Начало / Заболявания и състояния / Уши, нос, гърло / Лабиринтоневрит (Кохлеарен неврит)

Лабиринтоневрит (Кохлеарен неврит)

ян. 10, 2014

На латински език: Labyrinthoneuritis, Neuritis nervi acustici
На английски език: Acoustic neuritis

Определение: Лабиринтоневритът представлява невъзпалително заболяване на лабиринта на вътрешното ухо, което протича със слухови и вестибуларни смущения. Заболяването засяга както периферната, така и централната част на слухово-вестибуларния анализатор.

Етиология: Кортиевият орган и слуховият нерв са изключително чувствителни на патогенни въздействия. По-слабата им устойчивост се обяснява с факта, че те са по-високо диференцирани в сравнение с вестибуларния орган и с по-късното им формиране в хода на еволюционното развитие на организмите. Причините, които довеждат до лабиринтоневрити, могат да бъдат най-различни. Те се разделят в две основни групи:
1. Ендогенни причини

  • Някои заболявания:

– Инфекциозни болести (грип, морбили, скарлатина, паротит, херпес зостер и др.).
– Ендокринни заболявания (захарен диабет с изявени ангиопатия и полиневропатия).
– Бъбречни заболявания, при които се установява повишено ниво на урея.
– Съдови заболявания (хипертония, хипотония, които са свързани с промени в дебита на лабиринтната артерия).

  • Авитаминози (липса на витамини и соли, участващи в трофиката на сетивните клетки на лабиринта).
  • Атрофично-дегенаритивните изменения на кортиевия орган и ЦНС в старческа възраст също са причина за различно по степен намаление на слуха.

2. Екзогенни причини – те са по-често срещащи се, но не винаги могат да се определят с точност, поради честата комбинация от няколко причини и фактори.

  • Основна роля имат токсичните фактори, особено хроничните интоксикации или при инцидент при поемане на голямо количество от увреждащия агент:

– Такива са тежките метали и техните соли – живак, олово, арсен, фосфор
– Въглероден оксид, анилин, алкохол, никотин и др.

  • Съществена роля имат и някои медикаменти

– Ототоксични антибиотици от групата на аминогликозидите – гентамицин, стрептомицин, канамицин, неомицин, ровамицин. Те разстройват метаболизма на невроепителните сетивни клетки, с последващо дефинитивно отпадане на слуховата и вестибуларната функция. Това е особено опасно в детската възраст, особено в първата година, тъй като има опасност детето да остане освен глухо и нямо.
– Салицилови препарати
– Хинин.

  • Шумът, звуковата травма, вибрациите, свързани най-често с професионални заболявания. Увреждането зависи както от силата, така и от продължителността на въздействието им.
  •  Черепно-мозъчна травма. Увреждането на лабиринта може да стане по следните механизми:
    – при комоцио на лабиринта
    – при прекъсване на слухово-вестибуларния нерв при счупване на базата на черепа със засягане на пирамидната кост
  • Алергичните фактори, свързани с повишено отделяне на хистаминови продукти, едемни промени и нарушено тъканно хранене, също могат да са причина за намаление на слуха.
  • Резките промени в атмосферното налягане, йонизиращите лъчи, инфразвукът, ултразвукът също могат да бъдат причина за възникване на лабиринтоневрит.

Патоанатомия: Патологоанатомично се наблюдавт различни изменения в зависимост от етиологичните фактори. Промените могат да бъдат с различен характер:

  • Най-често се откриват атрофично-дегенаеративни изменения на кортиевия орган. Дегенеративни изменения в клетките на ganglion Corti настъпват при herpes zoster.
  • В едни случаи невроепителните клетки на лабиринта се увреждат пряко, в други се нарушава трофиката на кортиевия орган.
  • Патологичните промени може да се дължат на увеличаване пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта и дегенеративни промени в сетивните клетки.
  • Възможно е да има нарушение на алкално-киселинното равновесие на ендолимфата с последващо лабиринтно увреждане.
  • Аминогликозидните антибиотици освен ототоксични са и нефротоксични, което пречи на елиминирането им от кръвната плазма.Това води до тяхното натрупване в ендолимфата и увреждане на невроепителните клетки на лабиринта.

