Какво е лечението на сифилис?
Лечението на сифилиса е продължително поради дългото генерационно време на Treponema pallidum. На изследвания и лечение подлежат не само болните, но и техните сексуални партньори.
За лечение на сифилис първо средство на избор е бета-лактамният антибиотик пеницилин. Бледите спирохети не показват антибиотична резистентност към него вече седем десетилетия. Пеницилинът позволява достигане на високи терапевтични концентрации без прояви на токсичност.
- Пеницилинът преминава кръвно-ликворната бариера, което позволява с него да се извършва лечението на невросифилиса.
- Пеницилинът преминава фетоплацентарната бариера и няма неблагоприятни ефекти върху плода, което позволява с него да се лекуват бременни, болни от сифилис. Това обаче не изключва вероятността от свръхчувствителност към пеницилина от страна на бременната жена, поради което е необходимо провеждането на проби за свръхчувствителност.
При свръхчувствителност към пеницилин е въможна употребата на:
- Цефтриаксон (цефалоспорин). Употребата на цефтриаксон по време на бременност трябва да се извършва само при добра преценка на отношението полза/риск, тъй като все още няма достатъчно сигурни данни за ефектите му върху плода.
- Еритромицин (макролиден антибиотик) – употребата му по време на бременност и кърмене не е желателна.
- Тетрациклин, доксициклин (тетрациклинови антибиотици). Противопоказани са при бременност и кърмене.
При наличие на голямо количество трепонеми в организма на болния е възможно настъпването на реакция на Jarisch-Herzheimer при първото въвежда не на антибиотика – токсична реакция поради отделянето на голямо количество ендотоксин от разрушените трепонеми, която се проявява с фебрилитет, втрисане, засилване на обривите, ендотоксичен шок.
Всички пациенти, лекуване за сифилис, подлежат на серологично проследяване. Всички, които са имали полов или тесен битов контакт с пациента са показани за превантивно лечение.
Автор: д-р Т. Господинов
Прочетете за:
Сифилис – етиология, патогенеза
Сифилис – диагноза
