Щитовидната жлеза се намира в предната част на шията, точно под Адамовата ябълка (издатина, образувана от ъгъла на щитовидния хрущял на ларинкса – гръкляна). Тя използва йода, който приемаме с храната и произвежда хормоните – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).
Щитовидните хормони регулират метаболизма, телесната температура, повлияват нервната система, сърцето, костите. Те са особено важни за нормалното развитие и растеж на децата.
При увреждане на функцията на щитовидната жлеза и нарушаване на продукцията на тиреоидните хормони възникват редица болестни състояния.
Жените се засягат много по-често от мъжете от болести на щитовидната жлеза.
Кои са най-честите заболявания на щитовидната жлеза?
Хипотиреоидизъм
Хипотиреоидизмът е състояние, при което функцията на щитовидната жлеза е понижена и тя не произвежда достатъчно хормони. Най-често хипотиреоидизмът е автоимунно заболяване или се дължи на тежък дефицит на йод, радиойод терапия, оперативно отстраняване на щитовидната жлеза, а може да бъде и вродено състояние.
Главните симптоми на хипотиреоидизъм са: суха кожа, косопад, повишаване на телесното тегло, сънливост, запек, брадикардия, намалено либидо. Провежда се заместително лечение със синтетичен хормон.
Тиреоидит на Хашимото
Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване, което се среща предимно при жени на средна възраст. Имунната система на организма продуцира антитела (ТАТ, МАТ), които атакуват щитовидната жлеза. Предполага се, че за развитието на заболяването роля имат вирусни или бактериални инфекции.
При тиреоидит на Хашимото щитовидната жлеза е увеличена, плътна и възловидна. Най-често се развива хипотиреоидизъм, но рядко може да има хипертиреоидизъм (хашитоксикоза) или нормална функция на щитовидната жлеза.
Провежда се заместително лечение с тиреоидни хормони, а при хашитоксикоза се прилагат тиреостатици.
Хипертиреоидизъм
Хипертиреоидизмът е състояние, при което функцията на щитовидната жлеза е повишена и тя произвежда повече от необходимото количество хормони. Най-често хипертиреоидизъм се наблюдава при Базедова болест, токсичен аденом.
Характерни симптоми на хипертиреоидизъм са: отслабване, емоционална лабилност, топла, влажна кожа, изпотяване, сърцебиене, бърз говор, тремор на ръцете, диария, екзофталм (при Базедова болест).
Целта на лечението е да се потисне продукцията на тиреоидните хормони. Прилагат се тиреостатици, бета блокери, радиоактивен йод, при нужда се провежда хирургично лечение.
Базедова болест (болест на Grave)
Базедовата болест представлява автоимунен хипертиреоидизъм. Дължи се на образуването на тиреостимулиращи антитела, които изместват тиреостимулиращия хормон (TSH) от рецепторите му в щитовидната жлеза, залавят се за тях и стимулират повишената продукция на щитовидни хормони.
Гуша
Гушата се характеризира с увеличаване на размера на щитовидната жлеза. Различават се ендемична гуша, която се дължи на намален прием на йод с храната и водата. Среща с в райони с природен йоден дефицит. Спорадичната гуша се дължи на нарушения в обмяната на йода или в синтеза на щитовидните хормони.
Щитовидната жлеза може да бъде дифузно увеличена или да се формират възли в нея (нодозна струма). Симптомите при гуша зависят от степента на увеличаване на щитовидната жлеза. Могат да се наблюдават симптоми от притискане на съседните органи: задух, кашлица, затруднено гълтане, дрезгав глас. При намалена продукция на тиреоидни хормони възникват симптоми на хипотиреоидизъм.
