Мениерова болест

Определение: Мениеровата болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо, проявяващо се с характерна триада от симптоми – периодични световъртежни кризи, променливо по степен намаление на слуха на едното ухо и шум в същото ухо. Заболяването представлява периферен кохлео-вестибуларен синдром, протичащ с пристъпни прояви.

Честота: Мениеровата болест е заболяване на зрялата възраст, макар че има описани и единични случаи при деца. Не са установени съществени полови и расови различия.

Етиология: Етиологията  не е напълно изяснена, множество фактори се посочват като провокиращи появата на заболяването:

  • Вазомоторни и невротрофични разстройства – в резултат от нарушена регулация на автономната нервна система настъпва спазъм на съдовете във вътрешното ухо. Това води до увеличена продукция на ендолимфа и до затруднената ѝ резорбция, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане.
  • Инфекция и алергия.
  • Метаболитни нарушения, ендокринни смущения, витаминен дефицит и нарушена водно-солева хомеостаза.
  • Интоксикации – например с никотин.
  • Психосоматични причини – преумора и др.
  • Придобито предразположение – анатомични аномалии в структурите на вътрешното ухо.

Патоанатомия: Вегетативната дисфункция на съдовете води до развитието на хидропс в лабиринта, вследствие на което настъпват дегенеративни изменения в невроепителните образувания на вътрешното ухо. В основата на пристъпите на болестта лежи ендолимфатичният хидропс. В повечето случаи се засяга само единият лабиринт. При известна част от болните се наблюдава засягане и на другото ухо, особено при голяма продължителност на болестта (20 – 30 години и повече).

Клинична картина: Мениеровата болест се характеризира с пристъпен характер. Пристъпът настъпва най-често внезапно, без видима причина, без заболяване на ухото или други органи. Възможно е кризата да се провокира от умствено или физическо напрежение, отрицателни емоции, стрес, дразнещи фактори като определени миризми, силни звуци. При част от болните може да се появат „предвестници” на пристъпа – тежест, пълнота в ухото, усилване на съществуващия шум.
1. Местна симптоматика – има прояви както от страна на вестибуларната, така и на слуховата система.
Основната триада симптоми на болестта на Мениер са:

  • Пристъпен световъртеж, придружен с гадене, повръщане, нарушено равновесие и вегетативни реакции;
  • Намален слух на едното ухо;
  • Шум в същото ухо, придружен с чувство за тежест и пълнота.

2. Обща симптоматика

  • Равновесието е нарушено до такава степен, че болният не е в състояние да се движи, нито да седи. Заема принудително положение в леглото, като лежи на засегнатата страна със затворени очи, защото има фотофобия. Всяка промяна на положението – раздвижване или изправяне, води до засилване на световъртежа и на вегетативните реакции.
  • Лицето е бледо, често със студена пот по челото.
  • Пулсът е забавен, като в някои случаи има понижение на телесната температура.
  • Понякога има главоболие.

Пристъпът трае от няколко часа до няколко дни, обикновено не повече от едно денонощие. Постепенно световъртежът и гаденето затихват. В края на пристъпа обикновено болните заспиват, а след събуждане се чувстват напълно здрави до следващия пристъп. В началото на заболяването след пристъп слухът също се подобрява. След повтарянето на няколко кризи се развива трайно намаление на слуха.

Пристъпите се повтарят с различна честота. Най-често се забелязва фазовост на заболяването – редуване на чести пристъпи с периоди на ремисия. В междупристъпните периоди състоянието е много добро и работоспособността на болния е запазена. С течение на времето обаче, пристъпите стават по-тежки, слухът в едното ухо остава трайно намален, шумът също е постоянен и създава сериозен дискомфорт.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Анамнезата.
2. Клиничната картина – с класическата триада от симптоми.
3. Обективното изследване

  • Отоскопия – не се откриват изменения по тъпанчевата мембрана.
  • Изследване на вестибуларната функция, при което се установяват:

– Нистагъм – появява се в началото на пристъпа, има чисто периферен характер и е хоризонтално-ротаторен. Може да персистира известно време след отзвучаване на пристъпа.

– Типичен е връщателният или т. нар. системен световъртеж, при който предметите се въртят около пациента или се усеща въртене на тялото около оста си.

– Вестибулярна хипорефлексия.

  • Изследване на слуха с редица методи показва хипоакузия (намален слух) на едното ухо, която е преходна, рядко се установява пълна глухота. Аудиометричното изследване също показва специфични промени.

Поставянето на диагнозата Мениерова болест още от първия пристъп е трудно и несигурно. Много често болният трябва да се проследи за сигурност при поставяне на диагнозата.

Диференциална диагноза:

  • Лабиринтоневрити
  • Лабиринтопатии
  • Съдови вестибуларни синдроми
  • Неврит на слуховия нерв
  • Шийна остеохондроза
  • От общите състояния тези, които могат да причинят ендолимфатичен хидропс, са при вроден сифилис или след черепно-мозъчни травми.

Лечение: Лечението е предимно консервативно, а при напреднали стадии, с тежки и продължителни пристъпи или след неуспех на консервативното лечение, се предприема оперативно лечение.
1. Консервативно лечение – по време на пристъп чрез медикаментозното лечение се цели овладяването му, а по време на ремисия – предотвратяване на следващи пристъпи.

  • В пристъп лечението е до голяма степен симптоматично. На болния се препоръчва да лежи в покой в леко затъмнено помещение.

– Антивертигинозни, антиеметични средства – Medrin, Marophen, Degan, Dimenhydrinat, Scopolamin;
– Седативни, невролептици – Lexotan, Rudotel;
– Вегеторегулатори – Bellergamin, Grandaxin, Ipronal, Insidon;
– Витамини – Neurobex, Geritamin, Multitabs.

  • Извън пристъп – препоръчва се безсолна диета (до 3-4 гр. сол на денонощие), ограничен прием на течности, лечебна физкултура във въд на специализирани комплекси за активна тренировка на вестибуларния апарат. За овладяване на заболяването в по-дълготрайна перспектива се прилага Betaserc перорално за продължителен срок.

2. Оперативно лечение – прилагат се различни методики:

  • Вътречерепни операции, при които се прерязва вестибуларната част на вестибулокохлеарния нерв.
  • Хирургични интервенции върху лабиринта, които целят нормализиране налягането на лабиринтните течности.
  • Хирургични интервенции върху нервите и нервните сплетения.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!