Ирисът представлява най-предната част на средната съдова обвивка на очната ябълка (увеята). Има форма на диск, в средата на който се намира отвор – зеница. Коренът на ириса започва от най-предната част на цилиарното тяло. Предната очна камера отделя ириса от роговицата, а зад него се намира задната очна камера, лещата и стъкловидното тяло.
На ириса се различават два ръба:
• външен (margo ciliaris), който го ограничава от ресничестото тяло;
• вътрешен (margo pupillaris), който загражда зеницата.
Ирисът се разделя на две части:
• зенична част (pars pupillaris) – вътрешна част, която е по-светла и по-тясна;
• цилиарна част (pars ciliaris)– тази част е по-широка, по-тъмна и периферно разположена.
На границата между двете части има едно надигане, наречено ирисова яка, в което преминава малкият артериален кръг.
Ирисът е изграден от:
- преден слой – ендотелен слой, който представлява продължение на ендотела, покриващ задната повърхност на роговицата;
- строма – вътрешността на ириса се състои от хлабава съединителна тъкан, кръвоносни съдове и пигментни клетки. В определени части на стромата има и гладки мускули;
- заден, пигментен слой – състои се от пигменти клетки, съдържащи меланин.
Цветът на ириса зависи от количеството на пигментните клетки в стромата и в пигментния слой. Когато техният брой е малък очите имат син цвят, а при по-голям брой очите са кафяви или черни.
Ирисът има два гладки мускула:
- m. sphincter pupillae – състои се от циркулярно ориентирани мускулни влакна, разположени в зеничната част. Този мускул предизвиква свиване на зеницата (миоза). Той се инервира от парасимпатикови нервни влакна, идващи от трети черепно-мозъчен нерв (окуломоторен нерв) чрез цилиарните нерви.
- m. dilatator pupillae – състои се от радиално ориентирани мускулни влакна, разположени в стромата на ириса, в неговата цилиарна част. Този мускул разширява зеницата (мидриаза). Той се инервира от симпатикови влакна, идващи от горния шиен ганглий на симпатиковия ствол.
Кръвоснабдяването на ириса се осъществява от цилиарни артерии, които достигат до него. Тук те дават разклонения, които формират големия ирисов кръг (circulus arteriosus iridis major), разположен при външния ръб на ириса. От него се отделят клончета, които образуват малкия ирисов кръг (circulus arteriosus iridis minor), разположен в ирисовата яка.
Автор: д-р Д. Илев
