Мидриаза е състояние, което се характеризира с дилатация на пупилата (разширение на зеницата на окото). Нормално зеницата търпи непрекъснати промени в размера си в отговор на промените в осветлението, при фокусиране от различно разстояние, под действието на емоционални стимули.
Разширението на зеницата се регулира от симпатикусовият дял на вегетативната нервна система. Възниква както при стимулация на симпатикуса, така и при потискане на парасимпатиковата инервация на окото, която нормално свива зеницата.
Видове мидриаза (разширени зеници)
Мидриазата може да бъде:
1. Физиологична мидриаза:
- При попадане в тъмна среда зениците се разширяват, за да проникне повече светлина през ретината.
- При изследване на очните дъна се постига изкуствена мидриаза с помощта на холинолитици (атропин).
- Повишените нива на окситоцин също могат да предизвикат слаба до средно изразена мидриаза.
2. Патологична мидриаза – дължи се на редица заболявания. Може да бъде:
Едностранна мидриаза – вследствие на неврологични състояния и заболявания на мозъка. Засяга се едностранно едната зеница или дилатацията е двустранна, но изразена в различна степен. Това води до разлика в размера на двете зеници. Често се установява т. нар. фиксиране на зеницата, при което липсва отговор на зеницата при светлинни или други стимули.
Причини за разширени зеници (мидриаза)
Едностранна мидриаза се установява при:
• епидурален хематом
• мозъчна травма
• мозъчен инсулт
• повишено вътречерепно налягане
• остра глаукома
• мозъчни тумори
• коматозни състояния
• парализа на n.oculomotorius
• аневризма на задната комуницираща артерия
• синдром на Холмс-Ади (синдром на „тоничната зеница”) – представлява неврологично заболяване вследствие на вирусна или бактериална инфекция, която води до увреждане на невроните на цилиарния и/или симпатиковия ганглий (те контролират движението на очите и очните реакции). Зеницата на засегнатото око е по-широка, установява се отслабена или липсваща реакция на светлина, фотофобия и замъглено зрение.
Двустранна мидриаза
• вследствие на черепно-мозъчна травма
• глаукома
• парализа на n. oculomotorius
• прием на определени медикаменти (атропин, тропикамид, скополамин, хиосциамин)
• отравяне
• прием на кокаин, амфетамини, които притежават симпатикомиметичен ефект (т.е. активират симпатикусовата нервна система).