Меню

На латински: Iridocyclitis, Uveitis anterior
На английски: Iridocyclitis

Определение: Иридоциклитът представлява възпаление на тъканите на предната увея, може да бъде засегнат само ирисът (iritis), цилиарното тяло (cyclitis) или и двете (iridocyclitis). В зависимост от клиничното протичане заболяването може да протече остро, подостро или хронично. Боледуват предимно млади хора, често се наблюдават рецидиви.

Етиология: Причините за развитие на иридоциклит могат да се разделят на две големи групи:
Инфекциозни
• бактериални
• вирусни
• гъбични

Неинфекциозни
• метаболитни смущения
• ревматологични заболявания
• нараняване на очите.

Клинична картина: Иридоциклитът се проявява със следната клинична симптоматика:
• Болка, която може да бъде:
– остра или тъпа
– локализирана или ирадиираща (към слепоочието, веждата, горната челюст)
– възможно е да се засилва при зрителна преумора (акомодация на цилиарния мускул)
• Светлобоязън (фотофобия)
Блефароспазъм
• Рефлекторно сълзотечене
• Оток на ириса, който се характеризира с:
– изглаждане на релефа му
– възпалителна хиперемия, която води до промяна в цвета на ириса
• Формиране на ексудат, който може да бъде:
– серозен
– фибринозен
– гноен
• Хифема (хеморагичен излив в предна очна камера) – среща се рядко, предимно при вирусни иридоциклити

• Отлагане на преципитати по задната повърхност на роговицата – те имат вид на белезникави кръгли зърнисти образувания. Представляват клетки, които заедно с протеините и фибрина, образуват конгломерати. Преципитатите имат характерно разположение – обикновено се отлагат в долната половина на роговицата под формата на триъгълник.

• Установява се образуване на задни синехии (synechiae posterior) – те представляват срастване между зеничния ръб на ириса и предната повърхност на лещата. При разширяване на зеницата поради наличните сраствания тя придобива неправилна форма и наподобява детелина.

• При по-тежки възпалителни процеси се получават плоскостни сраствания, които се разкъсват трудно. Възможно е да се получи кръгова синехия (secclusio pupillae), която блокира зеничния ръб.

• Съществува опасност от настъпване на occlusio papillae (оклузия на зеницата) – формираният ексудат заангажира целия зеничен план и се образува възпалителна мембрана. Нарушава се циркулацията на вътреочната течност, която се натрупва в задната очна камера. Това води до повишаване на налягането, „бомбиране” на ириса и развитие на вторична глаукома.

Усложнения:
• Вторична глаукома
• Атрофия на цилиарното тяло
• Усложнена катаракта
• Атрофия или субатрофия на очната ябълка
• Поясовидна кератопатия – помътняване на роговицата под формата на лента в междуклепачната област поради отлагане на калцификати
• Разпространение на възпалителния процес, който обхваща след ириса и цилиарното тяло също и хориоидеята, ретината, оптичния нерв.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Обективното клинично изследване:
Позитивиране на феномена на Тиндал в предна очна камера – повишената пропускливост на съдовете на ириса и цилиарното тяло води до образуване на ексудат, богат на протеини и клетъчни елементи (левкоцити, лимфоцити, еритроцити). Промененият състав на вътреочната течност води до намаляване на прозрачността ѝ и тя започва да опалесцира. На биомикроскоп при пропускане на тесен сноп светлина той може да се проследи не само през роговицата, както е нормално, но и през предна очна камера. Ексудатът може да бъде:
• Серозен – с хомогенна структура
• Фибринов – във вдид на нишки и влакна, наподобяващ паяжина
• Гноен (хипопин) – богат на левкоцити, с жълтеникав цвят.

Диференциална диагноза: Прави се с: Остър глаукомен пристъп

Лечение: Лечебният подход включва:
• Мидриаза (разширяване на зевицата) – цели се постигане на максимално разширяване с помощта на парасимпатиколитици (1% разтвор на атропин, два пъти дневно). Постига се парализа на акомодацията и покой на ириса и цилиарното тяло. При разширението на зеницата се разкъсват наличните синехии и се възпрепятства формирането на нови.
• Локални кортикостероиди (под формата на капки, унгвенти, субконюнктивни инжекции)
• НСПВС – локално или системно – волтарен, фелоран, индометацин, аулин
• Според етиологията се прилагат – антибиотици, противовирусни средства, антимикотици
• Топли апликации
• При тежки форми на иридоциклит – имуносупресори, имунорегулатори, десенсибилизиращи средства.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!