Класификация: Освен на базата на етиологичния агент лабиринтоневритите според начина на протичане могат да се разделят на:

  • Остри
  • Хронични

Клинична картина: Клиничната картина при лабиринтоневритите е представена от симптоми от страна на двата засегнати анализатора – слухов и вестибуларен. Най-често преобладават слуховите прояви с намаление на слуха.
Характерната клинична симптоматика включва:

  • Намаление на слуха – по-често настъпва бавно и прогресивно, в някои случаи може да се развие внезапно и дори да премине в пълна глухота. В началото може да е от смесен тип, но по-късно се развива типична глухота от приемен тип или твърдоухост.
  • Шум в ушите с висока тоналност. Той се проявява относително по-късно, тъй като се дължи на настъпилите дегенеративни изменения в невроепителните слухови клетки. Шумът понякога продължава даже и след пълното оглушаване на пациента. Той създава сериозен дискомфорт, като дори се явява водещо оплакване за сметка на загубата на слуха.
  • Вестибуларни прояви – гадене, повръщане, нистагъм (ритмично движение (потрепване) на очните ябълки), нарушено равновесие. Тези прояви се наблюдават при някои заболявания – мениерова болест, атеросклероза, алергичните лабиринтоневрити.

Клиничната симптоматика е тясно свързана с етиологията на лабиринтоневрита:

  • При инфекциозните лабиринтоневрити намалението на слуха обикновено настъпва бързо, засяга и двете уши, като едното е по-силно увредено. Слуховият неврит обаче може да бъде и едностранен.
  • Токсичните лабиринтоневрити могат да се развият по-бързо или по-бавно в зависимост от продължителността на действие на етиологичния фактор. Те могат да проекат като:

– Остри форми – често се придружават от вестибуларни симптоми от периферен тип  с оплаквания от световъртеж, нарушено равновесие, гадене, повръщане.
– Хронични форми – при тях вестибуларните прояви обикновено липсват.

  • Лабиринтоневрити, причинени от аминогликозидни антибиотици – първите прояви на токсичното увреждане на лабиринта са вестибуларните. Пораженията могат да се развият през втората или третата седмица от лечението при хроничните форми, докато при острите – още с първия прием на антибиотика.При малки деца и кърмачета лабиринтоневритът се проявява с невъзможност да държат главата си изправена, поради увреждане на лабиринтните рефлекси към шийната мускулатура. По- късно това състояние се компенсира, но има опасност детето да остане глухонямо.
  • Лабиринтоневритите, причинени от салицилови препарати, хинин, арсеникови препарати се дължат повече на свръхдозиране, отколкото на непоносимост. Проявяват се с шум, заглъхване на ушите, световъртеж. При поява на подобни оплаквания е необходимо препаратът да се спре, след което настъпва подобрение до пълно възстановяване на слуха.
  • При съдова генеза на лабиринтоневритите водещи оплаквания са шум в ушите и намаление на слуха до пълна глухота. Оплакванията обикновено са едностранни, понякога придружени с вестибуларни прояви. Болният си ляга здрав, а на сутринта е със силно увреден слух до пълна глухота в едното ухо. Това се дължи на настъпила тромбоза, емболия или хеморагия в басейна на лабиринтната артерия.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Клиничното изследване

Диференциална диагноза:

Лечение:

  • Остри форми – стационарно
    – Дехидратиращи средства за намаление на лабиринтния хидропс – 10% Манитол + Трентал
    – Съдоразширяващи медикаменти
    – Витамини от група В с невротрофичен ефект
    – Вестибуларната патология се повлиява с Марофен, Дименхидринат
  • Хронични форми – Лечението се провежда с Пирамем, Фезам, Стугерон, Марофен, витамини

Обичаино подобрение на слуха и отшумяване на вестибуларната симптоматика се наблюдава след първите 10 дни от лечението. В случаите, когато симптомите не отшумяват след повече от 20 дни, се касае за настъпили трайни промени в слухово – вестибуларния анализатор.