На латински: Polyposis nasi
На английски: Nasal polyps
Определение: Носната полипоза представлява заболяване, което се характеризира с патологично разрастване на лигавицата на носа и околоносните кухини. Формират се меки неболезнени образувания, които постепенно нарастват и изпълват синусите и носната кухина. Най-често растежът им започва от максиларните синуси или етмоидалните клетки и навлиза в носните ходове.
Полипите са доброкачествени формации и в изключително редки случаи се израждат злокачествено. Боледуват преди всичко хора на средна възраст, почти поравно са засегнати и двата пола.
Етиология: Не са установени точните причини, водещи до носна полипоза. Съществено значение като предразполагащи фактори имат:
- Хронични ринити
- Хроничен синуит
- Алергии
– алергични хреми (алергичен ринит)
– свръхчувствителност към някои медикаменти (НСПВ,аспирин) - Бронхиална астма
– Триадна астма – тя се характеризира с типична триада – бронхиална астма, алергия към НСПВС и носна полипоза. - Анатомични аномалии – девиация на носната преграда
- Хронично пребиваване в силно запрашена или замърсена среда
- Кистозна фиброза
- Рекурентни инфекции
- Потиснат имунитет.
Патоанатомия: Носните полипи имат следната патологоанатомична характеристика:
- Вследствие на хроничното дразнене настъпва
– клетъчна хипертрофия и хиперплазия
– оток и задебеляване на лигавицата на носа и синусите. - Полипите нарстват постепенно във вид на гроздове
- Могат да бъдат с капковидна форма или да са плоски на вид
- Силно се нарушава дренажа на секрети и той се натрупва в синусите. Обструкцията допълнително уврежда лигавицата и предразполага към развитие на вторична бактериална инфекция.
Клинична картина: Полипите, които са с малки размери, обикновено протичат безсимптомно. С нарастването си те водят до поява на характерни клинични симптоми:
• Назална конгестия
• Хрема
• Кихане
• Хипосмия – обонянието е с тенденция непрестанно да е влошава, няма епизоди на подобряване на състоянието
• Аносмия
• Постназална секреция
• Хипогеузия (влошаване на вкусовото възприятие)
• Челно главоболие
• Болка или изтръпване в областта на бузите
• Хъркане
• Дразнене и сухота в гърлото поради принудително дишане през устата
• Сърбеж в периорбиталната област.
Усложнения:
• Кървене
• Развитие на инфекция
• Рецидив на полипите (висока е вероятността за повторна поява на полипи при болни с астма или алергии).
Диагноза: поставя се въз основа на:
• Анамнестичните данни
• Клинично изследване:
– Предна или задна риноскопия
– Рентгенография на околоносни кухини
– Назална ендоскопия – като диагностичен и лечебен метод
– Алергологични тестове – за доказване при съмнение за алергични нокси
– Кръвни изследвания.
Диференциална диагноза: Прави се с:
• Доброкачествени тумори
• Карцином на носа
• Хеморагични полипи
• Хоанален полип
• Енцефаломенингоцеле.
Лечение:
- Консервативно лечение – провежда се с цел потискане разрастването и намаляване размера на полипите. Прилагат се:
– Кортикостероиди – локално и перорално, за период от 1 до 3 седмици
– Антибиотици или антимикотици – при насложени инфекции от бактериален или гъбичен произход
– Антихистамини – при алергии. - Оперативно лечение – прилага се при неповлиявяне от консервативното лечение, много големи по размер полипи, при противопоказания за лечение с кортикостероиди
– Полипектомия – извършва се чрез ендоскопска хирургия под пълна анестезия.