Меню

Определение: Полиомиелитът (детски паралич) е остро инфекциозно ентеровирусно заболяване, паралитичната форма на което е съпроводена с развитие на вяли парализи и парези с различна локализация, които могат да бъдат както с минимална изява, така и да доведат до тежки нарушения на жизнените функции.

У преболедувалите се наблюдават устойчиви остатъчни явления: асиметрични вяли парализи, парези и органични контрактури. Полиомиелитът е известен и под названията „детски паралич“ и „детска церебрална парализа (ДЦП)“.

Етиология: Причинител на заболяването е РНК-вирусът Poliovirus hominis. Вирусът е устойчив във външната среда – във фекалии на болни, в хранителни продукти и вода издържа до 4 месеца и е устойчив на изсушаване и замразяване.

Епидемиология: Заболяването има изразена лятно-есенна сезонност. Детският паралич засяга предимно деца до 10-годишна възраст, но се регистрират и случаи при възрастни. Заразяването става предимно по фекално-орален път, но е възможно и въздушно-капково заразяване. Източник на инфекцията е болният човек, който отделя вируса 3-4 дни преди появата на симптомите и до 40 дни след началото на  заболяването.

Патогенеза: Вирусите първично се фиксират в лимфните структури на носоглътката и червата, където се размножават и разнасят по лимфната система, откъдето попадат в кръвта. По този начин достигат в черния дроб, слезката и костния мозък, където броят им става значителен. При 1% от заразените вирусите преминават кръвно-мозъчната бариера и поразяват централната нервна система.

Нарушенията, причинявани от полиовируса, са локализирани предимно в сивото вещество на предните рога на гръбначния мозък, където се наблюдава клетъчна смърт на невроните с последващата им замяна с невроглия. Увредите, които полиовирусът предизвиква, могат да бъдат локализирани в ядрата на мозъчния ствол, моста, мозъчните полукълба, както и в сивото вещество на кората.

След преболедуване от полиомиелит се формира траен имунитет срещу полиомиелитния вирус.

Клиника: Инкубационният период на полиомиелита, предизвикан от дивите щамове, варира от 2 до 35 дни (средно 5-12 дни), а продромалният – 3-5 дни. У 90% от заразените инфекцията е безсимптомна. В 8% от случаите заболяването протича в лека, непаралитична форма. В 1,5% протича като серозен менингит без развитие на парализи. Едва при 0,5% от заболелите се развива някоя от паралитичните форми на болестта: спинална, булбарна, понтинна, енцефалитна, полирадикулоневритна или смесена.

Непаралитичната форма на заболяването няма специфична клинична картина. Наблюдава се обща интоксикация, катар на дихателните пътища и ентеритен синдром (коликообразна коремна болка с течно-кашави диарични изхождания, възможни са гадене и повръщане).

Серозният менингит с полиовирусна етиология има типичната за серозните менингити клинична картина: главоболие, гадене, повръщане, положителни симптоми на менингорадикуларно дразнене. Показателите на ликвора са идентични с тези на останалите серозни менингити. Парализи и парези не се развиват.

Паралитичната форма – продромалният период е подобен на този на непаралитичната форма, промените в ликвора – също. Температурата е повишена до 39-40°С за около 3 дни. По време на паралитичния стадий се появява болка по хода на нервните коренчета, парестезии, скованост на гръбначния стълб. Възможно е умерено изразено снижение на мускулната сила в крайниците, които в последствие се парализират. Настъпването на парализите обикновено е предшествано от второ повишаване на температурата. При някои болни телесната температура не се нормализира изобщо.

Парезите и парализите настъпват внезапно и се развиват в течение на няколко часа. Характерна е изразената им асиметрия, която води до деформации на крайниците и гръбначния стълб поради напрежението на здравата мускулатура. Най-често биват засегнати четириглавите мускули на бедрото, делтовидните мускули, триглавите мускули на ръцете. Парализите при детския паралич са вяли – мускулният тонус е рязко снижен или отсъства, отсъстват или рязко са снижени сухожилните рефлекси, активните движения на засегнатите мускули са невъзможни. Сетивността е запазена. Атрофията настъпва на втората седмица от началото на паралитичния период.

При булбарната разновидност на паралитичната форма протичането е тежко вследствие поражението на ядрата, отговарящи за гълтането, дишането и регулацията на сърдечната дейност, като пораженията настъпват на фона на висока температура.  Възможни са остри нарушения на дишането и сърдечно-съдовата дейност, които обичайно са причина за летален изход. При булбарната форма паралитичната симптоматика се развива за 1-2 денонощия.

При понтинната форма се наблюдава изолирано поражение на ядрата на лицевия нерв, което води до парализа на лицевата мускулатура без съпътстващи сетивни разстройства и болкови усещания.

При енцефалитната форма в клиничната картина преобладава общомозъчната симптоматика: различни по изразеност нарушения на възприятията и съзнанието, психомоторна възбуда, халюцинации, гърчове с различна локализация и изразеност. След това се появяват характерните за всички енцефалити огнищни неврологични симптоми.

Диагноза: При съмнение за полиомиелит е необходимо вирусологично изследване на фекална проба от болния и на кръвен серум. Изследванията се провеждат както за поставяне на диагноза, така и за проследяване на хода на заболяването.

Прави се диференциална диагноза с миелити с друга етиология, ботулизъм, травматични неврити, миопатии, кърлежови енцефалити.

Лечение: Терапията на полиомиелита се провежда в болничен стационар при строг постелен режим. На болния се осигурява пълен психичен покой. Крайниците се фиксират във физиологично правилни положения с цел предотвратяване на контрактури (позиционна терапия). Болковият синдром се овладява с ненаркотични аналгетици. Прилагат се и кортикостероиди в невисоки дози. Борбата с мозъчния оток се провежда с диуретици. При наличие на гърчова симптоматика се прилагат антиконвулсанти (фенобарбитал, диазепам).

При наличие на разстройства на дишането болните се интубират и превеждат на апаратна вентилация.

Във възстановителния  период се прилагат физиотерапевтични процедури – лечебна физкултура, масажи, електротерапия. Употребяват се и средства, подобряващи нервно-мускулната проводимост (неостигмин, калимин, нивалин), витамини от група В, както и лекарства, подобряващи трофиката на нервите (пирацетам, сермион, никотинова киселина). В по-далечна перспектива е възможна хирургическа корекция на контрактурите.

За специфична профилактика на детския паралич са създадени живи и инактивирани ваксини.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!