Начало Секс и здраве Трепонема палидум – причинява сифилис

Трепонема палидум – причинява сифилис

трепонема палидум
трепонема палидум

Трепонема палидум (Treponema pallidum) е причинителят на сифилиса. Отнася се към семейството на Спирохетите. Открита е през 1905 г. в секрет от сифилистични язви.

Морфология. Трепонемите са Грам-отрицателни, много тънки (0,2 µm) и дълги между 5 и 20 µm бактерии. Имат 8 до 14 спираловидни извивки. Бързоподвижни са, като извършват характерните за спирохетите движения – напред, назад, въртене около оста си, махалообразни. Наблюдават се чрез микроскопия на тъмно зрително поле или на фазов контраст.

Трепонема палидум притежава микрокапсула. При оцветяване с анилинови бои, остава бледа и затова я наричат бледа спирохета (pallidum – блед).

Културелни свойства. Трепонема палидум е микроаерофил. Тя не се култивира в хранителни среди. В среди, богати на албумин, пируват, цистеин, микроелементи, соли и други може да преживее до 1 седмица при 25 ºС. Но в тези условия загубва вирулентността си.

Вирулентните бледи трепонеми могат да се размножават в тестисите на зайци, като запазват антигенния строеж и вирулентността си. Използват се с диагностична цел за получаване на антиген за серологични реакции.

Трепонемите се делят напречно през около 30 часа, което има важно значение за лечението на сифилиса.

Антигенна структура. Антигените на Treponema pallidum не са добре проучени. Чрез електрофореза са доказани 30 антигенни фракции. Едни от антигените са специфични за бледата трепонема, други са групови за рода, а трети са общи за много спирохети.

Резистентност. Трепонемите са много чувствителни на външни въздействия и бързо загиват в материали на болния при изсушаване, изстудяване, загряване, от дезинфекционни разтвори. В консервирана кръв за кръвопреливане обаче умират при 4 ºС след 24 ч.

Епидемиология и патогенеза. От сифилис боледува само човекът. Източник на инфекцията е болният човек. Заразяването става най-често по полов път и сравнително рядко чрез предмети (четки за зъби, прибори), чрез целувка или чрез преливане на инфектирана кръв. Заразяването може да стане и трансплацентарно от болната майка.

Болните в първичния или вторичния стадий на болестта могат да бъдат източници на зараза 3-5 години. Болните с късни форми обикновено не са заразни.

Входна врата на инфекцията най-често са лигавиците на половите органи, по-рядко на устната кухина, ректума и очите, наранена кожа.

Инкубационният период най-често е около 2-3 седмици. През този период трепонемите се размножават на входната врата и по лимфен път достигат лимфните възли и кръвния ток. Чрез кръвната циркулация достигат до всички органи.

Клиника. Сифилисът е хронично, циклично протичащо заболяване. Различават се:

  • първичен сифилис – след изтичане на инкубационния период, на мястото на входната врата се развива малка язвичка – твърд шанкър. След 3-4 седмици язвата заздравява.
  • вторичен сифилис – започва веднага или след латентен период от 2-3 месеца. Характеризира се с появата на обриви по кожата и лигавиците.
  • третичен сифилис – настъпва след 3 до 10 години след отзвучаване на вторичния стадий. Характеризира се с образуването на грануломи, наречени гуми в кожата, лигавиците, костите и вътрешните органи.
  • невросифилис – развива се след продължителен период от 10 до 30 години. Протича клинично като прогресивна парализа, tabes dorsalis и др.

Имунитет. В хода на заболяването в организма се развива хуморален и клетъчно-медииран имунитет. Водеща роля в контрола на инфекциозния процес има клетъчно-медиираният имунитет.

Хуморалният имунитет се изразява в натрупването в серума на антитела срещу антигените на трепонемите.

Преболедувалите от сифилис не развиват траен имунитет. Възможно е повторно заразяване.

Микробиологична диагноза. В зависимост от стадия на заболяването се изследват:

  • през първичния стадий – секрет от язвата и пунктат от регионален лимфен възел
  • през вторичния стадий – материал от кожните обриви
  • през третичния стадий – материал от гумите.

От края на първия и през следващите стадии може да се изследва кръв.

Материалът, взет от язвите или обривните единици (макули, папули) се изследва веднага чрез микроскопия на свеж нативен препарат в тъмно зрително поле. Трепонема палидум има типична морфология и характерно активно движение.

Серологична диагностика. Чрез серологичните методи се определя дали индивидът е заразен и се проследява ефекта от лечението. Наличието на IgM антитела говори за прясна инфекция или активност на болестния процес, а наличието на IgG антитела за инфекция с давност над 3-4 седмици.

Серологичните тестове се делят на две големи групи:

Нетрепонемни тестове – доказват неспецифични антитела

Към неспецифичните тестове спадат: RPR и VDRL

Трепонемни тестове  – доказват антитрепонемни антитела.

Към специфичните тестове спадат: FTA, TPHA и имуноензимните методики ELISA и Western blot.

Няма разработена специфична профилактика на сифилиса. Средство на избор при лечение на сифилис е Пеницилин G. Лечебният курс е 2-3 седмици поради дългото генерационно време (30 ч) на Трепонема палидум.

Прочетете за:
Диагностика на сифилис – серологични методи
Сифилис – етиология, патогенеза, класификация