Нормалните здрави нокти са с гладка повърхност и хомогенен цвят. Вследствие на възрастови или болестни фактори могат да настъпят редица промени:
- В повърхността на ноктите – чупливост, втвърдяване или удебеляване, белещи се на пластове нокти, поява на вдлъбнати точки или ивици
- В цвета на ноктите – поява на малки бели точки, черни ивици, червеникави линии в основата на нокътя, побеляване или пожълтяване, синкави нокти.
Измененията по ноктите са безболезнени, като могат да бъдат придружени с характерни симптоми, когато са следствие от общо заболяване. Увреждане на ноктите може да настъпи поради локално нараняване, инфекция, прием на лекарства (например при химиотерапия), при някои общи заболявания (ендокринни, сърдечни, белодробни и други).
При пожълтяване на ноктите цветът на нокътната плочка се променя от почти прозрачен до жълтеникав. Често се съчетава със задебеляване и втвърдяване или чупливост.
Причините за жълтеникави нокти могат да бъдат следните:
- Гъбична инфекция (онихомикоза) – характерно е, че ъгълът на нокътя се отделя от нокътното ложе, става ронлив, нокътят изглежда задебелен, променя цвета си в белезникав или жълтеникав. Заболяването е упорито и изисква продължително лечение.
- Псориазис на ноктите
– Ноктите пожълтяват, задебеляват значително и върховете им са отделени от кожата. При напреднало заболяване може да има затруднения в хващането на предмети.
– Причинява значителен дискомфорт и повлиява социалните контакти на индивида.
– Възможно е да са засегнати всички пръсти на ръцете и краката или дори само един единствен нокът. - Хипербилирубинемия
- Тежка жълтеница
- Заболяване на щитовидната жлеза
- Вроден лимфедем (при него има недоразвитие на лимфната система още при развитието на ембриона и плода).
- Синдром на жълтите нокти (първичен лимфедем) – характеризира се с класическата триада плеврални изливи, лимфедем и жълти дистрофични нокти. Промените по ноктите включват бавен растеж, удебеляване и промяна на цвета в бледожълт или зеленикавожълт, онихолиза, хронична паронихия (околонокътен панарициум). При първичния лимфедем не се установява точна причина за развитието на лимфен застой.
- Захарен диабет
- Бронхиектазии
- Тютюнопушене
- Прекомерна честа употреба на лакочистител.
