Синоним на преждевременно раждане: Предтерминно раждане
На латински език: Partus praematurus
На английски език: Preterm birth, Premature birth
Преждевременното раждане представлява раждане преди навършване на 37-ма гестационна седмица (259 дена), при което се ражда недоносен плод.
Епидемиологични данни: Честотата на случаите на преждевременно раждане е около 10% от всички раждания. Тези случаи зачестяват поради по-висока възраст на майките, навлизане на in vitro оплождането и съответно по-голяма вероятност за многоплодна бременност, чести инфекции на пикочо-половата система и др. Приема се за причина за 75% от неонаталната смъртност (неонаталният период обхваща първите 28 дена след раждането).
Степени на недоносеност: Според телесната маса, степента на зрелост и гестационната възраст плодовете се делят съответно на:
– плод с ниска телесна маса, под 2500g;
– ретардиран плод – със забавено развитие за съответната гестационна възраст;
– недоносен плод – такъв, който е роден преди 37-ма гестационна седмица.
Друга класификация разделя плодовете на:
1-ва степен недоносеност: плод с маса 2499 – 2000g (в този случай може да се доближи прогнозата за доносено);
2-ра степен: 1999 – 1500g;
3-та степен: 1499 – 1000g;
4-та степен: < 999g.
Преждевременно родените бебета носят по-висок риск за различни здравословни усложнения, като рискът е в зависимост от степента на недоносеност. При новородено с маса < 1500g вероятността то да загине е 200 пъти по-голяма, отколкото при доносен плод. Най-чести причини за смърт при недоносените са хиалинно-мембранната болест, сепсисът и вътречерепните кръвоизливи.
Етиопатогенеза:
Точната причина за преждевременно раждане не е съвсем ясна. Фактори, които повишават риска от преждевременно раждане са:
1. Социално-икономически и демографски:
– нисък социално-икономически статус;
– нездравословна работна и семейна среда;
– стрес;
– минали преждевременни раждания;
– вредни навици – тютюнопушене, алкохол;
– лоша лична хигиена;
– ниско тегло и възраст на майката под 18 или над 40 години и др.
2. Медицински:
– преразтягане на матката – при многоплодна бременност или полихидрамнион (повишено количество околоплодна течност);
– цервикална патология – инфекции, травми от предшестващи аборти, дисплазия на шийката на матката;
– предлежаща плацента (placenta praevia);
– прееклампсия;
– миоматозна матка;
– преждевременно пукнат околоплоден мехур, хориоамнионит (възпаление на плацентата и плодната обвивка);
– инфекции на пикочо-отделителната система (включително асимптомна бактериурия), вагинити и др.;
– хормонални нарушения;
– диабет;
– анемия;
– артериална хипертония и др.
Най-голямо значение се отдава на инфекциите на половата система и цервикалната патология.
При предтерминните раждания се повишава нивото на медиаторите на възпалението (инфламаторни цитокини), активира се ензимът фосфолипаза А2 и се образуват простагландини, което води до развитие на маточни контракции и узряване на маточната шийка (тя се скъсява, изглажда и разширява).
Преждевременното раждане се подразделя на:
– заплашващо предтерминно раждане (imminens) – наличие на маточни контракции дълго време преди термина, но без промени в маточната шийка;
– започващо (incipiens) – контракции и промени в шийката;
– в ход (progrediens) – напр. при вече пукнат околоплоден мехур.
Клиника на преждевременно раждане:
Най-характерните признаци са:
– Маточни контракции – те са регулярни, през 10 минути, с продължителност 30 и повече секунди.
– Болки ниско в корема и в кръста.
– Промени в шийката на матката – изглаждане, разширяване.
– Пукване на околоплодния мехур.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
– анамнеза – предшестващи преждевременни раждания, анамнеза за дисплазия на маточната шийка, инфекции и др.
– физикален преглед;
– мониториране на маточната активност и сърдечната дейност на плода;
– ехографско изследване за определяне дължината на шийката на матката – при риск за преждевременно раждане тя е < 2,5см.
– фетален фибронектин – биомаркер за определяне на риска от преждевременно раждане.
Диференциална диагноза: Прави се с:
– контракции на Бракстън Хикс – те са физиологични и нерегулярни. Стават патологични, ако доведат до промени в маточната шийка;
– инфекция на пикочните пътища или влагалището;
– торзия на яйчник;
– апендицит и др.
Лечение:
Бременната се оставя да лежи в странично положение. Лечението включва следните етапи:
1. Преустановяване на маточната активност – токолиза. Тя може да се извърши с бета-симпатикомиметици (партусистен и др.), магнезиеви препарати, НСПВС – нестероидни противовъзпалителни средства (индометацин), калциеви антагонисти (нифедипин). Противопоказания за токолиза са бременност след 36-та гестационна седмица, хориоамнионит, страдание на плода, тежка прееклампсия, смърт на плода, отлепване на плацентата.
2. Повишаване на белодробната зрялост на плода – с кортикостероиди (бетаметазон, дексаметазон).
3. При преждевременно пукнат околоподен мехур се прави антибиотична профилактика срещу хориоамнионит, за да се даде време на кортикостероидите да подействат.
Когато раждането е вече необратимо, се преминава към родоразрешение – вагинално раждане или цезарово сечение.
Профилактика: Преждевременното раждане е важен социално-икономически проблем. То е свързано с големи разходи не само по време на непосредствената грижа за недоносените, но и при достигане на зряла възраст. Причината са тежките здравословни усложнения, до които може да доведе. Всичко това прави профилактиката на преждевременното раждане етап с първостепенно значение. Тя включва борба с предразполагащите фактори – лечение на инфекциите, на магнезиевия дефицит, анемията и др., провеждане на скрининг за откриване на бременни с висок риск от предтерминно раждане, редовни прегледи при акушер-гинеколог.
Автор: д-р А. Високалийска
