На латински език: Labyrinthoneuritis, Neuritis nervi acustici
На английски език: Acoustic neuritis
Определение: Лабиринтоневритът представлява невъзпалително заболяване на лабиринта на вътрешното ухо, което протича със слухови и вестибуларни смущения. Заболяването засяга както периферната, така и централната част на слухово-вестибуларния анализатор.
Етиология: Кортиевият орган и слуховият нерв са изключително чувствителни на патогенни въздействия. По-слабата им устойчивост се обяснява с факта, че те са по-високо диференцирани в сравнение с вестибуларния орган и с по-късното им формиране в хода на еволюционното развитие на организмите. Причините, които довеждат до лабиринтоневрити, могат да бъдат най-различни. Те се разделят в две основни групи:
1. Ендогенни причини
- Някои заболявания:
– Инфекциозни болести (грип, морбили, скарлатина, паротит, херпес зостер и др.).
– Ендокринни заболявания (захарен диабет с изявени ангиопатия и полиневропатия).
– Бъбречни заболявания, при които се установява повишено ниво на урея.
– Съдови заболявания (хипертония, хипотония, които са свързани с промени в дебита на лабиринтната артерия).
- Авитаминози (липса на витамини и соли, участващи в трофиката на сетивните клетки на лабиринта).
- Атрофично-дегенаритивните изменения на кортиевия орган и ЦНС в старческа възраст също са причина за различно по степен намаление на слуха.
2. Екзогенни причини – те са по-често срещащи се, но не винаги могат да се определят с точност, поради честата комбинация от няколко причини и фактори.
- Основна роля имат токсичните фактори, особено хроничните интоксикации или при инцидент при поемане на голямо количество от увреждащия агент:
– Такива са тежките метали и техните соли – живак, олово, арсен, фосфор
– Въглероден оксид, анилин, алкохол, никотин и др.
- Съществена роля имат и някои медикаменти
– Ототоксични антибиотици от групата на аминогликозидите – гентамицин, стрептомицин, канамицин, неомицин, ровамицин. Те разстройват метаболизма на невроепителните сетивни клетки, с последващо дефинитивно отпадане на слуховата и вестибуларната функция. Това е особено опасно в детската възраст, особено в първата година, тъй като има опасност детето да остане освен глухо и нямо.
– Салицилови препарати
– Хинин.
- Шумът, звуковата травма, вибрациите, свързани най-често с професионални заболявания. Увреждането зависи както от силата, така и от продължителността на въздействието им.
- Черепно-мозъчна травма. Увреждането на лабиринта може да стане по следните механизми:
– при комоцио на лабиринта
– при прекъсване на слухово-вестибуларния нерв при счупване на базата на черепа със засягане на пирамидната кост
- Алергичните фактори, свързани с повишено отделяне на хистаминови продукти, едемни промени и нарушено тъканно хранене, също могат да са причина за намаление на слуха.
- Резките промени в атмосферното налягане, йонизиращите лъчи, инфразвукът, ултразвукът също могат да бъдат причина за възникване на лабиринтоневрит.
Патоанатомия: Патологоанатомично се наблюдавт различни изменения в зависимост от етиологичните фактори. Промените могат да бъдат с различен характер:
- Най-често се откриват атрофично-дегенаеративни изменения на кортиевия орган. Дегенеративни изменения в клетките на ganglion Corti настъпват при herpes zoster.
- В едни случаи невроепителните клетки на лабиринта се увреждат пряко, в други се нарушава трофиката на кортиевия орган.
- Патологичните промени може да се дължат на увеличаване пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта и дегенеративни промени в сетивните клетки.
- Възможно е да има нарушение на алкално-киселинното равновесие на ендолимфата с последващо лабиринтно увреждане.
- Аминогликозидните антибиотици освен ототоксични са и нефротоксични, което пречи на елиминирането им от кръвната плазма.Това води до тяхното натрупване в ендолимфата и увреждане на невроепителните клетки на лабиринта.
