Какви видове лишеи по кожата има?
Най-често се наблюдават следните видове лишеи по кожата:
Плосък лишей (червен плосък лишей)
Плоският лишей е възпалително заболяване на кожата и лигавиците с неизвестна причина. Характеризира се със силно сърбящи, виолетови папули (възелчета) и плаки, които най-често се локализират по китките, долната част на гърба и глезените.
Счита се, че плоският лишей е Т-клетъчно-медиирано автоимунно заболяване. Множество фактори са свързани с развитието на тази болест, например вирусни инфекции (особено с вируса на хепатит С), медикаменти (хинин, НСПВС, тиазидни диуретици), алергия към метали, генетични фактори, стрес и др.
Плоският лишей се среща по-често при жени на възраст между 30 и 60 години. Има различни клинични форми на лихен планус, например:
- кожен лихен планус
Класическата презентация се характеризира със сърбящи, виолетови плоски папули или плаки с многоъгълна форма и ширина няколко милиметра. Плаките често са набраздени – наблюдават се фини бели линии, известни като стрии на Wickham. Освен тази класическа форма, съществуват и много различни подтипове, например хипертрофична, атрофична, булозна, пигментна и други форми.
- плосък лишей на лигавиците – засягат се лигавиците на устната кухина и на половите органи.
При засягане на устната лигавица се говори за орален плосък лишей. Той се наблюдава при над 50 % от всички пациенти с лихен планус и често е единственият признак на болестта. По вътрешната страна на бузите, езика, венците може да има бели мрежовидни плаки. Те могат да ерозират и да бъдат болезнени.
- плосък лишей на ноктите
- плосък лишей на скалпа и др.
При повечето пациенти с кожен лихен планус настъпва спонтанно изчезване на обрива 1 до 2 години след първоначалната му поява. Възможни са обаче рецидиви. Често се наблюдава и остатъчна хиперпигментация на кожата.
Лечението при кожния лихен планус цели намаляване на сърбежа и по-бързото изчезване на обрива. Най-често се прилагат локални кортикостероиди и антихистамини.
Оралният плосък лишей може спонтанно да отшуми след 5 години, но много от случаите са хронични и не отзвучават. След лечение настъпва ремисия, но тя се последва от рецидив.
Обикновен хроничен лишей (Lichen simplex chronicus)
Обикновеният хроничен лишей е форма на хроничен невродермит. Счита се, че се причинява от емоционален стрес, който води до цикличен сърбеж и разчесване на кожата. В резултат на многократното разчесване на определена зона се появяват плаки. Те най-често се локализират в областта на тила, предмишниците и подбедриците, скротума, вулвата и др.
Плаките са единични или множествени, с овална или неправилна форма и различна големина, варираща от 3 до 10 см. Плаките са сухи, задебелени, обезцветени, покрити с люспи.
Обикновеният хроничен лишей обикновено се подобрява от лечението, което включва локални кортикостероиди, емолиенти, антибиотици при риск от инфекция. Прилагат се и антихистамини, седативни средства.
Слерозиращ и атрофичен лишей (Lichen sclerosus et atrophicus)
Слерозиращият и атрофичен лишей е с неизвестна етиология. Приема се, че има автоимунна генеза. Протича с порцелановобели плоски папули, които се сливат в плаки. Кожата в тази област атрофира. Най-често плаките се локализират в областта на гениталиите и ануса, но може да се появят и по кожата в горната част на тялото, например гърдите, раменете, мишниците. Екстрагениталните кожни лезии не предизвикват оплаквания, докато гениталните лезии са придружени от силен сърбеж, болезненост, смущения в уринирането. Гениталните лезии се считат за преканцерози.
Розов лишей (Pityriasis rosea)
Розовият лишей е често срещано заболяване на кожата. Боледуват по-често хора на възраст между 10 и 35 години. Наблюдава се предимно през есента и зимата. Причината за заболяването е неизвестна, но се счита, че се дължи на вирусна или бактериална инфекция.
Розовият лишей се характеризира с появата на едно кръгло, розово петно (нарича се „майчина плака“ или „медальон“) с размери 2 до 5 см в диаметър, локализирано предимно по гърдите, корема или гърба. След няколко дни до две седмици се появяват множество по-малки розови петна, покрити с фини белезникави люспи. Разполагат се симетрично и по гърба наподобяват клоните на ела.
Розовият лишей е самоограничаващо се заболяване, което отзвучава за около 6-10 седмици.
Разноцветен лишей (Pityriasis versicolor)
Разноцветният лишей е гъбична инфекция на кожата. Причинява се от гъбичките Malassezia, които са сапрофити по кожата. Характеризира се с появята на множество овални петна с различен цвят, от светложълт до тъмно кафяв. Петната са с големина няколко милиметра в диаметър, като могат да се сливат. Покрити са с фини люспи. Локализират се най-често в областта на гърдите, гърба, мишниците, врата. Провежда се лечение с противогъбични средства.
Различават се още следните видове кожни лишеи:
- амилоидозен лишей
- туберкулозен лишей
- микседематозен лишей
- лихен нитидус
- лихен стриатус и др.
Прочетете за:
Плосък лишей
Розов лишей
Разноцветен лишей
