На латински: Carcinoma testis
На английски: Testicular cancer
Определение: Туморите на тестиса се срещат сравнително рядко. Те представляват 6 – 10 % от туморите на пикочо-половата система и до 3 % от всички злокачествени тумори при мъжете. Срещат се най-често при млади мъже в активна възраст между 20 и 40 години. Много рядко туморите са двустранни.
Етиология: Причината за възникването на рака на тестиса е неизвестна. Предразполагащи фактори са:
– крипторхизъм – задръжка на тестиса по пътя на нормалното му спускане между бъбрека и скротума;
– травма
– възпалителни процеси.
Счита се, че значение имат и различни химични, хормонални, неврогенни и други фактори.
Патоанатомия: Различават се следните видове тумори на тестиса:
I. Герминативно клетъчни тестикуларни тумори – около 97 % от всички тумори на тестиса:
1. Семином – класически, анапластичен, сперматоцитарен;
2. Несеминомни тумори – ембрионален карцином, тератом, хорионкарцином.
II. Негерминативно клетъчни тумори – около 2 % от всички тумори на тестиса:
1. Гонадо-стромални тумори
2. Гонадобластома
III. Смесени тумори – тератокарцином.
Класификация: Клиничният стадий на заболяването се определя по TNM (тумор, нодул и метастази) класификацията и е от особено значение за правилното лечение на болния.
Т1 – туморът е в границите на тестиса
Т2 – туморът прораства в епидидима или в обвивката на тестиса
Т3 – туморът обхваща семенната връв
Т4 – туморът обхваща скротума
N1 – единични метастази под 2 cm в регионалните лимфни възли
N2 – единични метастази над 2 cm и под 5 cm
N3 – метастази над 10 cm
M – наличие на метастази в нерегионални лимфни възли и в далечни органи.
Туморите на тестиса дават най-често лимфни метастази в парааорталните лимфни възли, а по-късно и в медиастиналните и надключичните лимфни възли. Могат да се открият метастази в белия дроб, черния дроб, костите, главния мозък.
Клинична картина: Много често заболяването протича безсимптомно.
Най-характерните симптоми са:
– увеличаване на обема на тестиса: това е първият симптом при 60 – 80 % от болните. В началото при опипване на тестиса се установява добре отграничено възловидно образувание, което най-често е неболезнено. В по-напреднал стадий тестиса става по-голям, твърд, грапав, с променена форма и не се отграничава от епидидима.
– болка в скротума: среща се по-рядко. Възниква в напреднал стадий, когато тумора е прорастнал в околните тъкани.
– болка в лумбалната област, в подребрията, около пъпа: дължи се на метастази в парааорталните лимфни възли.
– може да има хидроцеле или хематоцеле.
– гинекомастия: дължи се на неравномерната секреция на андрогени и естрогени.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Данните от анамнезата – от разпита на пациента лекарят получава информация за прекарано заболяване на пикочо-половата система или за травма на тестиса, за появилите се първи симптоми.
2. Обективното изследване – прегледът започва от здравия тестис, който служи за сравнение по отношение на големината и консистенцията. Когато туморът е в границите на тестиса, той се опипва като твърда и неравна формация, а епидидима е нормален и се опипва свободно. Когато туморът обхване епидидима и семенната връв, при палпация отделните елементи не се разграничават.
Палпацията на тестиса е затруднена при наличие на излив между обвивките на тестиса (хидроцеле или хематоцеле). Необходимо е да се извърши пункция, да се евакуира течността и след това да се палпира тестиса.
След палпацията на тестиса се извършва дълбока палпация на корема за установяване на увеличени лимфни възли парааортално. Палпират се също надключичните и аксиларните лимфни възли.
3. Туморни маркери:
– α-фетопротеин (AFP) – повишен е при смесените тумори (най-често при тератокарцином). Никога не е повишен при чистия семином или хорионкарцином.
– човешки хорионгонадотропин (HCG) – повишен е при хорионкарцином и семином.
4. Инструментални изследвания:
– ехография на тестиса
– компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс за установяването на метастази.
– лимфография – при наличие на метастази в лимфните възли се установява застой или стоп на лимфния пасаж.
– рентгенография и компютърна томография на белите дробове.
– венозна урография – уретера е изместен встрани от увеличените парааортални лимфни възли.
Диференциална диагноза: Ракът на тестиса трябва да се разграничи от: орхиепидидимит, хидроцеле, хематоцеле, торзио на тестиса и др.
Лечение: В зависимост от вида на тумора и стадия на заболяването се провеждат оперативно лечение (радикална орхиектомия), химиотерапия или лъчелечение.
При семиномни тумори се извършва орхиектомия (отстраняване на засегнатия тестис). Тъй като само семиномните тумори са лъчечувствителни, при тях се провежда облъчване на илиачната, ингвиналната и парааорталната област. Поради страничните ефекти от лъчелечението (гадене, безапетитие, диария, нарушения в потентността), обаче все по-често се предпочита провеждането на химиотерапия, вместо лъчелечение.
Химиотерапият се провежда по схема, която включва Cisplatina, в комбинация с Vinblastin, Bleomycin, Actinomycin и др.
При несеминомните тумори след орхиектомията се извършва ретроперитонеална лимфна дисекция и последваща химиотерапия.
