Меню

На латински: Sinuitis frontalis, ethmoidalis et sphenoidalis
На английски: Frontal sinusitis. Ethmoid sinusitis, sphenoid sinusitis

Определение: Синуитът представлява остро или хронично възпаление на околоносните кухини (sinuses paranasales). Синусите са кости кухинни пространства, постлани с лигавица, които са разположени около носната кухина в черепа. Те изпълняват важна физиологични функции, като затоплят и овлажняват вдишвания въздух и олекотяват лицевия скелет.

Според локализацията им синусите са четири групи:

  • Челни (Sinus fronalis) – чифтни кухини, разположени в предната част на челната кост (os frontalis). По форма наподобяват тристенна пирамида, отварят се в средния носов ход на носната кухина посредством челно – носния канал (ductus nasofrontalis).
  • Решетъчни (Sinus ethmoidalis) – представляват от 5 до 16 кухинки, разположени в лабиринта на решетъчната кост. Най-голямата от тях се нарича bulla ethmoidalis. Разделят се на три групи:
    – Предни (2-3 на брой)
    – Средни (3-4 на брой) – първите две групи се отварят в средния носов ход
    – Задни (4-5 клетки) – отварят се в горния носов ход.
  • Клиновидни (Sinus sphenoidalis) – представляват чифтни кухини, разположени в тялото на клиновидната кост (os sphenoidalis), точно под турското седло и хипофизата. Също се свързват с носната кухина през отвори, които се намират над горната носна конха.
  • Горночелюстни (Sinus maxillaris) – най-големите околоносни синуси. Разположени са в тялото на горночелюстната кост (maxilla), свързват се с носната кухина през отвор hiatus semilunaris, който се отваря в средния носов ход.

Видове синуити:
В зависимост от засегнатите синуси различаваме:
• Фронтален синуит
• Етмоидален синуит
• Сфеноидален синуит
• Максиларен синуит – той е най-често срещаният.

Според клиничното протичане синуитите биват:
• Остър – с продължителност от 4 до 30 дни
• Подостър – с продължителност от 1 до 3 месеца
• Хроничен – при симптоматика, персистираща повече от 3 месеца
• Рекурентен – синуит, който се характеризира с поредица от няколко пристъпа в рамките на година.

Според патоморфологичните промени се установяват следните форми на синуитите:
• Катарален – характеризира се с оточна, хиперемирана и силно възпалена лигавица, с оттделяне на бистър серозен ексудат, който е беден на клетки и богат на белтъчни молекули и елементи от течната съставка на кръвта.
• Гноен – ексудатът е богат на защитни клетки – левкоцити, бактерии и разпадни продукти.
• Хеморагичен – ексудат, съдържащ освен бактериални компоненти и богатство от еритроцити (червени кръвни клетки).

Етиология: Причините, които обуславят развитието на синуит, са следните:

  • Инфекциозни:
    – Бактерии – streptococcus pneumoniae, haemophilus influenzae, moraxella catarrhalis, staphylococcus, proteus, анаероби
    – Вируси – грипни тип А и В, парагрипни, аденовируси, респираторни синцитиални вируси (RSV),ентеровируси.
  • Неинфекциозни – химични агенти, тютюнев дим, травма на носа или лицето, чужди тела в носа.
  • Алергични.

Предразполагащите фактори за развитието на синуит са разнообразни и включват:
• Хронична хрема (ринит)
• Чести инфекции на горните дихателни пътища (фарингити, тонзилити)
• Аденоидни вегетации
Девиация на носната преграда
• Носни полипи
• Понижен имунитет
• Алергии
• Сенна хрема.

Патоанатомия: Характерно за патологичните промени при възпаление на синусната лигавица е следното:
• Оточна и набъбнала мукоза
• Тя е зачервена и инфилтрирана с левкоцити и макрофаги
• Ексудатът в началото има серозен характер, впоследствие с наслагване на бактериалната флора става мътен, гноен.
• Отделеният ексудат води до запушване на синусните отвърстия и блокаж на нормалното отдрениране.

Клинична картина: Представена е от симптоми от локален и общ характер.

Локална симптоматика:
• Назална конгестия (запушен нос)
• Ринорея (отделяне на обилни секрети от носа) – серозни или гъсти, жълто-зелени с неприятен мирис
• Хипосмия (намалено обоняние)
Аносмия (загуба на обоняние)
• Кихане
• Зачервено гърло
• Синузитна кашлица – причинява се от стичането на секрети от назофаринкса към гърлото и трахеята
• Тежест и болка при навеждане на главата напред
• Лицева болка – според засегнатия синус, тя е с типична локализация:
– При фронтален синуит – характерно е челното главоболие, в областта над веждите
– При етмоидален синуит – болка в областта на междуочието и корена на носа, усещане за дълбока, вътречерепна тежест и напрежение. Чувствителност при натиск в областта на корена на носа. Понякога се развива оток на тъканите около очите.
– При сфеноидален синуит – болка, разположена дълбоко, зад очните ябълки, често е с пулсиращ характер. Болката зад очите може да ирадиира към тила или горната част на главата.

Обща симптоматика:
• Фебрилитет
• Главоболие
• Отпадналост, лесна уморяемост
• Неразположение
• Безапетитие
• Нарушен сън.

Усложнения: Могат да настъпят следните усложнения:
• Менингит
• Енцефалит
• Абсцес на мозъка
• Епидурален абсцес
• Орбитален целулит
Остеомиелит
• Тромбоза на sinus cavernosus
• Отит.

Диагноза: Поставя се въз основа на:

  • Анамнестичните данни
  • Клиничното изследване – характерна локализация на болката, тежест при промяна в позицията на главата и навеждане напред.
  • Предна риноскопия – хиперемирана, набъбнала лигавица, повишена секреция на мукозните жлези в носната кухина.
  • Рентгенография – установява се характерно засенчване и задебеляване на синусната лигавица. Ако има ексудат се наблюдава наличие на ниво – линия с хомогенен вид и резки гладки граници. При сфеноидален синуит се прави рентгенография на базата на черепа.
  • Компютърна томография – с важна диагностична стойност, особено при изследване на сфеноидалните синуси, поради дълбоката им локализация.
  • Пункция на синуса – чрез нея се аспирира ексудат от синуса. Извършва се микробиологично изследване и се съставя точна антибиограма.
  • Лабораторни изследвания – левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ.

Диференциална диагноза: Прави се с:
• Главоболие от друга генеза (мигрена, клъстерно, тензионно главоболие)
• Между различните видове синуити
Ринит
• Среден отит.

Лечение:
• Назални деконгестанти под формата на капки, спрейове – Xylometazoline, Olynth, Muconasal plus. Прилагат се за не повече от 5 – 7 дни.
• Антибиотично лечение
• Аналгетици, антипиретици и противовъзпалителни средства – парацетамол, аналгин, ибупрофен.
• Пункция на синуса – с диагностична и лечебна цел.
• Хирургично лечение (ендоскопска хирургия) – при хронифициране на инфекцията и неповлияване от консервативното лечение.
• Физиотерапия – топли компреси, инхалации.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com