На латински: Hypermetropia
На английски: Hypermetropia, Long-sightedness, Farsightedness, Hyperopia

Определение: Хиперметропията представлява рефрактерна аномалия, която се проявява с намалена зрителна острота и затруднено фокусиране на близко разположените обекти. Тя е един от най-често срещаните зрителни проблеми, проявен при над 50% от хората.

При здраво око светлинните лъчи преминават през няколко оптични среди (роговица, предна очна камера, леща, стъкловидно тяло), след което при пресичането си върху ретината се получава умален и обърнат образ на наблюдавания обект. При хиперметропичното око фокусът на оптичната система лежи зад ретината и полученият образ е замъглен. Причините за това могат да бъдат:
• По-къса предно-задна ос на окото
• По-слаба пречупваща сила на оптичните среди на окото.

Обикновено далекогледството може да се компенсира до известна степен чрез напрягане на цилиарния мускул, при което лещата променя своята форма и пречупвателна способност. По този начин благодарение на акомодацията се запазва ясният образ. С възрастта обаче се получава умора на цилиарния мускул, той вече не може да подпомага акомодацията и хиперметропията се влошава. Далекогледстовто, за разлика от късогледството, не прогресира. Отслабването на зрението се дължи на отслабването на акомодационната способност на окото.

Видове хиперметропия:
Хиперметропията бива три степени:
• Слаба – до 2Д (диоптъра)
• Средна – от 2 до 5Д
• Силна – над 5Д
• Малигнена – над 10Д, състоянието граничи с микрофталм.

Според клиничната изява хиперметропията бива:

Явна (hypermetropia manifesta) – отчита се, като се използва класическият метод за определяне на рефракцията с таблицата на Monoyer. Явната хиперметропия съответства на най-силното събирателно стъкло, с което окото вижда най-добре зрителните знаци (оптотипи), съответстващи на зрение 1,0 – 1,5.

Тотална (hypermetropia totalis) – отчита се след парализа на m. ciliaris и блокиране на акомодацията с антихолинергични медикаменти (атропин). Тоталната хиперметропия винаги е по-голяма от явната.

Скрита (латентна) (hypermetropia latenta) – това е тази хиперметропия, която се коригира чрез акомодацията. Съответства на разликата между тоталната и явната хиперметропия.

При млади пациенти латентната хиперметропия е с висок относителен дял. Това се дължи на добрите възможности за акомодация на m. ciliaris. Зрителната острота е добра, 1,0 или повече.

С напредване на възрастта обаче настъпва пренапрежение на акомодацията и преумора на цилиарния мускул, наречено акомодативна астенопатия. Това води до значително увеличаване на относителния дял на манифестната (явна) хиперметропия. Така на около 60 – годишна възраст явната и тоталната хиперметропия се изравняват по значение. Зрителната острота започва да се понижава, има необходимост от корекция най-напред за ясно виждане наблизо, а след това и надалеч.

Етиология: Следните фактори имат отношение към развитието на хиперметропия:

  • Наследственост – далекогледството може да възникне във всяка възраст, като най-силно се проявява след 40 – годишна възраст, след постепенното изчерпване на възможностите на цилиарния мускул за корекция на акомодацията.
  • В редки случаи причините за хиперметропия могат да бъдат:
    – Захарен диабет
    – Микрофталмия
    – Заболявания на кръвоносните съдове на ретината
    – Тумори, засягащи орбиталните тъкани
  • Свързани с възрастта са следните състояния:
    – Много бебета и малки деца имат слабо проявено далекогледство, което обичайно изчезва до 3 – годишна възраст.
    – С напредване на възрастта (след 40 години) често се развива специфичен вид далекогледство, наречено пресбиопия. Причините за появата ѝ са свързани с морфологични промени в лещата, поради което тя става по-твърда и груба.
  • При премахване на лещата (афакия) също се наблюдава хиперметропия.

Клинична картина: Хиперметропията се проявява със следната симптоматика:
• Напрягане на акомодацията при поглед наблизо
• При продължителна работа от близко разстояние обектите се виждат неясно, започват да се размазват и сливат
• Главоболие
Болка в очите и челото
• Напрежение и болка при лек натиск върху очната ябълка
• Възможно е да се появят проблеми с бинокулярното зрение и трудно фокусиране, тъй като мозъкът потиска сигналите, идващи от по-далекогледото око
Фотофобия
• Понякога се развиват страбизъм (кривогледство) или амблиопия (мързеливо око)
• В някои случаи е затруднено триизмерното възприемане на обектите.

Усложнения: При некоригиране на хиперметропията могат да настъпят следните усложнения:
• Амблиопия (мързеливо око)
• Конвергентно съдружно кривогледство
• Конюнктивит
• Блефарит
• Халацион
• При висока степен на далекогледство – микрофталм, глаукома
• Усложнения след оперативна корекция на зрението – макар и рядко е възможно да се появят проблеми с нощното виждане, светли кръгове пред очите, замъглено зрение, които бързо отшумяват.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
• Анамнестичните данни
• Обективното клинично изследване
– Рефрактометрия – изследване на зрителната острота с таблицата на Monoyer
– Автокераторефрактометрия
Офталмоскопия (изследване на очното дъно).

Лечение:
Оптично – чрез очила или контактни лещи
Стъклата, чрез които се коригира намалената или липсваща пречупвателна сила на окото, са събирателни конвексни („плюс”, „sph+”).

При млади хора се коригира само явната хиперметропия с помощта на (+) стъкла, с които окото вижда максимално ясно надалеч.

При по-възрастни хора се налага да се изпишат два чифта очила – чрез едните се коригира явната хиперметропия и те се носят постоянно. Вторият чифт коригира пресбиопията и явната хиперметропия заедно, те са предназначени за работа наблизо

Контактните лещи се прилагат обикновено по естетични причини. В зависимост от материала, от който са направени, те могат да бъдат меки и твърди. Според препоръчителното време за подмяна – биват за еднодневна употреба, за период 1 – 3 месеца, за ежегодно носене. Контактните лещи изискват повече грижи в сравнение с очилата.

Оперативно – чрез рефракционна хирургия.
LASIK (Laser – assisted in situ keratomileusis) – най-широко прилаган метод. Отпрепарира се тънко ламбо от повърхността на корнеята. Извършва се лазер – асистирана промяна на формата на роговицата, така че светлинните лъчи да се фокусират по-назад, върху ретината. Ламбото се връща на мястото си и се фиксира.

PRK (Photo – refractive keratectomy) – фоторефрактивна кератектомия.

LASEK (Laser sub-epithelial keratomileusis) – при нея епителът на роговицата се запазва интактен. При този метод следоперативната болка и дискомфорт обичайно са по-продължителни.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com