Сифилис – етиология, патогенеза, класификация

След изтичане на инкубационния период на заболяването се развива първичен сифилис, който започва с появата на неболезнена ерозия или язва с твърда основа, която се нарича твърд шанкър (ulcus durum, първичен афект). Твърдият шанкър възниква на мястото на проникване на бледите спирохети, обичайно в областта на половите органи. Може да заздравее за период от няколко дни до няколко седмици без да остави цикатрикс. Около седмица след появата на твърдия шанкър започва развитието на регионален лимфаденит – лимфните възли са увеличени, твърди, неболезнени и несраснали помежду си. Две седмици по-късно се увеличават лимфните възли по цялото тяло и се позитивират серологичните реакции. Продължителността на първичният сифилис е 5 седмици от появата на шанкъра или 8-10 седмици от заразяването.

Първичният сифилис се подразделя на два периода:

  • Първичен серонегативен сифилис – през този период не се позитивират серологичните реакции за доказване на наличие на трепонеми.
  • Първичен серопозитивен сифилис – серологичните реакции се позитивират.

Твърдият шанкър е най-характерната проява, която се открива при физикално изследване. Той започва с появата на червеникаво петно (макула), което се превръща в папула (възелче). След няколко дни на мястото се оформя ерозия с овална форма, резки очертания и гладко блестящо дъно, което често е изпълнено с оскъден серозен ексудат. Размерите на лезията могат да варират. Най-характерния признак на шанкъра е твърдата му основа с хрущялна плътност. Палпаторно тази твърдост се усеща до 1-2 мм извън границите на лезията. Липсват субективни оплаквания като болка и сърбеж.

Шанкърът е най-често единично образование, но не е изключено наличието на 2 или повече шанкъра. Поява на множество шанкъри е възможна ако в момента на заразяването болният е имал множество малки нарушения в целостта на кожата или лигавиците.

Локализацията на шанкъра зависи от сексуалните практики. Според разположението си се различават генитални, по-рядко перигенитални и най-рядко екстрагенитални първични афекти.

Генителен шанкър при мъжа може да се появи по:
• главата на половия член
• гемчето (френулума)
• препуциума
• ано-гениталната област.

Генитален шанкър при жената се локализира по:
малките и големи срамни устни
• влагалищната част на маточната шийка.

Екстрагенитална локализация се среща рядко – по устни, език, гърди, пръсти.

Съществуват и атипични форми на твърдия шанкър: улцерозен, рагадиформен, папулозен, херпетиформен, шанкър-панарициум (по пръстите), шанкър-амигдалит (по тонзилите), индуративен оток (при жените в областта на клитора, при мъжете – в областта на препуциума и glans penis, може да се усложни с фимоза).

Диференциалната диагноза на първичния сифилис включва ерозивен баланопостит, инфекция с herpes simplex, шанкроид, краста, рак на половия член.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!