Учестената сърдечна дейност над 100 удара в минута се нарича тахикардия. Нормално сърдечната честота е между 60 и 100 удара в минута.
При наличие на тахикардия предсърдията или камерите, а понякога и двете се съкращават значително по-бързо. Това нарушава ефективното изпомпване на кръв към всички тъкани и органи, които страдат от недостиг на кислород.
Рискови фактори за учестена сърдечна дейност:
Всички състояния които увреждат сърдечния мускул или увеличават натоварването на сърцето повишават риска от поява на тахикардия. Следните състояния се свързват с повишен риск:
- възраст над 60 години;
- фамилна обремененост – случаи на тахикардия или други ритъмни нарушения в семейството;
- сърдечни заболявания;
- тютюнопушене;
- високо кръвно налягане;
- злоупотреба с кафе, алкохол;
- медикаменти;
- стрес, безпокойство.
Причини за тахикардия:
Състояния и заболявания, които могат да причинят учестена сърдечна дейност са:
- сърдечни заболявания, при които се нарушава кръвоснабдяването и се уврежда сърдечния мускул – коронарна атеросклероза, миокардиопатия, миокардит, сърдечна недостатъчност, клапни пороци и др.
- вродени сърдечни аномалии;
- високо кръвно налягане;
- висока температура;
- повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм);
- тютюнопушене;
- злоупотреба с кафе, алкохол, наркотици;
- страничен ефект от някои медикаменти;
- електролитни нарушения – хипокалиемия.
Сърцето се състои от четири кухини – две предсърдия и две камери. Има два основни вида клетки:
- мускулни клетки, които имат контрактилна функция и осъществяват съкращението на сърдечните кухини;
- специализирани клетки на проводната система, които генерират и провеждат електрически импулси. Те стимулират мускулните клетки за контракция.
Проводната система на сърцето се състои от:
- синусов възел – намира се в дясното предсърдие. В клетките на синусовия възел се генерира спонтанно електрически импулс за съкращение на сърцето. Синусовият възел е водач на сърдечния ритъм с честота от 60 до 100 удара в минута.
- три предсърдни снопчета – те провеждат генерирания импулс в синусовия възел до атрио-вентрикуларния (AV) възел.
- AV възел – разполага се в дясната страна на междупредсърдната преграда.
- снопа на Хис – електрическия импулс след като напусне AV възела се разпространява по снопа на Хис. Той се разделя на два клона. Десен клон, който провежда импулса до дясната камера и ляв клон, който разпространява импулса в междукамерната преграда и лявата камера.
- влакна на Пуркиние – те образуват мрежа и провеждат импулса до всички миокардни клетки.
Под въздействието на различни фактори (електролитни, метаболитни, хипоксия, възпаление) в някоя зона на проводната система се създава огнище, което изработва импулси с голяма честота и става водач на ритъма. При наличие на такива бързи електрически импулси възниква тахикардия.
Симптоми на тахикардия:
Може да се наблюдават следните симптоми:
- учестен пулс;
- прескачане на сърцето;
- замаяност, световъртеж;
- задух;
- болка в гърдите;
- притъмняване пред очите;
- обща слабост.
Накои хора с тахикардия могат да нямат никакви оплаквания и състоянието да се установи случайно при лекарски преглед. Тахикардията повишава значително риска от инфаркт и внезапна сърдечна смърт.
Видове тахикардия:
- Синусова тахикардия
При това състояние сърдечната честота е от порядъка на 100 – 150 удара в минута, сърдечния ритъм е правилен от синусовия възел. Най-честите причини за синусова тахикардия са: физическо натоварване, стрес, висока температура, повишена функция на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза), кръвозагуба, прекомерна употреба на никотин, кофеин, алкохол, анемия, сърдечна недостатъчност, дихателна недостатъчност, употреба на медикаменти и др.
Синусовата тахикардия започва постепенно и свършва постепенно. Сърдечната честота леко се забавя от каротиден масаж.
- Надкамерна (суправентрикуларна) пароксизмална тахикардия
Представлява пристъпно ускоряване на сърдечната дейност с правилен ритъм, обикновено над 160 до 250 удара в минута. Дължи се на импулси, произхождащи извън синусовия възел. Започва внезапно и свършва внезапно.
Суправентрикуларната тахикардия може да бъде:
– предсърдна пароксизмална тахикардия. Среща се най-често при дигиталисова интоксикация, по-рядко при хронично белодробно сърце, както и при здраво сърце. Честотата на предсърдните съкращения не надвишава 180 удара в минута. Може да бъде унифокална или мултифокална. Обикновено има AV блок.
– нодална тахикардия (от горна, средна или долна част на възела).
- Камерна тахикардия
При камерната тахикардия ускорената сърдечна дейност е резултат на ектопично огнище в проводната система на камерите. Сърдечната честота е от порядъка на 120 – 220 удара в минута. Обикновено се дължи на органично сърдечно заболяване, най-често исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, кардиомиопатия, хипокалиемия и др. Камерната тахикардия бива краткотрайна (под 30 sec) и продължителна ако трае повече от 30 sec. Изисква спешно лечение поради опасност от камерно мъждене, кардиогенен шок и внезапна сърдечна смърт.
Прочетете за:
Ускорен пулс – причини, симптоми
