Меню

Ракът на дебелото черво дълго време протича безсимптомно. Поради тази причина често заболяването се открива в напреднал стадий, когато вече има метастази в други органи.

Ранното диагностициране на колоректалният карцином е от изключително значение за успешното му лечение. Ето защо скриниговите изследвания са много важни.

Рискови фактори за рак на дебелото черво

Повишен риск за развитие на рак на дебелото черво има при хора на възраст над 50 години, пушачи, с наднормено тегло, хора, които консумират повече червено месо и водят заседнал начин на живот.

Други фактори, които повишават риска от рак на дебелото черво са:

  • фамилна обремененост – наличие на кръвни родственици (майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря) с рак на дебелото черво
  • наследствени заболявания – фамилна аденоматозна полипоза, наследствен неполипозен колоректален рак (синдром на Lynch).
  • Хронични възпалителни заболявания – хроничен улцерохеморагичен колит, болест на Крон.
  • аденом на дебелото черво – значение има големината и броят на полипите. Аденомът може да малигнизира и да се превърне в аденокарцином.

Всеки човек след навършване на 50 години трябва да се подложи на скринингово изследване за рак на дебелото черво, а при хората, които имат повишен риск скринингът трябва да започне по-рано.

Скринингови изследвания за ранно откриване на рак на дебелото черво

  • Фекални проби

При фекалните проби се търсят признаци на раков процес в изпражненията. Тези тестове не са инвазивни и са по-лесни за изпълнение, но те трябва да се извършват всяка година.

1. Тестове за окултни кръвоизливи в изпражненията – откриват наличие на кръв в изпражненията. Биват няколко вида:

  • химичен (с guaiac) (gFOBT)
  • имунохимичен (iFOB)

Тези тестове често дават фалшиво положителни или фалшиво отрицателни резултати.
При доказване на кръв в изпражненията се провеждат допълнително изследвания за установяване на източника на кървене – хемороиди, полипи, рак на дебелото черво.

2. Фекален ДНК-тест

Чрез фекален ДНК тест се откриват ДНК- мутации в клетки от полипи или рак на дебелото черво.

3. М2-PK скринингов тест (пируват киназа скрининг тест)

При този тест се доказва наличието във фекалиите на ензима М2-PK (М2-пируват киназа), който има важна роля в метаболизма на раковите клетки. Вероятността за фалшиво положителни резултати при М2 пируват киназа теста е много по-малка, отколкото при фекалният тест за скрито кървене. Трябва да се има предвид обаче, че ензима М2 пируват киназа е повишен и при други тумори (рак на млечната жлеза, на белите дробове, на бъбреците и др.).

  • Сигмоидоскопия

Сигмоидоскопията е ендоскопско изследване, при което се извършва оглед на лумена на правото и сигмоидното черво с помощта на сигмоидоскоп – тясна, мека тръба, която има камера и източник на светлина.

Сигмоидоскопията дава възможност за ранно откриване на безсимптомно протичащи тумори, разположени в лявата половина на дебелото черво.

Необходимо е преди изследването дебелото черво да бъде изпразнено чрез клизма или прием на лаксативи. Пациентът е легнал в ляво странично положение. Предварително намазаният с лубрикант сигмоидоскоп се въвежда през ануса. Обезболяване не е необходимо. Процедурата продължава 10 – 15 минути.

  • Виртуална колоноскопия (компютърно-томографска колонография)

При виртуалната колоноскопия чрез компютърен томограф се заснемат тънки срезове на червото и околните органи. Получените триизмерни образи дават информация за дебелината на чревната стена, за наличие на патологични формации в лумена на дебелото черво, за увеличени лимфни възли.

Основните недостатъци на този метод са, че не може да се извърши биопсия, както и това, че малките полипи до 1 см могат да се пропуснат.

Виртуалната колонография се препоръчва веднъж на 5 години.

Колоноскопията има най-голямо значение за откриването на рак на дебелото черво. Представлява ендоскопско изследване, при което с помощта на инструмент, наречен колоноскоп се извършва директен оглед на цялото дебело черво, може да се вземе биопсия, да се отстрани полип.

На пациентите, на които предстои извършването на колоноскопия се препоръчва 6 до 12 часа преди изследването да не приемат течности и храна. Вечерта преди изследването се провежда клизма за изпразване на червата.

Процедурата се извършва под обща анестезия и продължава 30 до 60 минути. Пациентът се поставя в странично положение. След ректално туширане през ануса се въвежда колоноскоп. Въвежда се въздух в дебелото черво, за да се огледа по-добре чревната лигавица.

Много рядко след колоноскопия могат да настъпят усложнения: кървене, повишено отделяне на газове, болка в корема, перфорация на чревната стена (изключително рядко).

Колоноскопия се препоръчва веднъж на 5 години. При хора с фамилна анамнеза за рак на дебелото черво се препоръчва провеждането на колоноскопия на всеки 2 години.

Прочетете за:
Карцином на дебелото черво и ректума
Колоноскопия
Виртуална колоноскопия (Компютърно-томографска колонография)

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!