Определение: Сифилисът е хронично инфекциозно заболяване, предавано основно по полов път, което се причинява от бледата спирохета (Treponema pallidum).

Етиология: Причинителят на сифилиса – Treponema pallidum, е спираловиден Грам отрицателен бактерий с дължина между 5 и 20 микрометра и ширина 0,2 микрометра. Цикълът на делене е между 30-33 часа. Трепонемата е много подвижен микроорганизъм, извършва плавни движения по следните начини: напред, назад, въртене около оста си и сгъвателно.

Бледата спирохета е неустойчива на факторите на външната среда и загива бързо при изсушаване (при температура 55°C – за 15 минути), както и под въздействието на киселини и основи. Устойчива е на ниски температури. Изолирани са и атипични щамове Treponema pallidum, като появата им е свързана най-вероятно с нерационална антимикробна терапия.

Патогенеза: Заразяването със сифилис става по полов път в до 95% от случаите. Съществуват и контактно-битов (при използване на общи прибори за хранене, тоалетни принадлежности), трансфузионен (използване на общи спринцовки) и трансплацентарен път (от болната майка) на заразяване.

Единствен източник на заболяването е човекът, болен от сифилис. Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите клинични симптоми) на сифилиса е 3-4 седмици, но може да бъде по-кратък 10 дни или по-дълъг до 100 и повече дни. 10-12 дни след заразяването болният става източник на инфекцията.

Необходимо условие за заразяването е нарушената цялост на кожата и лигавиците. Най-често входна врата на инфекцията са лигавиците на половите органи. Трепонемите първоначално се натрупват в мястото на навлизането им и предизвикват локална реакция. Много бързо се разпространяват като навлизат в лимфните съдове и достигат регионалните лимфни възли. Чрез кръвната циркулация достигат до всички органи.

Трепонемите съдържат антигени (протеинен, липоиден и полизахариден), които предизвикват имунен отговор от страна на човешкия организъм. Срещу тези антигени се образуват антитела, като най-рано (3 – 5 дни след заразяването) се образуват антипротеидни антитела, а 5 – 10 дни след заразяването се образуват антиполизахаридни антитела, които представляват истинските антитрепонемни антитела, отнасящи се към имуноглобулини от класовете IgM, IgG, IgA. Антителата от клас IgM са характерни за първия период на заболяването и са признак за прясна инфекция. Антителата от клас IgG се откриват след 20-ия ден от началото на заболяването, но най-високи концентрации имат през втори и трети стадий на сифилиса.

Срещу липоидните антигени на трепонемата се образуват антилипоидни антитела (антикардиолипинови). Титърът на тези антитела нараства през първия период на сифилиса, достига максимум през втория период и през третия период могат да изчезнат.

Преболедуването от сифилис не води до развитието на траен имунитет. Възможно е да настъпи суперинфекция, т.е. повторно заразяване. Единствено през време на клинично изявения втори период на сифилиса суперинфекцията е невъзможна.

Класификация: Сифилисът се характеризира с циклично протичане – има редуване на активни с латентни периоди. Различават се три клинични стадия, които следват един след друг, но са разделени от различно дълги латентни периоди.

  • Първичен сифилис – развива се след инкубационния период. Най-често в областта на гениталиите се появява характерна кожна лезия, наречена твърд шанкър (ulcus durum). По-рядко шанкърът е локализиран екстрагенитално.
  • Вторичен сифилис – резултат е от генерализираната дисеминация на спирохети. Характеризира се с разнообразни обриви.
  • Третичен сифилис – развива се между 5 години и няколко десетилетия след заразяването и се характеризира с инфекциозно-алергична грануломатозна реакция. През този стадий са засегнати всички органи и системи.

Различават се още:

  • Вроден сифилис – инфектирането става по време на вътреутробното развитие. Инфекцията се предава от болната майка на плода чрез плацентата в четвърти или пети лунарен месец. Различават се ранен и късен вроден сифилис.
  • Невросифилис – нервната система може да бъде засегната във всеки период от развитието на сифилиса. Различават се ранен и късен невросифилис.

Диагноза: Диагнозата на сифилиса се поставя въз основа на микроскопско изследване на секрет от лезия, директна имунофлуоресценция, PCR-реакция или серологични изследвания.

В различните стадии на сифилиса поради разнообразните прояви се прави диференциална диагноза с различни кожни и общи заболявания като морбили, акне, псориазис, саркоидоза и др.

Лечение: Във всички стадии на болестта се провежда с бета-лактамния антибиотик Penicillin, като при свръхчувствителност на пациента към него се прибягва до тетрациклини, цефалоспорини или макролиди. При голямо количество трепонеми има риск първата доза антибиотик да доведе до Херцхаймерова реакция, изразяваща се във втрисане, температура и влошаване на обрива, поради което е необходимо лечението да се провежда само от квалифициран персонал. Всеки, който е лекуван за сифилис, подлежи на серологично проследяване.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!