Меню

Дифтерия

На латински език: Diphtheria.
На английски език: Diphtheria.

Определение: Дифтерията е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с псевдомембранозен налеп по лигавицата на гърлото, ларинкса, носа, очите, половите органи. Може да има тежка обща интоксикация и увреждане на миокарда, нервната система, бъбреците. Най-често боледуват деца от 1 до 5 годишна възраст.

Етиология: Причинител на заболяването е Corynebacterium diphtheriae. Представлява Gr (+) пръчица с метахроматични гранули в двата края и с вид на гиричка. Дифтерийният бактерий е сравнително устойчив във външната среда.

Епидемиология: Източник на заразата е болният човек и здравият заразоносител. Механизмът на предаване е въздушно-капков – при говор, кашляне, чрез секрети от носа и гърлото. Поради устойчивостта на микроорганизма, заразяване може да настъпи и чрез предмети, по-рядко чрез хранителни продукти (заразено мляко).Има есенно-зимна сезонност.

Патогенеза: Дифтерийният бактерий продуцира екзотоксин, кайто има основна роля в патогенезата и клиниката на заболяването.
Входна врата на инфекцията най-често са лигавицата на гърлото, ларинкса, носа, по-рядко рани по кожата, лигавицата на външните полови органи, конюнктивата и др. Дифтерийният бактерий остава на мястото на входната врата и предизвиква локално възпаление. Образуват се сивобелезникави налепи (псевдомембрани), здраво свързани с подлежащите тъкани и при опит за отстраняването им се получава кървене.
Коринебактериите се размножават и продуцират екзотоксин, който се разнася по кръвен път в целия организъм и уврежда сърдечната мускулатура, нервната тъкан, бъбреците.

Имунитет: След боледуване, както и след имунизация се образуват антитоксични антитела. Повторно заболяване е изключително рядко.

Патоанатомия: Псевдомембраните се състоят от лимфоцити, неутрофилни левкоцити, еритроцити и некротизирали епителни клетки.

Клиника: В зависимост от входната врата се различават няколко форми.

Дифтерия на гърлото. Инкубационният период е от 2 до 5 дни. Има субфебрилна температура, леки болки в гърлото. В първите дни гърлото е зачервено, сливиците са зачервени, уголемени, върху тях има малки сивкаво-белезникави налепи, които лесно се отстраняват. В следващите дни налепите се сливат, стават по-плътни, здраво свързани са с подлежащата тъкан и при опит да се отстранят се получава кървене. Псевдомембраните могат да се разпространят към мекото небце, увулата, назофаринкса или ларинкса. Температурата се повишава, общото състояние е увредено. Болните имат бледо лице, хлътнали очи, цианотични устни, лош дъх. Подчелюстните лимфни възли са уголемени и около тях се образува оток.

Дифтерия на ларинкса (дифтериен круп). Може да бъде първична (при директно попадане на дифтерийния бактерий в лигавицата на ларинкса) и вторична (при разпространение на дифтерията на гърлото).
Наблюдават се три фази:
– дисфонична – гласът е дрезгав, постепенно отслабва и изчезва. Може да се стигне до афония – пълна липса на глас.
– стенотична – има инспираторна диспнея, прогресираща до стерторозно дишане. Детето е неспокойно, изплашено, с бледо лице и периорална цианоза.
асфиксия – дишането е учестено и повърхностно, има цианоза, тахикардия, нишковиден пулс.

Дифтерия на носа. Има серозно-кървава секреция от носа, може да има субфебрилна температура. Среща се най-често в ранна детска възраст.

Дифтерия на фаринкса. Гълтането е затруднено има субфебрилна температура.

Дифтерия на очите. Конюнктивите са зачервени, оточни има сивкави налепи.

Дифтерия на кожата. Появява се пустула, която се превръща в язва, покрита със сиви псевдомембрани.

Дифтерия на половите органи. Наблюдава се вулвовагинит – има зачервяване, оток, болка.

Изследвания:
При изследване на кръвта се установява левкоцитоза, олевяване, ускорена СУЕ. В урината може да има албумин.
Микробиологично изследване – прави се посявка. Преди да започне лечението се взема материал от участъците под налепа.

Усложнения: Могат да настъпят следните усложнения:
1. Дифтериен миокардит – може да настъпи рано (през втората седмица) или късно (3 – 4 седмици след началото на заболяването). Температурата отново се повишава, има задух, тахикардия, ритъмни нарушения, колапс.
2. Неврологични усложнения – при тежко протичане може да настъпи парализа на черепно-мозъчни нерви, парализа на мекото небце.
3. Дифтериен нефрит – може да се стигне до остра бъбречна недостатъчност.

Диагноза: Поставя се въз основа на епидемиологичните данни и клиничната картина. Потвърждава се от микробиологичното изследване.

Диференциална диагноза: Прави се с ангина при инфекциозна мононуклеоза, ангина на Plaut – Vincent, стрептококова ангина, перитонзиларни абсцеси, псевдокруп, чуждо тяло в дихателните пътища, вирусни и бактериални ринити, конюнктивити.

Лечение: Болният незабавно трябва да се изолира.
1. Етиологично лечение. Прилага се противодифтериен антитоксичен серум за неутрализиране на циркулиращия в кръвта дифтериен екзотоксин. Антибиотици се прилагат, за да се унищожи локалната инфекция и да се предотврати продукцията на екзотоксин.
2. Патогенетично лечение – вливане на водно-солеви разтвори, витамини, кортикостероиди. При нужда трахеотомия или интубация.

Профилактика: Провежда се специфична профилактика с дифтериен анатоксин най-често в комбинация с тетаничен анатоксин (ваксината дифтет) или и с убити коклюшни бактерии (ваксината дифтеткок).

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!