Меню

Синоними: Цервикална интраепителна неоплазия (CIN), сквамозна интраепителна лезия.

Определение: Дисплазията на маточната шийка e предраково състояние в рамките на покривния епител на шийката на матката. Най-често възниква в зоната на преход на цилиндричния в многослоен плосък невроговяващ епител – т.нар. зона на трансформация. Характеризира се с абнормни клетъчна пролиферация, съзряване и клетъчен атипизъм.

Епидемиология: Дисплазията на шийката на матката засяга все повече млади жени (25-35г.), но може да се развие във всяка възраст.

Етиопатогенеза: Най-голямо значение за цервикалната интраепителна неоплазия има хроничната инфекция с човешкия папилома-вирус (високорискови са HPV тип 16 и 18; тип 6 и 11 са нискорискови и причиняват островърхи кондиломи). В повечето случаи имунната система елиминира вируса и се справя с инфекцията. При някои жени обаче инфекцията хронифицира и води до цервикална дисплазия. Роля за дисплазията на маточната шийка имат и други онкогенни вируси и сексуално предавани болести. Рискови фактори са рано започнал полов живот, множество сексуални партньори, имунни дефицити, тютюнопушене. Има проучвания, че при жени с обрязан сексуален партнъор рискът от заразяване с HPV е по-малък.

Патоанатомия: Дисплазията на маточната шийка започва от зоната на трансформация и се разпространява към цервикалния канал.
Микроскопски образ: В началото процесът е в дълбоките слоеве на епитела, като впоследствие се засягат и по-повърхностните. При по-леките форми на дисплазия епителните клетки от горните слоеве са непроменени и имат запазена диференциация. Диспластичните клетки имат хиперхромни ядра и променено съотношение ядро:цитоплазма.

Хистологично дисплазията на маточната шийка се разделя на три степени:
I ст. (CIN 1) – лека – засегната е само долната (базална) трета на епитела;
II ст. (CIN 2) – умерена – засегнати са долните две трети;
III ст. (CIN 3) – тежка – почти целият епител е атипичен – повече от 2/3. Тук се включва и carcinoma in situ („карцином на място“) – при него е обхванат целият епител, но без нарушаване целостта на базалната мембрана, т.е. процесът не прониква в дълбочина – все още няма инвазивен растеж и метастази.

displaziya
Клинична картина: Най-често протича безсимптомно. Може да има посткоитално кървене поради травмирането на абнормния епител.

Развитие: Дисплазията на маточната шийка е постепенен и стъпаловиден процес. Леките степени на цервикална дисплазия понякога претърпяват обратно развитие. Колкото по-висока степен е дисплазията, толкова тази вероятност е по-малка. III ст. дисплазия в над 80% преминава в carcinoma in situ. Той, оставен нелекуван, прогресира до инвазивен карцином на шийката на матката, пробива базалната мембрана, разпространява се в дълбочина, дава лимфни и кръвни (далечни) метастази.

Диагноза: Ранното откриване и лечение на дисплазията на маточната шийка е решаващо за пълната превенция на карцинома на маточната шийка. CIN не може да се диагностицира клинично, тъй като протича безсимптомно. Тя не се вижда при оглед с невъоръжено око (със спекулум), а само колпоскопски.

  • Цитодиагностика по метода на Папаниколау (Pap тест, цитонамазка) – Дисплазията на маточната шийка се открива най-често при рутинна цитонамазка. PAP IIIa и IIIб отговарят на CIN I и II; PAP IV се открива при CIN III.
    При абнормен резултат от Pap теста се извършват повторни цитологични изследвания, колпоскопия и биопсия.
  • Колпоскопия – неинвазивен диагностичен метод. Колпоскопът е оптически уред с възможност за увеличаване на образа. При тест с оцетна киселина при колпоскопското изследване диспластичният епител побелява, а нормалният не променя цвета си.
  • Биопсия (хистологично изследване) – определя се хистологично степента на дисплазия.

Лечение: Лечението на дисплазията на маточната шийка зависи от различни фактори – тежест на дисплазията, възраст на жената.

  • При лекостепенни CIN може да се правят само контролни цитонамазки. Ако дисплазията персистира или е средностепенна или тежка, е необходимо лечение.
  • При CIN I и II се провежда деструкция (унищожаване) на атипичния епител с различни методи – криотерапия, електрокоагулация, лазервапоризация. След това се правят контролни цитонамазки и колпоскопии за минимум 2 години.
  • CIN III – извършва се конизация – конусовидна ексцизия на цервикса. Ако хистологичните резултати от биопсията покажат, че целостта на базалната мембрана не е нарушена, конизацията се превръща освен в диагностична, и в лечебна процедура. След това се провеждат контролни цитонамазки и колпоскопии за 5 години.

Профилактика на цервикалната дисплазия:
Първична профилактика
– ограничаване на рисковите фактори, които включват ранно начало на половия живот, много сексуални партньори, тютюнопушене. Има разработени ваксини срещу човешкия папиломен вирус. Одобрени такива са Cervarix (срещу щамове 16 и 18) и Silgard (срещу щамове 6, 11, 16 и 18). Целева група за ваксините са момичетата на възраст 12 години – преди започване на полов живот. Може да се приложат и при млади жени.

Вторична профилактика – скринингови цитонамазки за ранно откриване и лечение на цервикалната дисплазия.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!