Определение и класификация: Туморните новообразувания на слезката могат да бъдат с доброкачествен или злокачествен характер. По честота те са много по-рядко срещани в сравнение с неопластични процеси на други паренхимни органи.
Туморите на слезката могат да бъдат обобщено представени чрез следната класификация:
Първични неоплазми
Съдови тумори
- доброкачествени
– хемангиом
– лимфангиом
– хемангиоендотелиом
– хемангиоперицитом - злокачествени
– хемангиосарком
– лимфангиосарком
– хемангиоендотелиален сарком
– малигнен хемангиоперицитом
Лимфоидни тумори
- болест на Hodgkin
- нехочкинови лимфоми
- плазмоцитом
- лимфомоподобни лезии на слезката
– фоликуларен псевдолимфом
– локализирана реактивна лимфоидна хиперплазия
– възпалителни псевдотумори
Нелимфоидни тумори
- липом
- фибросарком
- лейомиосарком
- малигнен тератом
- сарком на Капоши
Тумороподобни лезии
- непаразитарни кисти
- хамартоми
Вторични (метастатични) тумори на слезката.
Кистите на слезката в зависимост от етиологията и хистоморфологичната си структура биват първични (истински) и вторични (псевдокисти). Кистите представляват патологични кухини, които притежават следните характеристики:
- изпълнени са с течно, полутечно или газообразно съдържимо, с холестеринови включвания
- имат съединително-тъканна капсула
- стената им е тапицирана със сквамозно клетъчно покритие, по-рядко мезотелиално.
Псевдокистите се различават по това, че при тях липсва клетъчно покритие. Те са по-чести от първичните кисти на слезката.
Според етиологията си кистичните образувания на слезката биват (класификация на J.W.Martin):
Първични (истински)
- Паразитарни – те са значително по-редки от непаразитарните
- Непаразитарни – биват вродени и неопластични
Вторични (фалшиви, псевдокисти) – тяхното формиране в много случаи се дължи на травма, довела до разкъсване на капсулата на слезката и интраспленичен хематом. Постепенно този хематом се капсулира, изпълващата го кръв се разорбира, а стената на капсулата задебелява, като често в нея се откриват и калцификати.
Клинична картина: Няма характерна симптоматика при тумори и кисти на слезката, което значително затруднява диагностиката. Патологичният спектър е разнообразен, като се устяновяват:
- дискомфорт и тежест в горния ляв квадрант на корема
- болезненост при палпация
- спленомегалия
- при дифузно засягане на слезката се развиват анемия, гранулоцитопения и тромбоцитопения
- при малигнизация – фебрилитет, втрисане, кахексия, плеврален излив
- тежката спленомегалия (тегло на слезката над 3 – 4кг) крие сериозна опасност от руптура на органа (спонтанна или при незначителна травма)
- значително увеличената слезка може да притисне и измести околни структури и органи и да доведе до проява на симптоми, които да прикрият истинската диагноза – диспнея, болка в рамото, тежест след нахранване, бързо засищане, запек.
Диагноза: Наличието на спленомегалия с неизяснен произход налага прилагането на образни методи на изследване:
Компютърна томография
– най-информативен и най-широко прилаган метод
– дава много точна информация относно размера, локализацията, ангажирането на съседни анатомични структури
– може да се приложи и заедно с контраст, което е с още по-добра информативна стойност
Доплерова сонография
ЯМР
Радионуклеидно изследване “черен дроб – слезка” – дава информация за общата топография на лезията и евентуалното засягане на черния дроб
Лечение: Лечението на кистите и неопластичните процеси, засягащи слезката, е оперативно – спленектомия.
При отстраняване на тумори се спазват принципите на онкологичната хирургия:
- отстраняване на цялата слезка без разкъсване на капсулата или туморната формация
- ексцизия на околни засегнати структури до здрава тъкан
- адекватна хемостаза
- подготовка и изпращане на материала за патологоанатомично изследване.
