На латински: Accommodatio
На английски: Accommodation
Определение: Акомодацията представлява динамичен процес на усилване на пречупвателната способност на окото, който позволява да се виждат ясно обектите, разположени по-близко от punctum remotum на окото. Punctum remotum е най-далече разположената точка, от която се вижда ясно без участие на акомодацията.
При оптимално съотношение между пречупващата сила на очните среди и предно-задната ос на окото се наблюдава състояние, наречено еметропия. Това означава, че при преминаване на сноп успоредни лъчи при отпусната акомодация, лъчите се пречупват така, че се събират върху ретината. Паралелни лъчи се получават при отразяването им от предмети, разположени на 5м разстояние и повече. Ето защо най-далечната точка на ясно виждане (punctum remotum), при която се получава отчетлив образ на предмета върху ретината, се намира на разстояние 5м.
На практика обаче окото може да получи ясни образи и на обекти, разположени по-близко от това разстояние, т.е. откъдето идват дивергентни лъчи. Това е възможно благодарение на акомодацията и способността на лещата да променя своята пречупвателна сила. С помощта на акомодацията очите се адаптират да виждат по-близко разположени предмети. Колкото по-близко се разполагат обектите, толкова по-голямо е напрежението на акомодацията. Тази точка, от която окото може да вижда ясно при максимално напрежение на акомодацията, се нарича punctum proximum (най-близка точка на ясно виждане).
Между punctum remotum и punctum proximum се намира пространството, в което съответното око може да вижда ясно. Тази зона се нарича област на акомодацията.
Механизъм на акомодацията: Акомодацията зависи от възможността на лещата да променя своята пречупвателна сила. При поглед наблизо пречупвателната способност на лещата се усилва по следния начин:
- Цилиарният мускул се свива, което намалява разстоянието между лещата и мускула
- Циновите връзки се отпускат
- Напрежението в лещата намалява и тя променя формата си – предната и задната стена на капсулата се издуват, а предно-задната ос на лещата се увеличава
- Промяната във формата предизвиква изтласкване на периферните лещени маси към центъра и компресия върху лещеното ядро. Променя се индекса на пречупване в полза на увеличена пречупвателна сила на лещата.
Фактори, от които зависи акомодацията:
1. Пречупвателната сила на лещата – тя се определя от:
– Формата на лещата
– Индексът на пречупване на лещата.
В млада възраст лещата има дебела мека кора и малко лещено ядро. Тези характеристики позволяват значителна промяна във формата на лещата. С напредване на възрастта ядрото става голямо, а кората изтънява и по-трудно променя формата си. Това обуславя слабите акомодативни възможности в старческа възраст.
2. Състоянието на цилиарния мускул – той се състои от гладкомускулни влакна, насочени в три направления. При едновременно съкращение на трите вида влакна става разхлабване на Циновите връзки и отпускане на лещата – предно- задната ѝ ос се увеличава и оттам и пречупвателната ѝ способност.
3. Състоянието на ириса – представлява отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор в средата (зеница). В ириса се разполагат мускулните влакна на m. sphincter papillae и m.dilatator papillae. Чрез съкращаване на мускулните влакна и промяна в ширината на зеницата ирисът регулира потока на влизащата в окото светлина.
Сила на акомодацията: При еметропия и при наличие на рефрактерна аномалия силата на акомодация е различна. Акомодацията е най-силна при хиперметропия, по-малка при еметропия и най-малка при миопия.
Хиперметропичното око трябва да е под непрекъснато напрежение на акомодацията, за да може да вижда ясно както в безкрайността, на 5м разстояние, така и по-близо от неговия punctum remotum.
Еметропичното око не включва акомодацията си, когато наблюдава обекти, разположени на 5м. При близки разстояния (между punctum remotum и punctum proximum) фокусирането става благодарение на акомодацията.
Миопичното око вижда безпроблемно от близко разстояние, то включва акомодацията си само при обекти, които се намират по-близо от неговия punctum remotum.
Смущенията в акомодацията включват следните състояния:
1. Парализа на акомодацията – при нея настъпва парализа на цилиарния мускул и на m. sphincter papillae.
Клинична картина
• Предметите се виждат уголемени (макропсия)
• При еметропия – парализата на акомодацията влошава близкото зрение
• При хиперметропия – пациентът не вижда както надалече, така и наблизко
• При миопия – може да няма смущения в зрението.
Причини
• Черепно-мозъчни травми
• Тумори
• Менингит
• Енцефалит
• Сифилис
• Вирусни заболявания
• Дифтерия
• Ботулизъм.
2. Спазъм на акомодацията – представлява трайно спастично свиване на цилиарния мускул, при което окото пречупва по-силно, отколкото пречупва по силата на статичната си рефракция.
Клинична картина
• Предметите се виждат намалени (микропсия)
• При еметропия и хиперметропия – зрението наподобява рефракционните особености при късогледство
• При миопия – настъпва увеличаване на миопията.
Причини
• При еметропия – при продължителна близка работа и напрежение на цилиарния мускул
• Предозиране на миотици
• Некоригирана хиперметропия
• Начална миопия.
