На латински език: Otitis media suppurativa chronica – mesotympanitis
На английски език: Chronic suppurative otitis media
Определение: Мезотимпанитът представлява хронично възпаление на лигавицата на средното ухо, харатеризиращо се с наличие на централна перфорация на тъпанчето, постоянно или рецидивиращо изтичане на слузно-гнойна ексудация от ухото и различно по степен намаление на слуха.
Обща характеристика: За хроничен възпалителен процес на средното ухо говорим в случаите, в които патологичните промени са с давност повече от 6 седмици. Това е заболяване със социално значение не само поради опасността от възникване на усложнения, но и поради увреждане на слуха. Характерно за хроничните отити е непрекъснато или рецидивиращо гноетечение от ухото, трайно нарушаване на целостта на тъпанчето и различно по степен намаление на слуха. Клинично и патологоанатомично се различават две групи хронични отити:
- Мезотимпанити
- Епитимпанити
Етиология: Заболяването най-често е следствие от остро гнойно възпаление на ухото. Причини за хронифициране на процеса са:
- Биологична недостатъчност на лигавицата на средното ухо, дължаща се обикновено на вътреутробни отити или на прекарани остри отити в ранна детска възраст.
- Наличие на дефект на тъпанчето след прекаран остър отит, което предпоставя нахлуване на инфекция през външния слухов проход.
- Недостатъчно или неадекватно антибиотично лечение на остър отит.
- Състояния, които нарушават нормалното вентилиране на тъпанчевата кухина през Евстахиевата тръба – деформации на носната преграда, хронични заболявания на носа и епифаринкса, аденоидни вегетации, тумори.
- Понижени съпротивителни сили на организма при редица общи заболявания, в съчетание с повишена вирулентност на микроорганизмите.
- Инфекциозни болести – скарлатина, грип, морбили, СПИН и др. Те нарушават имунобиологичното състояние на организма, което води до активиране на опортюнистичната микрофлора.
Обичайно хроничните отити се дължат на смесена бактериална инфекция. Отчита се ролята на следните патогенни микроорганизми:
- Staphylococcus
- B. proteus
- B. pyocyaneus
- Steptococcus
Патоанатомия: Характерно за патологичните промени при мезотимпанита е следното:
- Възпалителният процес засяга само лигавицата и не преминава върху костните структури на средното ухо.
- Патологичните изменения са най-силно изявени в субепителния слой на лигавицата, където има дифузни или ограничени струпвания на левкоцити и лимфоцити.
- Лигавицата е склонна към образуване на полипи и гранулации
– Полипите представляват ограничено възпалително задебеление на лигавицата, което е покрито с метаплазирал плосък епител.
– Гранулациите представляват незряла съединителна тъкан, която се формира на места с нарушаване на епитела. Гранулациите не се покриват с епител, богато кръвоснабдени са и лесно кървят при допир.
– Възпалителните промени се характеризират с прорастване на фибробласти, хистиоцити и капиляри. В образуваната съединителна тъкан са възможни да протекат процеси на организация и формиране на кистични образувания.
- Когато гранулациите или съединителнотъканните промени обхванат m. tensor tympani, сухожилието на m.stapedius или някоя от слуховите костици, се получава значително фиксиране на слуховата верига.
- В хода на оздравителните процеси настъпват редица изменения върху лигавицата – тя загрубява, натрупват се калциеви отлагания.
Клинична картина: Мезотимпанитът протича хронично, с периоди на обостряне и ремисия. В периодите на екзацербация оплакванията се засилват. През летните месеци ексудацията намалява и дори може да спре, но при намокряне на ухото или при наличие на хрема или фарингит, както и през есенно – зимния сезон симптомите се възобновяват.
Характерната клинична картина включва:
Местна симптоматика:
– Постоянно или периодично изтичане на слузно-гнойна секреция от ухото. Ексудатът е без миризма и се точи, особено при децата.
– Намаление на слуха, което е постоянно, понякога придружено със слаб субективен шум.
Обща симптоматика: по правило заболяването протича без фебрилитет, с изключение на периодите на екзацербация, когато е възможно повишаване на температурата.
Диагноза: поставя се въз основа на:
- Щателна анамнеза
- Клинично изследване:
– Отоскопия – установява се централна перфорация на тъпанчевата мембрана с различна големина и разнообразна форма – кръгла, овална, бъбрековидна. Централни са всички перфорации, разположени върху pars tensa на тъпанчевата мембрана, но винаги без засягане на anulus fibrosus (съединителнотъканно надебеление по периферния ръб на тъпанчето). През перфорацията може да се видят гранулации по стените на тъпанчевата кухина. Ръбовете на перфорацията са епителизирали, което пречи на зарастването на тъпанчето.
– Изследване на слуха с говор (ориентировъчен метод) – установява се намаление на слуха за шепот и разговорна реч.
– Аудиометрично изследване – данни за намаление на слуха от звукопроводен тип. Установена е зависимост между големината на перфорацията и степента на намаление на слуха. Звукопроводните нарушения се получават при увреждане на звукопроводната част на слуховия анализатор (външното и средното ухо) и са свързани само с количествени изменения при възприемането на звуковия дразнител. Характеризират се с по-добра костна проводимост в сравнение с въздушната.
– Рентгенография на двата мастоидни израстъка (по Шулер) – дава данни за нарушена пневматизация.
Диференциална диагноза: Прави се с:
- Заболявания на външния слухов проход – otitis externa, екзема на ушния канал
- Епитимпанит
- Тумори на средното ухо
Лечение: В първия етап на лечението с помощта на медикаментозна терапия се ликвидира гнойното възпаление, а след стихването му се предприема оперативно лечение – отстраняване на гранулации и сраствания, затваряне на дефекта на тъпанчето.
Консервативно лечение
- Ежедневно почистване на ухото
- Капки за уши –Berlicetin, Otosporin
- Антибиотици – в зависимост от чувствителността на микроорганизмите.
- Физиотерапевтични процедури
Ако има заболявания на носа или гълтача, носни деформации, е необходимо да се санират.
Болният трябва да спазва определени изисквания:
– При къпане и плуване да пази ухото от навлизане на вода. Забранено е гмуркането и подводното плуване. При къпане в басейни да се употребява тампон в ухото или плувна шапка.
– При секретиране от ухото, да се избягва продължителното му затваряне с памук, тъй като се създават предпоставки за развитие на бактериалната флора.
Оперативно лечение – провежда се само когато секрецията от ухото е спряла в продължение на 4 -6 месеца.
- Мирингопластика – оперативна техника за затваряне на перфорация на тъпанчевата мембрана.
- Тимпанопластика – оперативна техника за затваряне на перфорация на тъпанчевата мембрана (мирингопластика), съчетана с костна реконструкция на слуховите костици.
Усложнения:
- Поради гноетечението най- често се наблюдават фурункули, екзема или дерматити във външния слухов проход.
- Усложнения от страна на вътрешното ухо и вътречерепни усложнения се наблюдават рядко.
