Начало Процедури Отоскопия

Отоскопия

Определение за отоскопия: Отоскопията е метод за директно изследване на тъпанчевата мембрана и дълбоките части на външния слухов проход с помощта на ушен спекулум.

Показания за отоскопия:

Техника на отоскопия:

1. Изследването се извършва с помощта на:

  • Ушен спекулум. Те могат да бъдат с различна форма, дължина и ширина. Избира се най-подходящият за съответния пациент. Използването на ушните спекулуми е необходимо по няколко причини:
    – Трагусът закрива входа на слуховия проход
    – Външният слухов проход е под формата на латинската буква S.

В някои случаи за уточняване на промените по тъпанчевата ципа се прилага изследване с лупа, която увеличава от 2 до 4 пъти. Прилагат се и електронни отоскопи с вградени лупи. Най-точно изследване се осъществява с помощта на операционен микроскоп, с който се получават изключително подробни данни.

  • Източник на светлина – силна електрическа крушка, челен рефлектор.

2. При провеждане на изследването е необходимо да се съобразим с определени анатомични особености:

  • При възрастни

– огледът на тъпанчевата мембрана е възможен само ако се изправи ъгълът, който сключват хрущялната и костната част на външния слухов проход. Този ъгъл е равен на 1200 –  150и е отворен надолу и напред. Изправянето му става с издърпване на ушната мида нагоре и назад. След това внимателно с леки въртеливи движения се въвежда подбраният ушен спекулум. Вкарването на фунийката често предизвиква рефлекторна кашлица от дразненето на нервни клончета на n.vagus.

– за по-точното локализиране на болестните промени по тъпанчето, то се разделя мислено от две прави линии на четири квадранта: предно-горен, предно-долен, задно-горен и задно долен. Едната линия върви по хода на дръжката на чукчето, а втората пресича първата под прав ъгъл.

  • При новородени и кърмачета – при децата има някои анатомични особености и отоскопията е по-тредна

– ушният канал е по-къс (липсва костната част) и тъпанчето лежи по-близко до входа на канала, като сключва с хоризонталната равнина ъгъл от 200 (при възрастните е 450). Ушната мида трябва да се издърпа надолу и назад, за да се изправи изкривяването на канала.

– външният слухов проход е много тесен, в него често има олющен епидермис и церумен, което допълнително пречи на отоскопията.

– децата по правило са неспокойни, плачат, въртят главата, което затруднява изследването.

Интерпретация на данните от отоскопия:

1. Изследване на външния слухов проход – нормално кожата на хрущялната част на канала е окосмена, в канала се открива жълтеникава ушна кал. Патологичната находка може да включва:

  • Сухи люспи, покриващи стените на канала, локално или дифузно разпространени и предизвикващи сърбеж. Обичайно се дължат на екзема на кожата на ушния канал.
  • Възпален и стеснен ушен канал, с оточни стени. Субективните оплаквания включват дискомфорт, сърбеж, неприятна миризма от канала. Касае се за otitis externa.
  • Церумен, предизвикващ частична или цялостна обструкция на ушния канал и намаление на слуха.
  • Чуждо тяло, попаднало във външния слухов проход.

2. Изследване на тъпанчевата мембрана – виждат се радица анатомични подробности, които подпомагат да се определи дали тъпанчето е нормално или патологично променено.

  • Нормално цветът на тъпанчевата ципа е лъскавоседефен и контрастира на околната жълто-розова кожа на слуховия проход. Разделя се на pars tensa (със седефен цвят) и pars flaccida (с жълтеникав цвят, подобен на кожата на канала). В горния край на pars tensa се вижда изпъкналост, причинена от късия израстък на чукчето – processus brevis mallei. От него косо надолу се спуска ясно очертаната линия на дръжката на чукчето, която завършва в най-хлътналия участък на тъпанчето – umbo, разположен приблизително в центъра на pars tensa. Надолу и напред от umbo е разположен бляскав участък с триъгълна форма – светлинен конус. Той се дължи на падащите перпендикулярно на това място от мембраната светлинни лъчи. От processus brevis  напред и назад се образуват две гънки, които са границата между  pars tensa и pars flaccida на тъпанчето.
  • Патологичните промени могат да бъдат:

– Зачервяването, инфилтрацията и наличието на перфорации са сигурни белези за развитието на възпалителен процес в средното ухо.

– При остър гноен отит тъпанчевата мембрана е дифузно зачервена, надебелена, със заличени анатомични подробности. С натрупване на ексудат в тъпанчевата кухина мемраната се издува (бомбира).

– Наличието на кървави були по стените на канала и мембраната говори за грипен отит.

– При хороничните отити се наблюдава перфорация с характерна локализация: при мезотимпанит – централна перфорация, при епитимпанит – пристенна перфорация.

– При заболявания на вътрешното ухо при отоскопия не се установяват особени отклонения от нормата.

– Тъпанчевата мембрана е разположена на 2,5 – 3 см от входа на външния слухов проход. Това има значение за преценката дали патологичните промени засягат самото тъпанче или се дължат на друга причина. Напр. полип, обтуриращ напълно канала, може да имитира възпалено и бомбирано тъпанче, но ще лежи по-близо до входа на канала, отколкото истинската тъпанчевата мембрана.

  • При малките деца има затруднения и по отношение на интерпретацията на отоскопичната находка. Нормалното тъпанче у кърмачетата изглежда по-матово и уплътнено.

– При плач или след почистване с памучен тампон тъпанчевата мембрана се зачервява и може да се сбърка с възпаление на средното ухо.

– Обратно – една наистина зачервена и възпалена мембрана може да бъде покрита с мацериран епител, който е сив на цвят и имитира здраво тъпанче.

Усложнения на отоскопия: Работата с ушния спекулум трябва да бъде много внимателна, под контрола на зранието. В някои случаи може да се нарани кожата на канала, а при наличие на чуждо тяло то може да бъде изместено навътре.