Себореен дерматит

Определение: Себорейният дерматит (dermatitis seborrhoicum) e хронично възпалително еритемо-сквамозно кожно заболяване. Характеризира се с формиране на зони на себорея – повишена секреция на мастните жлези в кожата. Тежестта и формата на протичането зависят от възрастта, локализацията и състоянието на имунната система на болния. Болестта се причинява от гъбички от рода Malassezia (в по-старите източници означаван като Pityrosporum).

Класификация: Клиничните форми на себорейния дерматит се класифицират съобразно възрастта, в която се развива болестта. Различават се:
• себореен дерматит при кърмачета
• себореен дерматит в детска възраст
• себореен дерматит при възрастните

Етиопатогенеза: Гъбичките от рода Malassezia спадат към групата на липофилните дрожди (вид едноклетъчни гъби). Те са нормален обитател на кожата на човека и на много други бозайници и предизвикват заболяване само при наличието на предразполагащи фактори, които могат да бъдат както от страна на организма, така и външни фактори.

1. От страна на организма:

  • ендокринни – заболяването се появява най-често в периоди на хормонално преустройство – при кърмачета (при спадане на концентрацията на фетоплацентарните хормони), в пубертета (при повишаване концентрацията на половите хормони)
  • неврологични – нервно-психично пренапрежение, болест на Паркинсон, сирингомиелия
  • имунодефицитни състояния – вродени, придобити (много чест при болни от СПИН, при хронични алкохолици), при терапия с имуносупресивни медикаменти
  • стомашно-чревни болести
  • физическо пренатоварване.

2. Външни фактори:

В практиката преобладават факторите от страна на организма.

Клинична картина: При себореен дерматит кожата е засегната предимно в т.нар. „себорейни зони“: по скалпа, челото, бузите, ушните раковини, кожата зад ушите, по шията, горната част на гърдите, между лопатките. При потиснат имунитет (например болни от СПИН) е възможно разпространяване на процеса по цялата кожа.

Обривът е представен от силно сърбящи жълто-розови ясно очертани лющещи се петна, в центъра на които има папули и единични везикули. Огнищата често са покрити от жълтеникави напукващи се кори. Кожата не се подмокря.

При кърмачета еритемо-сквамозните изменения се локализират по скалпа (т.нар. млечни кори), в ингвиналните гънки (интертриго, букв. „протриване“), по седалището, но е възможно и обхващане на цялата кожа с излющване (erythrodermia desquamativa).

Диагностика: Диагнозата се поставя въз основа на характерната клинична картина – специфичното разположение на обрива в себорейните зони. Прави се диференциална диагноза с атопични дерматити, токсични и алергични възпаления на кожата, микози, хистиоцитоза и др.

Лечение: За лечение на себорейния дерматит се употребяват предимно препарати за локално приложение:

  • антимикотични средства от групата на имидазолите (под формата на кремове и шампоани),
  • комбинирани кортикостероидни препарати (с антимикотици или салицилова киселина),
  • за интертригото при кърмачета – средства, съдържащи цинк пиритион.

Препоръчва се употребата на сапуни и шампоани, съдържащи катран. Общо лечение се извършва при генерализация на заболяването. Препоръчва се болните да спазват диетичен режим, избягващ мазнини, алергенни храни и бързо усвояващи се въглехидрати.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!