На латински език: Pertussis.
На английски език: Pertussis, Whooping cough.
Синоними: Магарешка кашлица.
Определение: Коклюшът е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, което протича с типична кашлица (магарешка кашлица). Най-често боледуват деца на възраст от 2 до 5 години.
Етиология: Причинителят на заболяването е Bordetella pertussis от род Bordetella.
Епидемиология: Коклюшът е силно заразно заболяване, което се разпространява по въздушно-капков път. Източник на заразата са болните деца. Те са най-заразителни през катаралния стадий и по-слабо през първите 2 – 3 седмици от пароксизмалния стадий.
Имунитет: Преболедувалите имат пожизнен имунитет.
Патогенеза: Bordetella pertussis синтезира редица вирулентни фактори:
– адхезини – филаментозен хемаглутинин, аглутиногени, които спомагат за свързването й с ресничестия епител;
– пертусисни токсини – пертусистоксин, трахеален цитотоксин, дермонекротичен токсин, ендотоксин.
В патогенезата на коклюша се различават 4 етапа.
1. Първи етап – прикрепване на Bordetella pertussis към човешкия ресничест респираторен епител.
Преболедувалите от коклюш индивиди имат антитела, които възпрепятстват това прикрепване.
2. Втори етап – пертусисните токсини потискат защитните механизми (инхибират фагоцитната функция) и осигуряват колонизирането на респираторния тракт от бордетелите.
3. Трети етап – изразява се в пораженията, които микроорганизмите предизвикват върху респираторната лигавица.
4. Четвърти етап – системни увреждания, причинени от пертусистоксина и ендотоксина.
При коклюш не се наблюдава бактериемия.
Патоанатомия: Има изразен оток на лигавицата на бронхите и перибронхиални лимфоцитни инфилтрати. В белите дробове може да има ателектаза, емфизем. В мозъка има точковидни кръвоизливи, оток.
Клиника: Инкубационният период е средно 7 – 15 дни. В протичането на заболяването се наблюдават следните стадии:
1. Катарален стадий. Болните имат хрема, зачервени конюнктиви, кихане, лека кашлица. Общото състояние не е увредено, няма температура. След няколко дни до една седмица кашлицата, която е суха става силна и пристъпна. Този стадий е най-заразен.
2. Пароксизмален (конвулсивен) стадий. Наблюдават се серия от кашлични тласъци, един след друг без вдишване помежду им. Те завършват с дълбоко, шумно и продължително вдишване. Следва нова серия от кашлични тласъци. Това може да се повтори няколко пъти. Към края на кашличния пристъп може да настъпи невъзможност за вдишване, като въздуха мъчително преминава през гласната цепка и се поражда характерен звук при „магарешки рев”. В края на кашличния пристъп се отделя жилава секреция, може да настъпи и повръщане.
По време на кашличния пристъп лицето на детето е синкавочервено, оточно, езика е изваден навън, вените на шията са изпъкнали.
Кашличните пристъпи са по-чести през нощта. Могат да се провокират от кихане, пиене на течност, преглед на гърлото и др. При тежка форма може да има 50 пристъпа за денонощие.
Този стадий продължава 2 до 4 седмици.
3. Реконвалесцентен стадий. Броят и тежестта на кашличните пристъпи намаляват. Този стадий продължава от 2 седмици до 2 месеца.
Изследвания: Изследването на кръвта показва левкоцитоза с лимфоцитоза. Bordetella pertussis расте бавно и рядко се изолира. Прави се посявка при леглото на болния по време на кашличен пристъп.
От серологичните реакции се използва ELISA.
Усложнения: Може да възникне отит, вторична бактериална пневмония. При тежки кашлични пристъпи могат да се развият бранхиектазии, ателектази, да се появят хеморагии, хернии.
Диагноза: Поставя се лесно при наличие на епидемиологични данни и характерна клинична картина.
Диференциална диагноза: В катаралния стадий заболяването трябва да се разграничи от грип, парагрип, аденовирусни и риновирусни инфекции, от катарален стадий на морбили. Кашличните пристъпи трябва да се разграничи от хламидийна инфекция, муковисцидоза, чуждо тяло в дихателните пътища и др.
Лечение: Болното дете се изолира в дома. Хоспитализация се налага само при кърмачета и при тежко протичане.
1. Етиологично лечение. Започва се антибиотично лечение още в първите дни на катаралния стадий.
2. Патогенетично лечение. Прилагат се бронхолитици, кортикостероиди, при нужда кислородолечение.
Профилактика: Провежда се профилактика с убита противококлюшна ваксина в състава на ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш). Имунизацията се състои от три приема на 2, 3 и 4 месец. Имунитетът, който създава не е дълготраен и се налага реимунизация.
