Себореен дерматит e хронично възпалително еритемо-сквамозно кожно заболяване. Характеризира се с формиране на зони на себорея – повишена секреция на мастните жлези в кожата. Тежестта и формата на протичането зависят от възрастта, локализацията и състоянието на имунната система на болния. Болестта се причинява от гъбички от рода Malassezia (в по-старите източници означаван като Pityrosporum).
Класификация
Клиничните форми на себорейния дерматит се класифицират съобразно възрастта, в която се развива болестта. Различават се: себореен дерматит при кърмачета, в детска възраст и при възрастните.
Какви са причините за себореен дерматит?
Гъбичките от рода Malassezia спадат към групата на липофилните дрожди (вид едноклетъчни гъби). Те са нормален обитател на кожата на човека и на много други бозайници и предизвикват заболяване само при наличието на предразполагащи фактори, които могат да бъдат както от страна на организма, така и външни фактори.
От страна на организма:
- ендокринни – заболяването се появява най-често в периоди на хормонално преустройство – при кърмачета (при спадане на концентрацията на фетоплацентарните хормони), в пубертета (при повишаване концентрацията на половите хормони)
- неврологични – нервно-психично пренапрежение, болест на Паркинсон, сирингомиелия
- имунодефицитни състояния – вродени, придобити (много чест при болни от СПИН, при хронични алкохолици), при терапия с имуносупресивни медикаменти
- стомашно-чревни болести
- физическо пренатоварване.
Външни фактори:
- почистващи средства с алкален химичен характер
- облъчване с ултравиолетова светлина
- употреба на хормонални контрацептиви.
В практиката преобладават факторите от страна на организма.
Какви са симптомите на себореен дерматит?
При себореен дерматит кожата е засегната предимно в т.нар. „себорейни зони“: по скалпа, челото, бузите, ушните раковини, кожата зад ушите, по шията, горната част на гърдите, между лопатките. При потиснат имунитет (например болни от СПИН) е възможно разпространяване на процеса по цялата кожа.
Обривът е представен от силно сърбящи жълто-розови ясно очертани лющещи се петна, в центъра на които има папули и единични везикули. Огнищата често са покрити от жълтеникави напукващи се кори. Кожата не се подмокря.
При кърмачета еритемо-сквамозните изменения се локализират по скалпа (т.нар. млечни кори), в ингвиналните гънки (интертриго, букв. „протриване“), по седалището, но е възможно и обхващане на цялата кожа с излющване (erythrodermia desquamativa).
Как се диагностицира себореен дерматит?
Диагнозата се поставя въз основа на характерната клинична картина – специфичното разположение на обрива в себорейните зони. Прави се диференциална диагноза с атопични дерматити, токсични и алергични възпаления на кожата, микози, хистиоцитоза и др.
Какво е лечението?
За лечение на себорейния дерматит се употребяват предимно препарати за локално приложение:
- антимикотични средства от групата на имидазолите (под формата на кремове и шампоани),
- комбинирани кортикостероидни препарати (с антимикотици или салицилова киселина),
- за интертригото при кърмачета – средства, съдържащи цинк пиритион.
Препоръчва се употребата на сапуни и шампоани, съдържащи катран. Общо лечение се извършва при генерализация на заболяването. Препоръчва се болните да спазват диетичен режим, избягващ мазнини, алергенни храни и бързо усвояващи се въглехидрати.
Автор: д-р Т. Господинов