Еозинофилите са един от петте основни типа бели кръвни клетки (левкоцити). Другите четири типа са неутрофилите, базофилите, моноцитите и лимфоцитите. Те играя важна роля в имунната система на организма, особено в борбата с паразитни инфекции и участват в алергичните реакции.
Еозинофилите съставляват около 1-4% от общия брой бели кръвни клетки при здрав индивид. Състоянието, при което броят на еозинофилите в кръвта е повишен, се нарича еозинофилия, а когато е понижен – еозинопения.
Къде се образуват еозинофилите?
Еозинофилите се образуват в костния мозък, намираща се в плоските кости на тялото, включително гръдната кост, таза и ребрата. Те произхождат от хематопоетичните стволови клетки в костния мозък. Това са мултипотентни стволови клетки, които имат способността да се диференцират в различни видове кръвни клетки, включително червени кръвни клетки, тромбоцити и различните подвидове бели кръвни клетки.
Хематопоетичните стволови клетки се диференцират в миелоидни прогениторни клетки, които са предшественици на миелоидните стволови клетки.
Под въздействието на специфични растежни фактори и цитокини, като интерлевкин 3 (IL-3) и интерлевкин 5 (IL-5), от миелоидните стволови клетки се образуват предшествениците на еозинофилите – миелобластите. Следва процес на узряване, в който от еозинофилните миелобласти последователно се образуват еозинофилни промиелоцити, миелоцити, метамиелоцити и еозинофилни гранулоцити. Напълно зрелите еозинофилни гранулоцити напускат костния мозък и попадат в кръвния поток.
В кръвта еозинофилите циркулират между 8 и 12 часа, след което мигрират в тъканите, като стомашно-чревния тракт, белите дробове, кожата. Продължителността им на живот в тъканите е средно 1-2 седмици.
Каква е структурата на еозинофилите?
Тяхната структура има следните характеристики:
- размер и форма
Еозинофилите са кръгли клетки с диаметър около 12-17 µm. Малко по-големи са от неутрофилите. Формата им е сферична, когато са в кръвта, но могат да изглеждат по-неправилни в тъканите.
- ядро
Ядрото на еозинофилите се състои от два дяла, които са свързани с тънка хроматинова нишка.
- цитоплазма
Цитоплазмата на еозинофилите съдържа множество гранули, изпълнени с протеини и ензими, които играят роля в имунната защита и възпалителните реакции. Тези гранули придават на еозинофилите характерно червеникаво, оранжево или розово оцветяване.
В цитоплазмата се намират още клетъчни органели като митохондрии, апарат на Голджи и рибозоми.
- гранули
Еозинофилните гранули са са два основни вида:
Първични (азурофилни) гранули
Тези гранули съдържат лизозомни ензими. Те са налице в ранните еозинофилни прекурсори, но са по-малко изявени в зрелите еозинофили. Откриват се и в другите бели кръвни клетки.
Вторични (специфични) гранули
Тези гранули са в изобилие в цитоплазмата на зрелите еозинофили. Те съдържат: главен базисен протеин (MBP), еозинофилен катионен протеин (ECP), еозинофилна пероксидаза (EPO), невротоксин, получен от еозинофили (EDN). Тези протеини и ензими играят ключова роля в борбата с паразитните инфекции, модулирането на алергичните реакции и допринасят за увреждането на тъканите при хронично възпаление.
- повърхностни рецептори
Еозинофилите експресират различни повърхностни рецептори, които им позволяват да взаимодействат с други клетки и да реагират на сигнали. Например: IL-5 рецептори, IgE рецептори, рецептори на комплемента и др.
Какво правят еозинофилите?
Основните функции на еозинофилите са:
Защита срещу паразити
Еозинофилите са ефективни в борбата с паразитни инфекции, особено тези, причинени от хелминти (напр. кръгли червеи, тении и метили). Те се прикрепват към повърхността на паразита и отделят токсични протеини и ензими, които могат директно да го увредят и убият.
Алергични реакции
Еозинофилите играят основна роля в реакциите на свръхчувствителност и алергичните състояния, като астма, сенна хрема и екзема. Когато се активират по време на алергичен отговор, те освобождават възпалителни медиатори, като хистамини, левкотриени и цитокини, които допринасят за симптомите на алергия.
Регулиране на имунния отговор
Еозинофилите помагат за регулиране на имунния отговор. Те влияят върху активността на други имунни клетки, като мастоцити, базофили и Т-клетки, чрез освобождаване на цитокини и хемокини. Те помагат за регулиране на баланса между провъзпалителните и противовъзпалителните сигнали по време на имунните отговори.
Участват в ремоделирането и възстановяването на тъканите
В някои случаи еозинофилите допринасят за възстановяването на тъканите чрез освобождаване на растежни фактори като трансформиращ растежен фактор-бета (TGF-β). Прекомерното активиране на еозинофилите обаче може да доведе до увреждане на тъканите.
Еозинофилите имат роля още при:
- хронични възпалителни процеси, като хронична еозинофилна пневмония или еозинофилен езофагит. Еозинофилите допринасят за продължително възпаление и увреждане на тъканите.
- автоимунни заболявания, като системен лупус еритематозус (SLE) и еозинофилна грануломатоза с полиангиит
- защитата от бактерии – възможна е бактериална фагоцитоза от еозинофили, но е по-малко ефективна от тази при неутрофилите
- при някои видове рак еозинофилите могат да стимулират, а при други да инхибират прогресията на тумора. Тумори, свързани с еозинофили са например: лимфом на Ходжкин, стомашен карцином, недребноклетъчен белодробен рак.
Прочетете за:
Причини за повишени еозинофили
Причини за понижени еозинофили
