Учестената сърдечна дейност над 100 удара в минута се нарича тахикардия. Нормално сърдечната честота е между 60 и 100 удара в минута.

При наличие на тахикардия предсърдията или камерите, а понякога и двете се съкращават значително по-бързо. Това нарушава ефективното изпомпване на кръв към всички тъкани и органи, които страдат от недостиг на кислород.

Рискови фактори за тахикардия:
Всички състояния които увреждат сърдечния мускул или увеличават натоварването на сърцето повишават риска от поява на тахикардия. Следните състояния се свързват с повишен риск от тахикардия:

  • възраст над 60 години;
  • фамилна обремененост – случаи на тахикардия или други ритъмни нарушения в семейството;
  • сърдечни заболявания;
  • тютюнопушене;
  • високо кръвно налягане;
  • злоупотреба с кафе, алкохол;
  • медикаменти;
  • стрес, безпокойство.

Причини за тахикардия:
Състояния и заболявания, които могат да причинят тахикардия са:

  • сърдечни заболявания, при които се нарушава кръвоснабдяването и се уврежда сърдечния мускул – коронарна атеросклероза, миокардиопатия, миокардит, сърдечна недостатъчност, клапни пороци и др.
  • вродени сърдечни аномалии;
  • високо кръвно налягане;
  • висока температура;
  • повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм);
  • тютюнопушене;
  • злоупотреба с кафе, алкохол, наркотици;
  • страничен ефект от някои медикаменти;
  • електролитни нарушения – хипокалиемия.

Сърцето се състои от четири кухини – две предсърдия и две камери. Има два основни вида клетки:

  • мускулни клетки, които имат контрактилна функция и осъществяват съкращението на сърдечните кухини;
  • специализирани клетки на проводната система, които генерират и провеждат електрически импулси. Те стимулират мускулните клетки за контракция.

Проводната система на сърцето се състои от:

  • синусов възел – намира се в дясното предсърдие. В клетките на синусовия възел се генерира спонтанно електрически импулс за съкращение на сърцето. Синусовият възел е водач на сърдечния ритъм с честота от 60 до 100 удара в минута.
  • три предсърдни снопчета  – те провеждат генерирания импулс в синусовия възел до атрио-вентрикуларния  (AV) възел.
  • AV възел – разполага се в дясната страна на междупредсърдната преграда.
  • снопа на Хис – електрическия импулс след като напусне AV възела се разпространява по снопа на Хис. Той се разделя на два клона. Десен клон, който провежда импулса до дясната камера и ляв клон, който разпространява импулса в междукамерната преграда и лявата камера.
  • влакна на Пуркиние – те образуват мрежа и провеждат импулса до всички миокардни клетки.

Под въздействието на различни фактори (електролитни, метаболитни, хипоксия, възпаление) в някоя зона на проводната система се създава огнище, което изработва импулси с голяма честота и става водач на ритъма. При наличие на такива бързи електрически импулси възниква тахикардия.

Симптоми на тахикардия:
При тахикардия може да се наблюдават следните симптоми:

  • учестен пулс;
  • прескачане на сърцето;
  • замаяност, световъртеж;
  • задух;
  • болка в гърдите;
  • притъмняване пред очите;
  • обща слабост.

Накои хора с тахикардия могат да нямат никакви оплаквания и състоянието да се установи случайно при лекарски преглед. Тахикардията повишава значително риска от инфаркт и внезапна сърдечна смърт.

Видове тахикардия:

  • Синусова тахикардия

При това състояние сърдечната честота е от порядъка на 100 – 150 удара в минута, сърдечния ритъм е правилен от синусовия възел. Най-честите причини за синусова тахикардия са: физическо натоварване, стрес, висока температура, повишена функция на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза), кръвозагуба, прекомерна употреба на никотин, кофеин, алкохол, анемия, сърдечна недостатъчност, дихателна недостатъчност, употреба на медикаменти и др.
Синусовата тахикардия започва постепенно и свършва постепенно. Сърдечната честота леко се забавя от каротиден масаж.

  •  Надкамерна (суправентрикуларна) пароксизмална тахикардия

Суправентрикуларната тахикардия представлява пристъпно ускоряване на сърдечната дейност с правилен ритъм, обикновено над 160 до 250 удара в минута. Дължи се на импулси, произхождащи извън синусовия възел. Започва внезапно и свършва внезапно.
Суправентрикуларната тахикардия може да бъде:

предсърдна пароксизмална тахикардия. Среща се най-често при дигиталисова интоксикация, по-рядко при хронично белодробно сърце, както и при здраво сърце. Честотата на предсърдните съкращения не надвишава 180 удара в минута. Може да бъде унифокална или мултифокална. Обикновено има AV блок.

нодална тахикардия (от горна, средна или долна част на възела).

  • Камерна тахикардия

При камерната тахикардия ускорената сърдечна дейност е резултат на ектопично огнище в проводната система на камерите. Сърдечната честота е от порядъка на 120 – 220 удара в минута. Обикновено се дължи на органично сърдечно заболяване, най-често исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, кардиомиопатия, хипокалиемия и др. Камерната тахикардия бива краткотрайна (под 30 sec) и продължителна ако трае повече от 30 sec. Изисква спешно лечение поради опасност от камерно мъждене, кардиогенен шок и внезапна сърдечна смърт.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com