Хиповитаминоза Д представлява състояние на понижени нива на витамин Д в организма. Витамин Д се отнася към групата на калциферолите, чиито представители са холикалциферол (витамин Д3) и ергокалциферол (витамин Д2). Препоръчителната дневна доза на витамин Д е около 400 IU/ денонощие, като при малки деца, бременни и кърмещи жени, жени в менопауза нуждите са завишени – 500 – 600 IU/денонощие.
Синтезът на витамин Д започва в повърхностните слоеве на кожата с участието на ултравиолетова светлина. Образуваните провитамини се подлагат на хидроксилиране в черния дроб и бъбреците, при което се получава биологично активната форма на витамин Д.
Биологичната роля на калциферолите е свързана с поддържане на калциево-фосфорната хомеостаза и на процесите на ремоделиране и минерализация на костната тъкан посредством:
• абсорбция на калция и неорганичния фосфат в стомаха
• мобилизация и натрупване на калция в костната тъкан
• реабсорбция на калций в бъбреците.
Витамин Д има още и следните действия:
• подпомага функцията на паратиреоидните хормони, секретирани от паращитовидните жлези
• подобрява иммунната защита
• подпомага процесите на клетъчна диференциация
• спомага за регулиране серумното ниво на глюкоза
• има силен противовъзпалителен ефект.
При недостиг на витамин Д в организма се развива следната симптоматика:
- смутена костна минерализация – остеомалация и остеопороза, деформация и чести костни фрактури
- мускулна слабост, миопатии
- болки в костите и мускулите
- при деца – развитие на рахит, гърчове
- при жени в менопауза – повишен риск от остеопороза, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания, неврологични проблеми, ракови заболявания
- увреждане на зъбите
- депресия
- хронична умора
- главоболие, влошена концентрация
- повишено изпотяване
- чести инфекции на респираторния тракт
- запек.
Рискови фактори за развитие на хиповитаминоза Д са:
- Възраст – завишени нужди от витамин Д има при новородени, малки деца и възрастни хора
- Менопауза
- Недостатъчен прием на витамин Д с диетата (яйца, мляко, тлъсти риби)
- Недостатъчно излагане на слънчеви лъчи
- Затлъстяване – при хора с наднормено тегло се установяват осезателно по-ниски нива на витамин Д
- Повишена нужда от витамин Д има и при болни с хипер- или хипопаратиреоидизъм, хронични чернодробни заболявания, интестинална малабсорбция
- Състояния, които влошават абсорбцията на витамин Д в храносмилателния тракт – цьолиакия (глутенова ентеропатия), възпалителна болест на червата
- Медикаменти и състояния, които повлияват процесите на трансформиране на витамин Д от неактивна в активна форма
– Противогърчови лекарства
– Антиретровирусни препарати
– Тежки чернодробни заболявания
– Хронични бъбречни заболявания
– Хипопаратиреоидизъм
– Нефротичен синдром - Някои ракови заболявания.
