Определение за остеопороза: Остеопорозата е най-честото костно заболяване, което се характеризира с ниска костна плътност и нарушена микроархитектоника на костната тъкан. Това от своя страна води до повишена крехкост на костта и висок риск от фрактури.
Епидемиология: Смята се, че от остеопороза боледуват около 1/3 от жените на възраст между 50 и 60 години и 2/3 от жените над 80 години. Честотата на остеопороза при мъжете е в пъти по-малка.
Класификация на остеопороза: Различават се:
1. Първична остеопороза
– постменопаузална (тип I);
– сенилна (тип II);
– ювенилна.
2. Вторична остеопороза – възниква при други основни заболявания или при лечение с медикаменти.
Причини за остеопороза:
Остеопорозата, която възниква след менопауза е свързана с естрогенния дефицит, като най-бързо костна плътност се губи през първите 3-5 години след нея. Значение има и възрастта на отпадане на яйчниковата функция.
Сенилната остеопороза е вследствие на намалената калциева резорбция в червата поради понижението на витамин D. Значение имат намаленото излагане на слънце, нарушените чернодробни и бъбречни функции (в бъбреците и в черния дроб витамин D се активира), намалената физическа активност на хората в напреднала възраст, както и недостатъчното приемане на калций с храната.
Фактори, предразполагащи възникването на вторична остеопороза:
- фактори свързани със стила на живот: нисък прием на калций с храната, висок прием на кофеин и сол, липса на физическа активност, отслабване, тютюнопушене, висок прием на алкохол, дефицит на витамин А);
- ендокринни нарушения: хиперпаратиреоидизъм, хипокортицизъм, синдром на Кушинг, тиреотоксикоза, захарен диабет, хипогонадизъм, акромегалия, хиперпролактинемия, дефицит на растежен хормон;
- хематологични нарушения: левкемия, лимфом, хемофилия, мултиплен миелом, таласемия;
- генетични фактори: остеогенезис имперфекта, синдром на Марфан, кистична фиброза на панкреаса, порфирия;
- стомашно-чревни нарушения: първична билиарна цироза, панкреатит, възпалителни чревни заболявания, цьолиакия;
- лекарства: кортикостероиди, антикоагуланти, литий, антиконвулсанти, барбитурати, метотрексат;
- други заболявания: хронична бъбречна недостатъчност, мускулна дистрофия, мултиплена склероза, лупус, ревматоиден ревматит.
Патогенеза: Костта непрекъснато се разрушава и се замества от нова. Този процес се нарича костно ремоделиране и има два компонента – остеокластна резорбция и остеобластно изграждане с последваща минерализация. Контролът върху костното ремоделиране се осъществява предимно от паратиреоидния хормон, калцитонина и витамин D.
Остеопорозата възниква при увеличена резорбция и намалено, нормално или дори повишено изграждане, но по-ниско в сравнение с резорбцията.
При постменопаузалната остеопороза естрогенният дефицит намалява резорбцията на калций в червата, което води до намаляването му в плазмата (хипокалциемия). Тя от своя страна активира паратиреоидния хормон, който индуцира остеокластната костна резорбция.
При сенилната остеопороза водещ патогенетичен механизъм е намаленото образуване на витамин D в организма.
При кортикостероид-индуцираната остеопороза са потиснати остеобластите, което води до понижен синтез на костна тъкан. В същото време кортикостероидите стимулират остеокластите и нараства костната резорбция.
Симптоми на остеопороза:
Обикновено пациентите дълго време не подозират, че имат остеопороза, защото нямат никакви оплаквания. Остеопорозата е наречена „тихата епидемия”. Често тя се проявява едва когато е настъпило счупване на дадена кост.
Най-характерната проява на остеопорозата е болката в засегнатата кост. Обикновено първо се явява в гръбначния стълб. Болката се усилва при продължително стоене прав, при физическа работа, успокоява се при покой. При натиск върху костта болката се засилва.
Спонтанно или в резултат на лека травма може да възникне фрактура на гръбначните прешлени (най-често 7-и, 8-и и 12-и гръден и 1-ви, 2-ри поясен прешлен). Обикновено се касае за микрофрактури на костните гредички. Получава се остра, силна болка, която приковава пациента на легло. При всяко движение, кихане, кашляне болката се усилва. След 2-3 седмици болката намалява.
След многократни микрофрактури настъпват деформации на прешлените, оформяне на кифоза, снижаване на ръста с 5 – 10 cm.
Друга честа локализация на счупванията е шийката на бедрената кост, дисталната част на предмишницата, които се лекуват само оперативно (остеосинтеза между фрагментите).
Диагноза: За диагностицирането на остеопорозата най-често се използват следните методи.
1. Рентгеново изследване: чрез този метод не може да се постави ранна диагноза. Рентгенографията се използва за установяване на костни фрактури, деформации на гръбначния стълб – клиновидни прешлени, кифоза и др.
2. Остеоденситометрия: измерва се костната плътност на лумбалните прешлени и/или на шийките на бедрените кости. Най-често се използват следните техники:
– двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия
– ултразвуково изследване;
– количествена компютърна томография.
3. Костни маркери: това са вещества, които попадат в циркулацията при процесите на костно ремоделиране.
Маркерите за костно образуване са:
– остеокалцин – специфичен за костите белтък;
– костна фракция на алкална фосфатаза;
– амино и карбокси-терминални проколагенови пептиди.
Маркерите за костна резорбция са:
– калциурия – количеството на отделения с урината калций;
– хидроксипролин в урината;
– деоксипиридинолин в урината.
4. Костна биопсия – инвазивен метод, който се използва рядко.
5. Ядрено-магнитен резонанс и костна сцинтиграфия: използва се главно за диагностика на костни лезии.
Диференциална диагноза: Остеопорозата най-често трябва да се разграничи от: остеомалация, хиперпаратиреоидизъм, остеогенезис имперфекта, болест на Пейджет.
Лечение и профилактика: Основната цел е да се предотвратят фрактурите.
Режим: двигателната активност стимулира изграждането и поддържането на костния скелет. Препоръчват се: туризъм (да се изминават около 7 км. дневно), физически труд, спорт, излагане на слънце.
Диета: чрез храненето трябва да се осигури достатъчен внос на калций и витамин D. Богати на калций храни са млякото и млечните продукти, някои риби, ядки, плодове, зеленчуци и др. Част от витамин D се доставя с храната, а останалата част се образува в кожата при излагане на слънце. Богато на витамин D е рибеното масло. Трябва да не се злоупотребява с кафето, алкохола и цигарите.
Медикаментозно лечение:
1. Инхибитори на костната резорбция:
– хормонална заместителна терапия с естрогени при постменопаузална остеопороза;
– селективни модулатори на естрогенните рецептори (евиста) – прилага се при жени в менопауза;
– калций – при болни с остеопороза е необходим внос на 1500 мг калций дневно;
– витамин D – дневната нужда е 200-400 МЕ. Използва се препаратът Rocaltrol.
– калцитонин – най-често се прилага миакалцик (калцитонин от сьомга);
– бифосфонати – фосамакс, бонефос, аредия.
2. Стимулатори на костното образуване:
– флуориди;
– анаболни стероиди;
– стронциев ранелат;
– паратиреоиден хормон;
Ефективността на лечението се проследява чрез измерване на костната плътност през 2 години. Изследват се също и костните маркери – те спадат 3-6 месеца след започване на лечението, ако пациентът отговаря на терапията.
Прочетете за:
Лекарства за лечение на остеопороза
Как се диагностицира остеопороза
Рискови фактори за остеопороза
