На латински език: Tetanus.
На английски език: Tetanus.
Определение: Тетанусът е ранева инфекция с висок леталитет. Протича тежко с мускулна ригидност и тетанични гърчове.
Етиология: Причинителят на тетануса е Clostridium tetani. Представлява Gram (+) пръчица, с терминално разположена спора. Облигатен анаероб е. Вегетативната форма е слабо устойчива във външната среда, но спорите са много устойчиви, например в почвата могат да останат 10 години.
Clostridium tetani отделя екзотоксин, който е по-слаб само от ботулиновия екзотоксин. Има две съставки – тетанолизин и тетаноспазмин (невротоксин), който е основния патогенен фактор.
Епидемиология: Тетаничните бацили обитават дебелите черва на тревопасните животни (коне, едър и дребен рогат добитък). По-рядко се намират в червата на човека. Чрез фекалиите клостридиите попадат във външната среда и се превръщат в спори. С праха спорите се разнасят навсякъде.
Човек се заразява при попадане на спори върху наранена кожа и лигавици от убождане, одраскване, охлузване, изгаряне, измръзване. Най-опасни са дълбоките убождания, където има благоприятни анаеробни условия. Заразяване може да стане и при неспазване на стерилност при оперативни интервенции, най-често при криминални аборти.
Попадналите в раната пръст, прах, ръжда внасят тетанични спори, които се превръщат във вегетативни форми. Те се размножават в раната и продуцират екзотоксин.
Рискови групи за заболяването са земеделски стопани и животновъди, особено конегледачи.
Патогенеза: Тетаничният токсин и главно неговата съставка тетаноспазмин е основния фактор, който причинява тетаничния синдром. По кръвен, лимфен и периневрален път токсинът достига до гръбначния мозък, продълговатия мозък, ретикуларната формация на ствола и поразява нервно-мускулните синапси, като инхибира ацетилхолинестеразата и потиска задръжните процеси. В резултат настъпва повишена възбудимост с нисък праг на дразнене. Възниква ригидност на мускулатурата и тетанични гърчове.
Имунитет: Имунитетът, придобит след преболедуване е нетраен и не предпазва от повторно заболяване, докато този придобит след активна имунизация е ефективен в продължение на 10 години.
Патоанатомия: Няма специфични органни поражения. При смърт от асфиксия се откриват белодробен оток, точковидни кръвоизливи и оток на мозъка.
Клиника: Инкубационният период е средно 6 – 14 дни, но може да варира от 1 ден до няколко седмици. Колкото е по-кратък, толкова по-тежко протича заболяването.
При някои болни може да има продромални симптоми – отпадналост, главоболие, неспокойствие, парене и мравучкане в мястото на раната.
Основните клинични прояви са:
– ригидност на дъвкателната мускулатура (trismus) – болният не може да отваря устата си, храненето и говора са затруднени. Това е първият клиничен симптом.
– спазъм на мимическата мускулатура, при което лицето придобива характерен израз – risus sardonicus (печална усмивка). Челото е набръчкано, очите са присвити, устните ъгли са придърпани в страни. Изглежда, че болният едновремено се смее и плаче.
– ригидността се разпространява десцендентно по мускулите на врата, гръбначния стълб, коремната стена и крайниците. Болният заема принудително положение в леглото, като тялото е дъгообразно извито, опира се на петите и тила на главата – opistotonus.
– ригидност на коремната мускулатура – коремът е хлътнал и опънат като дъска.
– появяват се генерализирани тетанични гърчове по цялото тяло. Те възникват спонтанно или се провокират от шум и светлина. Броят и продължителността им се увеличават с напредване на болестта.
– общото състояние на болния се влошава – температурата се повишава над 40 ◦С, има обилно изпотяване, тахикардия, силна жажда, безсъние, затруднена дефекация и уриниране. Болният е в пълно съзнание.
Най-често смъртта при тетанус настъпва поради асфиксия (спазъм на ларингеалната мускулатура и контрактура на диафрагмата), парализа на сърдечната дейност, както и от вторична инфекция (аспирационна бронхопневмония).
Тетанус на новороденото (Tetanus neonatorum) може да възникне при раждане извън здравно заведение. Инфекцията прониква през пъпната раничка. Инкубационният период е кратък (3 – 4 дни). Първият симптом е затрудненото сучене. Мускулната ригидност бързо генерализира.
Локален тетанус е лека форма, при която има ригидност само на мускулите, които са близо до входната врата на инфекцията.
Изследвания: Лабораторните изследвания показват левкоцитоза, ускорена СУЕ, повишен хематокрит, хипокалиемия.
Усложнения: Могат да настъпят следните усложнения – бронхопневмония, фрактура на кости, изкълчване, разкъсване на мускулни влакна, декубитуси.
Диагноза: Поставя се въз основа на характерната клинична картина и анамнезата за нараняване.
Причинителят може да се изолира от раневия секрет чрез посявка на специални хранителни среди при анаеробни условия.
Диференциална диагноза: Прави се с артрит на челюстите, перитонзиларен абсцес, трихинелоза, менингити и менингоенцефалити, отравяне със стрихнин, тетания, епилепсия, бяс и др.
Лечение: Болният се хоспитализира. Отстраняват се всякакви външни дразнения – шум, светлина. Храненето е чрез сонда.
При нараняване раната се обработва хирургически и се третира с антибиотици.
Етиологичното лечение се провежда с хиперимунен антитетаничен човешки гама-глобулин, а при липсата му се прилага противотетаничен серум.
Може да се приложи и тетаничен анатоксин (тетаничен токсоид).
Патогенетичното лечение включва вливане на глюкозо-солеви разтвори, прилагане на седативни и противогърчови средства, миорелаксанти.
Смптоматично се прилагат аналгетици и антипиретици.
При нужда се провежда кислородотерапия, а в краен случай и апаратна дихателна реанимация.
Профилактика: Провежда се специфична профилактика.
Ваксината ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш) е задължителна в детска възраст. Съдържа дифтериен и тетаничен анатоксин и убити коклюшни бактерии. Имунизацията се състои в три подкожни апликации на ваксината на две-, три- и четиримесечна възраст. Първата реимунизация се провежда подкожно с ДТК на две годишна възраст. Втората реимунизация е на 6 години и се провежда само с дифтериен и тетаничен анатоксин. Третата реимунизация е на 12 години с мускулно приложение на ваксината ТД. Сладват реимунизации с ТД на 17 г., на 25 г. и се повтарят през 10 години.
При нараняване с опасност за развитие на тетанус и ако е изминала една година от последната реимунизация след хирургична обработка на раната се прилага мускулно 0.5 ml тетаничен анатоксин (тетаничен токсоид).
При неимунизирани лица освен тетаничен анатоксин се прилага и антитетаничен човешки гама-глобулин, при липсата му се прилага противотетаничен серум.
Прогноза: Смъртността при тетанус продължава да е висока.
