Сифилис – диагностика

Как се диагностицира сифилис?

Методи за директна идентификация

Методите за директно доказване на сифилис служат за поставяне на окончателна диагноза на заболяването.

Микроскопско изследване за Treponema pallidum се извършва чрез микроскопия на тъмно поле на биологичен материал – от повърхността на твърд шанкър, мацерирани папули или папули от лигавицата на устната кухина. Трепонемите се визуализират светли спираловидни микроорганизми, които извършват характерни ротационни движения.

Директен имунофлуоресцентен тест (DFA) – извършва се чрез човешки антитела срещу сифилиса (имуноглобулини), конюгирани с флуоресцин, които се прибавят към взетия биологичен материал. Резултатите се отчитат на флуоресцентен микроскоп.

Полимеразна верижна реакция (PCR) – метод за амплификация на нуклеинови киселини, служещ за откриване на бактериална ДНК на бледите спирохети.

Серологични методи

Серологичните методи служат за предварителна диагностика на сифилиса и за проследяване на динамиката в количеството на антитрепонемните антитела. Наличието на специфични антитрепонемни антитела от клас IgM показват прясна инфекция, докато специфичните IgG-антитела говорят за инфекция с давност повече от четири седмици. Динамиката на антителата е и критерий за оценяване на ефективността на лечението. Важността на серологичната диагностика на сифилиса се обуславя от факта, че бледите спирохети не се култивират в хранителни среди in vitro. Освен това при често наблюдавания латентен сифилис не е възможна директната идентификация на Treponema pallidum.

Серологичните реакции биват неспецифични (класически) и специфични.

Неспецифични (нетрепонемни) тестове – не са строго специфични за сифилис. Към тях спадат VDRL (Venereal disease research laboratory test) и RPR (Rapid plasma reagin test). И двата метода представляват модификация на реакцията за свързване на комплемента (реакция на Wasserman). За антиген при тези тестове се използва смес от кардиолипин, лецитин и холестерол. При наличие на IgM и IgG към липиди, съставящи клетъчната стена на трепонемите се наблюдава флокулация. Недостатък на неспецифичните тестове е позитивирането им и при други болести, водещи до продукция на антикардиолипинови антитела – лепра, вирусни инфекции, съединителнотъканни заболявания, миокардити, състояния с поражения на паренхимни органи.

Неспецифичните методики са подходящи за провеждане на масов скрининг, оценка на активността на инфекцията и контрол на терапията.

Специфични (трепонемни) тестове – основно показание за приложението им е позитивирането на нетрепонемните реакции. Освен това служат за изследване на определени групи пациенти в неврологични, психиатрични, кардиологични и офталмологични отделения. Специфичните реакции не са подходящи за контрол на лечението, тъй като специфичните антитрепонемни антитела могат да циркулират в плазмата години след преболедуване на инфекцията. Недостатък на специфичните реакции е, че могат да се позитивират при невенерически трепонематози (инфекции с бактерии от род Treponema).

Към специфичните тестове спадат FTA, TPHA и имуноензимните методики.

FTA (Fluorescent treponemal antibody test) – имунофлуоресцентен тест за трепонемни антитела. Изследваният серум се инкубира с бледи спирохети като при наличие на антитела в серума настъпва реакция антиген-антитяло. Наличието им се установява с помощта на флуоресцентен микроскоп след инкубация със серум, маркиран с флуоресцентно багрило.

TPHA (Treponema pallidum hemaglutination assay) е реакция на хемаглутинация, която се извършва с помощта на животински еритроцити, сенсибилизирани към антигени на бледата спирохета. Ако в изследвания серум се съдържат антитрепонемни антитела настъпва видима с невъоръжено око хемаглутинация.

Имуноензимните методики ELISA и Western blot дават цветна реакция при наличие на реакция антиген-антитяло. ELISA се извършва в ямките на специални полистиролови плаки, а Western blot – чрез електрофореза върху стрипове, съдържащи специфични компоненти на трепонемната клетка. Разновидност на ELISA са бързите тестове с хроматографски стрипове.

Специфичен случай за диагностика на невросифилиса е ликворната диагностика – при нея се прилагат и специфични, и неспецифични трепонемни реакции.

Автор: д-р Т. Господинов