Меню

На латински език: Myoma uteri.
На английски език: Myoma, Uterine fibroid.

Определение: Миомата е доброкачествен тумор, който произхожда от гладката мускулна тъкан на матката (миометриума). Среща се най-често при жени на възраст между 35 и 45 години. Тя е най-честият тумор на тялото на матката. Наблюдава се по-често при нераждали жени.

Етиопатогенеза: Причините за възникването на миома все още не са изяснени. Знае се, че миомата е хормонозависим тумор, чийто растеж се стимулира от естрогените. Тези хормони обаче не са отговорни за възникването на тумора. Установено е, че миомата нараства при лечение с естрогени, както и по време на бременност, когато нивото на тези хормони е повишено. След настъпване на менопауза, когато продукцията на естрогени е понижена миомата спира развитието си и регресира.
Заболяването се среща по-често при жени със затлъстяване, хипертония и мастопатия.
Миомата често възниква при жени, които страдат от ендометриоза, хиперплазия на ендометриума или от поликистоза на яйчниците. Наблюдава се фамилна обремененост.

Патоанатомия: Най-често миомните възли се развиват в тялото на матката (96 %) и много рядко в маточната шийка. Представляват сферични, неправилно лобулирани тумори, произхождащи от мускулатурата на маточната стена. По размери могат да бъдат от едва видими до 20 и повече cm. Рядко са единични, по-често са множествени. При наличие на много миомни възли в матката се говори за миоматозна матка.
Миомата се състои от снопчета от гладкомускулни клетки, като в този случай се говори за лейомиома. Когато в структурата на миомата се включи влакнеста съединителна тъкан се говори за фибромиома. Миомите могат да съдържат кръвоносни и лимфни съдове и тогава се говори за васкуларна миома.

Класификация: В зависимост от посоката на нарастване миомните възли биват:
1. Интрамурални – разрастват в самата маточната стена.
2. Субмукозни – разрастват към маточната кухина  и са покрити с маточна лигавица (ендометриум).
3. Субсерозни – растат по посока на външната повърхност на матката, към коремната кухина. Покрити са с перитонеум.
Субсерозните и субмукозните възли могат да растат на краче, т. нар. педикулизирани миомни възли.
Едновременно може да има миомни възли с различна посока на разрастване.
Когато миомният възел е разположен между двата листа на широката връзка на матката се говори за интралигаментарна миома.
Миомните възли се характеризират с бавен растеж. Бързият растеж е съмнителен за злокачествена дегенерация.

Клинична картина: В повечето случаи миомата протича безсимптомно и се открива случайно при профилактичен преглед. Клиничната симптоматика зависи от локализацията, размера, броя на миомните възли, от наличието на вторични промени в тумора.
Най-честите симптоми са:

– кръвотечение от матката – основен симптом е появата на по-продължителна и по-обилна менструация (хиперменорея). Могат да се наблюдават и кръвотечения извън менструацията (метрорагия). Тежестта на кръвотечението зависи не от големината на миомния възел, а от неговото разположение. Най-често кръвотечение възниква при субмукозните възли.
При по-голяма кръвозагуба може да настъпи анемия. Жените се оплакват от отпадналост, главоболие, световъртеж, сърцебиене.

– симптоми от притискане на съседни органи – възникват при големи миомни възли, които притискат съседни на матката органи (пикочен мехур, ректум). При притискане на пикочния мехур може да настъпи често уриниране, задръжка на урина (ретенция). Притискането на ректума може да бъде причина за появата на запек.

– болка ниско в корема – чест симптом е при субмукозните миомни възли. Има спастичен характер и се дължи на маточните контракции.
При торзия на педикулизиран миомния възел има внезапна и силна болка, съпроводена от белези на перитонеално дразнене.
Постоянна болезненост, повишена температура и левкоцитоза може да се наблюдава при случаите на некроза в миомния възел.
Спастични болки има и при израждащ се миомен възел (myoma uteri nascens).

– засилено влагалищно течение – възниква при настъпване на разпад в миомния възел.

– спонтанен аборт – възниква по-често при жени с миома, тъй като миомния възел стеснява маточната кухина и променя маточната лигавица.

– може да има стерилитет поради ановулаторни цикли.

Усложнения: Могат да се наблюдават следните усложнения при миома на матката:
– инфекциозни – ендометрит, аднексит;
– механични – торзия на миомния възел, компресия на съседни органи;
-дистрофични промени – в миомния възел може да настъпи оток, некроза, кистозна дегенерация, хиалинизация, калцификация;
– злокачествени промени – саркоматозна дегенерация;
– усложнения по време на бременност и раждане – аборт, неправилни предлежания, препятствие в родовия канал, родова слабост.

Диагноза: Диагнозата миома на матката се поставя въз основа на:
1. Данните от анамнезата – при разпита на жената лекарят получава информация за оплакванията, които има.
2. Обективното гинекологично изследване – чрез бимануална палпация се определят размерите на матката, броя, локализацията и големината на миомните възли.
3. Изследване на кръвта – хемоглобина и еритроцитите са понижени.
4. Ехография – дава точна информация за увеличените размери на матката, за разположението и размерите на миомните възли.
5. Компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс – дават най-точна информация.
6. Пробно сепарирано  абразио (кюретаж)  – установяват се неравности по вътрешната повърхност на матката. Извършва се хистологично изследване на маточната лигавица.
7. Хистероскопия – извършва се оглед на маточната кухина.
8. Лапароскопия.

Диференциална диагноза: Миомата на матката трябва да се разграничи от редица заболявания: сарком, карцином и хорионепителиом на тялото на матката, тубо-овариални абсцеси, тумори на яйчника, ендометриоза, неправилни маточни кръвотечения, аденомиоза. Миомата трябва да се разграничи и от бременност.

Лечение: Лечението зависи от възрастта на жената, локализацията, големината на миомния възел и от симптоматиката.
При жени, при които миомата не нараства и протича безсимптомно не се налага лечение. Това се отнася особено за жени, които навлизат в менопауза. Извършват се контролни прегледи на всеки 6 месеца.
Лечението бива консервативно и оперативно.

Консервативното лечение е насочено към спиране на кръвозагубата и премахване на анемията, обезболяване и намаляване на размера на миомния възел. Провежда се хормонално лечение с цел блокиране на функцията на яйчниците.

Оперативно лечение се провежда при:
– големи миомни възли – матката е уголемена повече от тримесечна бременност;
– бързо растящ миомен възел;
– наличие на силни кръвотечения;
– миома на маточната шийка;
– наличие на усложнения – торзия, некроза, саркомна дегенерация;
– притискане на съседни органи – пикочен мехур, ректум, кръвоносни съдове;
– миома, водеща до стерилитет.

Извършват се следните видове операции:
1. Миомектомия – отстранява се само миомния възел, а матката се запазва.
2. Тотална хистеректомия – отстранява се цялата матка с или без премахване на аднексите.
3. Суправагинална хистеректомия – отстранява се само тялото на матката, а маточната шийка се запазва. Тази техника не се прилага, тъй като остава възможността по-късно да се развие рак на маточната шийка.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!