На латински: Carcinoma glandulae prostatae.
На английски: Prostate cancer.
Определение: Ракът на простатата е злокачествен тумор, който най-често започва развитието си от задния дял на простатната жлеза, който заедно с двата странични дяла образува т. нар. периферна зона.
Неговата честота нараства с напредване на възрастта. При мъже от 60 до 85 години се среща в 75 %, а при мъже над 90 години в 80 %. Под 40 годишна възраст се среща много рядко.
Най-висока е честотата на заболяването в САЩ, Канада, Скандинавските страни, а най-ниска в Азия.
Заболеваемостта от карцином на простатната жлеза е два пъти по-висока сред негроидната раса. Наследствените фактори повишават риска от развитие на заболяването.
Етиология: Причината за възникването на рак на простатата не е изяснена. Счита се, че роля имат следните фактори:
– въздействие на канцерогенни вещества от външната среда.
– тютюнопушене и употреба на алкохол.
– повишена консумация на храни, богати на мазнини.
– наследственост – установени са генетични промени в 8, 10 и 16-а хромозома.
– хормонален дисбаланс – повишено ниво на естрогените.
– хронични неспецифични възпалителни процеси в простатната жлеза.
– вирусна инфекция.
Патоанатомия: Ракът на простатната жлеза най-често е аденокарцином и произхожда от жлезните структури на простатата. Развива се много бавно и не достига до големи размери. Има плътна консистенция, дребнозърнеста срезна повърхност. Може да инфилтрира капсулата на жлезата и да прорастне към съседните органи – пикочен мехур, ректум, семенни мехурчета. Най-често метастазира по лимфен път в илиачните и парааорталните лимфни възли. Характерни са метастазите в тазовите кости и гръбначния стълб.
Класификация: Най-често се използа TNM (тумор, нодул и метастази) класификацията.
Т0 – липсва първичен тумор.
Тх – тумор, който не може да се установи клинично и с други изследвания.
Т1 – клинично неустановим тумор, който не се палпира и не се визуализира чрез методите на образна диагностика. Открива се случайно при хистологично изследване или при биопсия по повод повишен PSA.
Т2 – тумор, ограничен само в простатната жлеза.
Т3 – тумор, който преминава през капсулата на простатната жлеза.
Т4 – фиксиран тумор или инфилтриращ съседни органи – пикочен мехур, ректум, стената на таза.
N0 – няма метастази в регионалните лимфни възли.
N1 – има метастази в лимфните възли.
Мо – няма далечни метастази.
М1 – има далечни метастази.
Според степента на диференциация се различават високодиференциран, умеренодиференциран, нискодиференциран и недиференциран аденокарцином. Колкото по-диференциран е тумора, толкова прогнозата е по-добра. При високодиференцирания аденокарцином раковите клетки приличат на нормалните и прогнозата е добра, докато при недиференцирания аденокарцином раковите клетки са значително променени и прогнозата е лоша.
Клинична картина: Дълго време заболяването протича безсимптомно, поради което често се диагностицира в напреднал стадий. Първите симптоми се появяват едва когато настъпи нарушаване на уринирането. Наблюдават се:
– болка дълбоко в таза, която се разпространява към перинеума, ректума, опашната кост.
– често уриниране, особено нощем
– затруднено уриниране
– слаба струя при уриниране
– задръжка (ретенция) на урина в напреднали случаи
– кръв в урината (хематурия)
– кръв в еякулата (хемоспермия)
Късни симптоми, израз на настъпили метастази са:
– костни и неврологични смущения
– циркулаторни нарушения – тромбофлебити, лимфостаза.
Може да има и общи симптоми като отпадналост, безапетитие, редукция на тегло, анемия.
Лабораторни изследвания:
1. Туморни маркери – това са антигени, които се образуват в туморната клетка или се намират на повърхността й. Изследват се:
– Кисела простатна фосфатаза: при карцином на простатата е значително повишена.
– Алкална фосфатаза: повишена е при много от болните с рак на простатната жлеза.
– Простатен специфичен антиген (PSA): представлява белтък, който се образува в простатата. Нивото му е повишено при болни с рак и аденом на простатата.
– Карциноембрионален антиген (CEA): има слаба диагностична стойност.
– Гама-семинопротеин: чувствителността му е 83 %, а специфичността – 93 %.
2. Микроелементи – при рак на простатата съдържанието на цинк е намалено, а на кадмий е повишено. Серумното ниво на селена при болни от рак на простатата е намалено.
3. Хормонален статус – изследват се плазмения тестостерон, лутеинизиращия хормон и фоликулостимулиращия хормон за проследяване на ефекта от лечението.
Инструментални изследвания: Провеждат се:
1. Трансректална ехография на простатната жлеза.
2. Компютърна аксиална томография (КАТ).
3. Ядреномагнитен резонанс (ЯМР).
4. Костна сцинтиграфия за установяване на метастази в костите.
5. Биопсия на простатната жлеза – това е най-сигурният метод за поставяне на диагнозата. Прилагат се следните методи:
– перинеална или трансректална пункционна биопсия
– трансуретрална резекция
– тънкоиглена аспирационна биопсия
– отворена (хирургична) биопсия.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
– анамнезата – пациента съобщава за оплакванията, които има.
– ректално туширане на простатата – лекарят изследва простатната жлеза на пациента през неговия анус чрез два пръста на едната си ръка. При това изследване се получава информация за големината и формата на простатната жлеза, нейната консистенция, болезненост, съотношение с околните структури. Може да се опипат един или повече плътни възли. В по-късен стадий простатната жлеза е с каменна плътност, неравна повърхност и без ясни граници.
– лабораторните и инструментални изследвания.
За диагнозата най-голямо значение има ректалното туширане в съчетание с изследване на простатен специфичен антиген (PSA) и биопсия на простатната жлеза.
Диференциална диагноза: Прави се с:
– хроничен грануломатозен простатит
– аденом на простатата
– конкременти в простатата.
Лечение:
I. Оперативно лечение – бива радикално (тотално премахване на простатната жлеза) и палиативно (само ограничава развитието на процеса).
1. Радикална простатовезикулектомия (отстранява се простатната жлеза и семенните мехурчета). Прилага се при тумори до стадий Т 1-2 N 0 М0. Може да се отстранят и регионалните лимфни възли.
2. Трансуретрална резекция на карцином на простатната жлеза – използва се за облекчаване на симптомите.
3. Криохирургия – туморната тъкан се замразява и унищожава чрез течен азот.
II. Радиотерапия – провежда се външна и вътрешна радиотерапия.
III. Химиотерапия – прилага се при напреднал стадий на тумора.
IV. Хормонално лечение – прилагат се естрогенни препарати, агонисти на LHRH, антиандрогени.
Прочетете за:
Простатен специфичен антиген