Класификация: Освен на базата на етиологичния агент лабиринтоневритите според начина на протичане могат да се разделят на:
- Остри
- Хронични
Клинична картина: Клиничната картина при лабиринтоневритите е представена от симптоми от страна на двата засегнати анализатора – слухов и вестибуларен. Най-често преобладават слуховите прояви с намаление на слуха.
Характерната клинична симптоматика включва:
- Намаление на слуха – по-често настъпва бавно и прогресивно, в някои случаи може да се развие внезапно и дори да премине в пълна глухота. В началото може да е от смесен тип, но по-късно се развива типична глухота от приемен тип или твърдоухост.
- Шум в ушите с висока тоналност. Той се проявява относително по-късно, тъй като се дължи на настъпилите дегенеративни изменения в невроепителните слухови клетки. Шумът понякога продължава даже и след пълното оглушаване на пациента. Той създава сериозен дискомфорт, като дори се явява водещо оплакване за сметка на загубата на слуха.
- Вестибуларни прояви – гадене, повръщане, нистагъм (ритмично движение (потрепване) на очните ябълки), нарушено равновесие. Тези прояви се наблюдават при някои заболявания – мениерова болест, атеросклероза, алергичните лабиринтоневрити.
Клиничната симптоматика е тясно свързана с етиологията на лабиринтоневрита:
- При инфекциозните лабиринтоневрити намалението на слуха обикновено настъпва бързо, засяга и двете уши, като едното е по-силно увредено. Слуховият неврит обаче може да бъде и едностранен.
- Токсичните лабиринтоневрити могат да се развият по-бързо или по-бавно в зависимост от продължителността на действие на етиологичния фактор. Те могат да проекат като:
– Остри форми – често се придружават от вестибуларни симптоми от периферен тип с оплаквания от световъртеж, нарушено равновесие, гадене, повръщане.
– Хронични форми – при тях вестибуларните прояви обикновено липсват.
- Лабиринтоневрити, причинени от аминогликозидни антибиотици – първите прояви на токсичното увреждане на лабиринта са вестибуларните. Пораженията могат да се развият през втората или третата седмица от лечението при хроничните форми, докато при острите – още с първия прием на антибиотика.При малки деца и кърмачета лабиринтоневритът се проявява с невъзможност да държат главата си изправена, поради увреждане на лабиринтните рефлекси към шийната мускулатура. По- късно това състояние се компенсира, но има опасност детето да остане глухонямо.
- Лабиринтоневритите, причинени от салицилови препарати, хинин, арсеникови препарати се дължат повече на свръхдозиране, отколкото на непоносимост. Проявяват се с шум, заглъхване на ушите, световъртеж. При поява на подобни оплаквания е необходимо препаратът да се спре, след което настъпва подобрение до пълно възстановяване на слуха.
- При съдова генеза на лабиринтоневритите водещи оплаквания са шум в ушите и намаление на слуха до пълна глухота. Оплакванията обикновено са едностранни, понякога придружени с вестибуларни прояви. Болният си ляга здрав, а на сутринта е със силно увреден слух до пълна глухота в едното ухо. Това се дължи на настъпила тромбоза, емболия или хеморагия в басейна на лабиринтната артерия.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Клиничното изследване
- Изследване на слуха с шепот и говор
- Камертонално изследване
- Аудиометрично изследване
Диференциална диагноза:
- Лабиринтити
- Вестибулопатии
- Сензорна глухота
- Мениерова болест
- Неврином на н.статоакустикус
Лечение:
- Остри форми – стационарно
– Дехидратиращи средства за намаление на лабиринтния хидропс – 10% Манитол + Трентал
– Съдоразширяващи медикаменти
– Витамини от група В с невротрофичен ефект
– Вестибуларната патология се повлиява с Марофен, Дименхидринат
- Хронични форми – Лечението се провежда с Пирамем, Фезам, Стугерон, Марофен, витамини
Обичаино подобрение на слуха и отшумяване на вестибуларната симптоматика се наблюдава след първите 10 дни от лечението. В случаите, когато симптомите не отшумяват след повече от 20 дни, се касае за настъпили трайни промени в слухово – вестибуларния анализатор.
