Определение: Болестта на Мениер е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо, проявяващо се с характерна триада от симптоми – периодични световъртежни кризи, променливо по степен намаление на слуха на едното ухо и шум в същото ухо. Заболяването представлява периферен кохлео-вестибуларен синдром, протичащ с пристъпни прояви.
Честота: Мениеровата болест е заболяване на зрялата възраст, макар че има описани и единични случаи при деца. Не са установени съществени полови и расови различия.
Етиология: Етиологията не е напълно изяснена, множество фактори се посочват като провокиращи появата на заболяването:
- Вазомоторни и невротрофични разстройства – в резултат от нарушена регулация на автономната нервна система настъпва спазъм на съдовете във вътрешното ухо. Това води до увеличена продукция на ендолимфа и до затруднената ѝ резорбция, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане.
- Инфекция и алергия.
- Метаболитни нарушения, ендокринни смущения, витаминен дефицит и нарушена водно-солева хомеостаза.
- Интоксикации – например с никотин.
- Психосоматични причини – преумора и др.
- Придобито предразположение – анатомични аномалии в структурите на вътрешното ухо.
Патоанатомия: Вегетативната дисфункция на съдовете води до развитието на хидропс в лабиринта, вследствие на което настъпват дегенеративни изменения в невроепителните образувания на вътрешното ухо. В основата на пристъпите на болестта лежи ендолимфатичният хидропс. В повечето случаи се засяга само единият лабиринт. При известна част от болните се наблюдава засягане и на другото ухо, особено при голяма продължителност на болестта (20 – 30 години и повече).
Клинична картина: Мениеровата болест се характеризира с пристъпен характер. Пристъпът настъпва най-често внезапно, без видима причина, без заболяване на ухото или други органи. Възможно е кризата да се провокира от умствено или физическо напрежение, отрицателни емоции, стрес, дразнещи фактори като определени миризми, силни звуци. При част от болните може да се появат „предвестници” на пристъпа – тежест, пълнота в ухото, усилване на съществуващия шум.
1. Местна симптоматика – има прояви както от страна на вестибуларната, така и на слуховата система.
Основната триада симптоми на болестта на Мениер са:
- Пристъпен световъртеж, придружен с гадене, повръщане, нарушено равновесие и вегетативни реакции;
- Намален слух на едното ухо;
- Шум в същото ухо, придружен с чувство за тежест и пълнота.
2. Обща симптоматика
- Равновесието е нарушено до такава степен, че болният не е в състояние да се движи, нито да седи. Заема принудително положение в леглото, като лежи на засегнатата страна със затворени очи, защото има фотофобия. Всяка промяна на положението – раздвижване или изправяне, води до засилване на световъртежа и на вегетативните реакции.
- Лицето е бледо, често със студена пот по челото.
- Пулсът е забавен, като в някои случаи има понижение на телесната температура.
- Понякога има главоболие.
Пристъпът трае от няколко часа до няколко дни, обикновено не повече от едно денонощие. Постепенно световъртежът и гаденето затихват. В края на пристъпа обикновено болните заспиват, а след събуждане се чувстват напълно здрави до следващия пристъп. В началото на заболяването след пристъп слухът също се подобрява. След повтарянето на няколко кризи се развива трайно намаление на слуха.
Пристъпите се повтарят с различна честота. Най-често се забелязва фазовост на заболяването – редуване на чести пристъпи с периоди на ремисия. В междупристъпните периоди състоянието е много добро и работоспособността на болния е запазена. С течение на времето обаче, пристъпите стават по-тежки, слухът в едното ухо остава трайно намален, шумът също е постоянен и създава сериозен дискомфорт.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Анамнезата.
2. Клиничната картина – с класическата триада от симптоми.
3. Обективното изследване
- Отоскопия – не се откриват изменения по тъпанчевата мембрана.
- Изследване на вестибуларната функция, при което се установяват:
– Нистагъм – появява се в началото на пристъпа, има чисто периферен характер и е хоризонтално-ротаторен. Може да персистира известно време след отзвучаване на пристъпа.
– Типичен е връщателният или т. нар. системен световъртеж, при който предметите се въртят около пациента или се усеща въртене на тялото около оста си.
– Вестибулярна хипорефлексия.
- Изследване на слуха с редица методи показва хипоакузия (намален слух) на едното ухо, която е преходна, рядко се установява пълна глухота. Аудиометричното изследване също показва специфични промени.
Поставянето на диагнозата Мениерова болест още от първия пристъп е трудно и несигурно. Много често болният трябва да се проследи за сигурност при поставяне на диагнозата.
Диференциална диагноза:
- Лабиринтоневрити
- Лабиринтопатии
- Съдови вестибуларни синдроми
- Неврит на слуховия нерв
- Шийна остеохондроза
- От общите състояния тези, които могат да причинят ендолимфатичен хидропс, са при вроден сифилис или след черепно-мозъчни травми.
Лечение: Лечението е предимно консервативно, а при напреднали стадии, с тежки и продължителни пристъпи или след неуспех на консервативното лечение, се предприема оперативно лечение.
1. Консервативно лечение – по време на пристъп чрез медикаментозното лечение се цели овладяването му, а по време на ремисия – предотвратяване на следващи пристъпи.
- В пристъп лечението е до голяма степен симптоматично. На болния се препоръчва да лежи в покой в леко затъмнено помещение.
– Антивертигинозни, антиеметични средства – Medrin, Marophen, Degan, Dimenhydrinat, Scopolamin;
– Седативни, невролептици – Lexotan, Rudotel;
– Вегеторегулатори – Bellergamin, Grandaxin, Ipronal, Insidon;
– Витамини – Neurobex, Geritamin, Multitabs.
- Извън пристъп – препоръчва се безсолна диета (до 3-4 гр. сол на денонощие), ограничен прием на течности, лечебна физкултура във въд на специализирани комплекси за активна тренировка на вестибуларния апарат. За овладяване на заболяването в по-дълготрайна перспектива се прилага Betaserc перорално за продължителен срок.
2. Оперативно лечение – прилагат се различни методики:
- Вътречерепни операции, при които се прерязва вестибуларната част на вестибулокохлеарния нерв.
- Хирургични интервенции върху лабиринта, които целят нормализиране налягането на лабиринтните течности.
- Хирургични интервенции върху нервите и нервните сплетения.
