Основните туморни маркери при рак на тестиса са AFP и β-HCG. Те се откриват при около 75 % от всички герминативноклетъчни тумори.
96-97 % от туморите на тестиса са герминативноклетъчни. Те се развиват от зародишните клетки на тестиса, които дават началото на сперматозоидите. Има два основни подтипа герминативноклетъчни тестикуларни тумори:
- семиномни тумори – класически семином, анапластичен семином
- несеминомни тумори – ембрионален карцином, тератом, хорионкарцином, тумори на жълтъчното мехурче.
Често се установяват смесени герминативноклетъчни тумори – те съдържат повече от един хистологичен тип.
За какво служат туморните маркери при рак на тестиса?
Изследването на туморните маркери при рак на тестиса се използва за:
- потвърждаване на клиничната диагноза рак на тестиса
- определяне на типа тестикуларен тумор
- определяне на стадия на тумора
- вземане на решение за лечението
- проследяване на отговора на заболяването към терапията
- ранно откриване на рецидив по време на наблюдението след терапията
- определяне на прогнозата.
Основните туморни маркери при рак на тестиса са:
AFP (α-фетопротеин)
Алфа-фетопротеинът е гликопротеин, който се произвежда по време на развитието на плода, предимно от жълтъчната торбичка и черния дроб. Пиковите нива се отбелязват през 12-та до 14-та гестационна седмица и след това постоянно намаляват. Обикновено не се открива в кръвта на здрави възрастни. Наличието му при възрастни мъже обикновено показва патологично състояние.
Значение на AFP за рака на тестисите:
- AFP може да бъде повишен при тератокарцином и при тумори на жълтъчното мехурче, както и в смесените тумори, съдържащи един от тези компоненти.
- AFP никога не е повишен при чистия семином или чистия хорионкарцином.
- високото ниво на AFP помага за разграничаването на семиномите от несеминомните тумори.
Серумният полуживот на алфа-фетопротеинът е 5-7 дни. Серумните нива на AFP трябва да се върнат към нормалните нива след 4 полуживота (20-28 дни) след ефективна терапия.
Повишени нива на AFP може да има и при карцином на черния дроб, хепатит, цироза, което налага внимателно тълкуване на резултатите.
β-HCG (β-човешки хорионгонадотропин)
β-HCG е хормон, който обикновено се произвежда по време на бременност, но се секретира и от някои видове рак.
Значение на β-HCG за рака на тестисите:
- β-HCG може да бъде значително повишен при чист хорионкарцином
- β-HCG еумерено повишен при ембрионален карцином и смесени герминативноклетъчни тумори
- β-HCG може да бъде повишен при 10%-20% от пациентите със семином в начален стадий и до 30%-50% от пациентите със семином в напреднал стадий.
Серумният полуживот на β-HCG е приблизително 24-36 часа. Нормализирането на нивата на β-HCG след орхиектомия (очаква се 4-6 дни след операцията) при пациенти със стадий I на заболяването показва вероятно елиминиране на тумора.
Повишен бета-HCG има и при някои други видове рак, като например: рак на стомаха, рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на пикочния мехур.
Други туморни маркери при рак на тестисите
- LDH (лактат дехидрогеназа)
LDH е ензим, който се произвежда в мускулите, черния дроб, бъбреците, мозъка. Той катализира взаимното преобразуване на лактат и пируват.
LDH има относително ниска специфичност за герминативноклетъчните тестикуларни тумори. Има пет уникални изоформи на LDH, като LDH- 1 е най-често повишеният изоензим при рак на тестисите.
Нивата на лактат дехидрогеназата (LDH) могат да бъдат по-високи както при семином, така и при несеминомен тумор. Високите нива могат да означават, че ракът на тестисите е в напреднал стадий. LDH може да бъде висок и при редица неракови състояния – мегалобластна анемия, инфаркт на миокарда, мускулни травми, заболявания на черния дроб, инфекции и др.
- PLAP (плацентоподобна алкална фосфатаза) – има значение при напреднал семином и за идентифициране на Ca in situ при тестикуларна биопсия.
Роля на туморните маркери за поставяне диагнозата рак на тестиса
- всеки пациент, при който има съмнение за тумор на тестиса, трябва да бъде изследван за AFP, β-HCG и LDH-анализ. Повишеният алфа-фетопротеин и бета-HCG може да помогне да се разбере кой подтип рак на тестисите има пациента.
- позитивните туморни маркери силно подкрепят клиничната диагноза рак на тестиса, но не я доказват.
- негативните маркери никога не изключват рак на тестиса. При 25 % от всички тумори на тестиса туморните маркери са отрицателни.
- начално ниво на β-HCG над 1200 mIU/ml, предполага наличие на хорионкарцином
- начално ниво на β-HCG над 10 000 mIU/ml е лош прогностичен фактор.
Роля на туморните маркери по време на лечението и наблюдението на пациентите с рак на тестиса
- задължително трябва да се сравнят нивата на туморните маркери преди лечението и след отстраняването на тестиса, за да се види дали има остатъчни ракови клетки
- позитивните туморни маркери след хирургично лечение показват персистиране на тумора
- нормализирането на туморните маркери след лечението (хипургично или медикаментозно) не изключва наличието на тумор
- повишаването на стойностите на туморните маркери по време или след лечението, показва рецидив или прогресиране на заболяването.
- краткотрайното повишаване на β-HCG (под 8 дни) и AFP (до 21 дни), по време на цитостатичната терапия, може да се дължи на некроза на туморни клетки с освобождаване на маркерни протеини.
Прочетете за:
Рак на тестиса
Семином на тестиса
