) на урина – невъзможност за уриниране
– парадоксална инконтиненция (ischuria paradoxa) –  настъпва в резултат на свръхразтягане на стената на пикочния мехур. Той е препълнен с урина, която изтича неконтролируемо на капки. Налице е едновременно на задръжка (ретенция) с инконтиненция (изпускане) на урина.

В напреднал стадий на заболяването, поради задръжка на урина в пикочния мехур могат да възникнат усложнения, като камъни в пикочния мехур, чести инфекции (цистит, пиелонефрит), везикоуретрални рефлукси, хидронефроза, кръв в урината (хематурия).

Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Анамнезата – пациента съобщава за оплакванията, които има.

2. Ректално туширане на простатата  – лекарят изследва простатната жлеза на пациента през неговия анус чрез два пръста на едната си ръка. При това изследване се получава информация за размер, консистенция, болезненост, съотношение с околните органи. При ДПХ простатната жлеза е с гладка повърхност, еластична консистенция,симетрична и уголемена.

3.Палпация на пикочния мехур – опипването на пикочния мехур през корема може да даде информация за наличие на препълнен пикочен мехур.

4.Лабораторни изследвания:
– Кисела простатна фосфатаза (норма 0-4 U/l) – при ДПХ е в норма, докато при простатен карцином е много увеличена.
– Простатоспецифичен антиген (PSA) – много по-често е завишен при простатен карцином.
– Други кръвни изследвания – нивото на креатинина и уреята се увеличават при всяка уринна задръжка.
– Изследване на урината – при наличие на възпалителни процеси се установяват бактерии, левкоцити, кристали, епителни клетки, еритроцити в седимента.

5. Уродинамично изследване – измерват се максималния уринарен ток и остатъчната урина.

6. Ехография – това е най-удобният метод за изследване на простатната жлеза. Дава ценна информация за големината и структурата на простатата. Може да се изследва количеството на остатъчната урина.
Прилагат се трансабдоминална, перинеална (рядко се употребява), трансуретрална и трансректална ехография.

7. Венозна урография – рентгеново изследване на пикочоотделителната система след венозно инжектиране на контрастно вещество. Дава информация за мястото на обструкцията.

8. Компютърната томография и магнитният резонанс спомагат за разграничаване на ДПХ от простатен карцином.

9. Цистоуретроскопия – оглеждане с камера на вътрешната стена на уретрата и пикочния мехур.

10. Биопсия на простатната жлеза – използва се главно при съмнение за злокачествено новообразувание.

Диференциална диагноза: Редица заболявания могат да имат симптомите на ДПХ:
– простатен карцином
– стриктура на уретрата
– склероза на мехурната шийка
– простатит
– неврологични състояния – заболявания или травми на гръбначния стълб
– детрузорна нестабилност
– камъни в пикочния мехур
– тумори на пикочния мехур, особено тези на шийката.

Лечение: Лечението на ДПХ бива консервативно и оперативно:
I. Консервативно лечение:

1.Изчаквателно поведение с активно поведение (Watchful Waiting) прилага се при умерена симптоматика. Болните се съветват да пият по-малко течности вечер, да избягват продължителното седене, пътуване с кола, простуда, запек, алкохол.  Прави се оценка на симптомите веднъж годишно.

2.Медикаментозно лечение:
– алфа-адренергични блокери (Prazosin, Terazosin, Doxazоsin, Tamsulosin) – те блокират алфа-рецепторите в простатата и шийката на пикочния мехур и така предизвикват релаксация на гладката мускулна тъкан в простатата, което води до намаляване на стесняването (обструкцията) на уретрата.

– лекарства, потискащи синтеза или блокиращи действието на андрогените в простатата  – такива са синтетичните прогестини, аналози на GnRH, инхибитори на ароматазите.

– инхибитори на 5-алфа-редуктазата – ензимът, който катализира превръщането на тестостерона в дихидротестостерон. Блокирането на този ензим води до намаляване на концентрацията на дихидротестостерона и до забавяне на простатния растеж. Прилагат се препаратите Finasterid ( Proscar), Dutasteride (Avodart) и др.

– лекарства от растителен произход (Prostamol Uno, Prostenal Perfect) – екстракти от ниската американска палма, червената боровинка, африканската слива и др.

II.Оперативно лечение: Прилага се в по-напреднал стадий, при наличие на изразена симптоматика.
Радикалното оперативно лечение се състои в цялостно отстраняване на аденома – аденомектомия.
Аденомектомията може да бъде отворена и трансуретрална:

1. Отворена аденомектомия – прилага се при много големи размери на простатната жлеза. В зависимост от хирургичния достъп бива:

супрапубична трансвезикална аденомектомия: прави се разрез в долната част на корема, отваря се пикочния мехур и се излющва аденома на простатната жлеза.
перинеална аденомектомия: прави се разрез между пениса и ануса. Има риск от увреждане на ректума или от импотенция, поради което не се прилага.

2. Трансуретрална аденомектомия – може да бъде:

– трансуретрална резекция на простатата (ТУРП) – представлява изрязване на простатната жлеза през пикочния канал.
– трансуретрална инцизия – през пикочния канал чрез специален инструмент се правят разрези на простатната жлеза и стеснената уретра.

Най-новият метод за лечение на доброкачествената простатна хиперплазия е лазерната вапоризация. Простатната жлеза се отстранява чрез неодим-YAG-лазер.

Прогноза: Прогнозата при ДПХ е добра. При навременно диагностициране и лечение се постига пълно оздравяване на болния.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!