Импетиго (лат. impetigo) представлява гнойно възпалително инфекциозно заболяване на повърхностните слоеве на кожата. Засяга по-често деца.
При децата импетигото по-често се явява първична инфекция, докато вторично импетиго на фона на друга дерматоза е по-често при възрастни. Импетигото е силно заразно и при възникването му в детски колективи са необходими санитарно-хигиенни мероприятия.
Класификация:
Различаваме два вида импетиго: булозно и небулозно.
Кои са причинителите на импетиго?
Основни причинители на импетиго са стафилококи, хемолитични стрептококи група А или съчетание от двата вида бактерии. Счита се, че булозното импетиго се причинява от стафилококи, тъй като тези бактерии отделят ензими и токсини, причиняващи разслояване на дермата.
Причинителите проникват през места, където целостта на кожната покривка е нарушена и активно се размножават в космените фоликули, предизвиквайки характерните обриви.
Предразполагащи фактори за развитие на инфекцията са неспазване на личната хигиена, разранявания на кожата, висока температура и влажност на въздуха, състояния с намален имунитет, захарен диабет, нарушено кръвоснабдяване (напр. съдови заболявания на долните крайници), антибиотичното лечение, употребата на хормонални мази. Сърбящите дерматози допринасят за развитието на импетиго поради наличието на екскориации, през които бактериите проникват.
Какви са симптомите на импетиго?
При небулозното импетиго най-характерният обривен елемент е фликтенът – повърхностна епидермална пустула със серозно съдържимо, която е обкръжена от зона на хиперемия и притежава склонност към периферно разрастване. Обичайният му размер е 0,5-1 см. Около фликтена се появяват вторични фликтени и огнището придобива назъбени очертания. Съдържимото бързо засъхва и се превръща в сламеножълта коричка, след свалянето на която остава влажна ерозивна повърхност.
Най-честите локализации на небулозното импетиго са около носа и устата, в устните ъгли, откритите части на крайниците. Възможно е импетигото да е съпроводено с повишена температура и увеличение на регионалните лимфните възли. Появата на нови обривни елементи продължава около 1-2 седмици.
При булозното импетиго основен обривен елемент са напрегнати мехури с диаметър от 1 до 3 см с бистро, жълто или мътно съдържание. Проявяват склонност към бавен периферен растеж. Общото състояние често е засегнато, температурата е повишена, възможни са септични усложнения. Най-честите локализации на мехурите са туловището, лицето и кожните гънки (мишнични, слабинни).
Причинителите могат да попадат на различни кожни участъци чрез кръвта и лимфата.
И двете форми на импетиго рядко водят до усложнения. При по-тежко протичане е повишен рискът от развитие на гломерулонефрит.
Как се диагностицира импетиго?
Диагнозата обикновено не представлява затруднения поради характерната клинична картина.
Прави се диференциална диагноза с херпес, контактен дерматит, булозен пемфигоид, термично изгаряне, болест на Дюринг, кожна кандидоза.
Какво е лечението?
Прилагат се локално антибиотични мази (напр. тетрациклинови, еритромицинови), локални антисептици като анилинови багрила (метиленово синьо), салицилов спирт. Болният обезателно трябва да използва индивидуални средства за лична хигиена и хранене с цел неразпространяване на инфекцията. Засегнатите участъци не се мият, за да се предотврати разнасяне на инфекцията по здравата кожа. Диетата следва да е богата на витамини, особена на витамин C, захарта трябва да бъде изключена.
Автор: д-р Т. Господинов