Остеохондроза е общ термин, който включва група заболявания, които имат еднаква етиология и патогенеза, но различна анатомична локализация. Характеризират се с нарушена осификация на епифизарното ядро на вкостяване, при което се нарушава нормалния растеж на костите.
Патологичният процес започва като дегенерация или некроза, последвана от отделяне на парчета хрущял или тънки слоеве кост, като накрая настъпва регенерация или рекалцификация.
Хирургичното лечение може да бъде доста ефективно. Остеохондрозата също може да изчезне без лечение, тъй като често това са самоограничаващи се състояния.
Остеохондрозата засяга деца и тийнейджъри, но също и възрастни хора.
Какви са причините за възникване на остеохондроза?
Етиологията на остеохондрозата не е напълно изяснена. Най-вероятните причини за остеохондроза, самостоятелно или в различни комбинации са следните:
- генетично предразположение
- остра или повтаряща се травма от прекомерна употреба или повтарящи се движения
- инфекция
- емболия
- тромботична предразположеност
- дефицит на мед, цинк
- фактори на околната среда.
Какви промени настъпват при остеохондроза?
Поотделно или в комбинация етиологичните фактори въздействат върху кръвоносните съдове, изхранващи костта и довеждат до следните промени:
- исхемия и некроза на хрущялната и костна тъкан
- засегнатата кост се смачква и фрагментира
- костните фрагменти се резорбират от околната здрава тъкан
- настъпва реваскуларизация и възстановяване
- може да настъпи пълно излекуване, но може и да останат трайни деформации.
Какви видове остеохондроза има?
В зависимост от локализацията се различават ставна, извънставна и остехондроза на гръбначния стълб.
Ставната остеохондроза
Примери за ставна остехондроза са:
Болест на Пертес (Legg-Calve-Perthes)
При болестта на Пертес (osteochondritis coxae juvenilis) се засяга главата на бедрената кост. Наблюдава се във възрастта между 5 и 10 години, като по-често са засегнати момчета. Децата се оплакват от по-лесна умора, леки болки, които често не са в тазобедрената става, а в коляното поради разпространение на болката по хода на нерв (n. obturatoriuas). При натоварване болката се засилва, а по-късно се появява и накуцване. Установява се хипотрофия и атрофия на седалищната и бедрената мускулатура.
Болест на Кинбьок (Kienböck)
Болестта на Кинбьок се характеризира с развитието на асептична некроза на полулунната кост (os lunatum), която колабира, уплътнява се и постепенно се преобразува. Среща се по-често при млади хора на възраст между 20 и 40 години, които извършват физически труд с ръцете си.
Клинично заболяването се проявява с болка по гърба на китката над полулунната кост. Болката обикновено отзвучава до 1 година, но може да рецидивира, ако китката се преумори.
Болест на Кьолер (Köhler)
Болестта на Köhler засяга ладиевидната кост (os naviculare) на ходилото. Представлява васкуларен остеохондрит, който причинява колабиране на ладиевидната кост, която постепенно се преобразува за период от 2-3 години. Проявява се с болка по гърба на ходилото.
Болест на Freiberg
При болестта на Freiberg се засягат главите на втора и трета метатарзални кости на ходилото. Наблюдава се същия цикличен процес на разрехавяване, колабиране и преобразуване на засегнатата кост.
Болест на Фриц-Кьониг (Fritz-König)
Болестта на Фриц-Кьониг (нарича се още дисециращ остеохондрит на колянната става) се състои в отделяне на костно парче от неговото нормално място, най-често от медиалния кондил на бедрената кост. При отделянето на този некротичен фрагмент възниква ставна мишка. Заболяването засяга по-често мъже на възраст 15 – 30 години. Основният симптом е болка в колянната става, която се усилва при натоварване. След отделяне на некротичния участък се появяват блокажи.
Болест на Панер (Panner)
При болестта на Панер се засяга главичката на кондила на раменната кост (capitulum humeri), с която се свързва главичката на лъчевата кост. Клинично се проявява с болка около външната част на лакътя. Болката обикновено се влошава при активност, например хвърляне на топка, и се подобрява при почивка.
Извънставна остеохондроза
Извънставната остехондроза може да засегне всяка част от скелета. Най-честите примери са:
Болест на Осгуд-Шлатер (Osgood-Schlatter)
Болестта на Осгуд-Шлатер се характеризира с откъсване на апофизата на tuberositas tibiae (възвишение в горния край на големия пищял). За апофизата се залавя четириглавия бедрен мускул, който при буйни тийнейджъри в периода на израстване може да я откъсне от костта. Главните симптоми са поява на подутина и болка в областта на коляното.
Болест на Север (Sever)
Болестта на Север е една от най-честите причини за болка в петата при растящи деца. Ахилесовото сухожилие оказва тракция върху апофизата на петната кост (os calcaneus) и настъпва възпаление – калканеален апофизит.
Синдром на Sinding Larsen-Johansson
Това заболяване се среща рядко. Представлява хронично тракционно увреждане на капачето от сухожилието на четириглавия бедрен мускул. Клинично се представя с болка в долния полюс на капачето, поява на оток и ограничени движения в колянната става.
Остеохондрозата на гръбначния стълб
Може да засегне всеки от междупрешленните дискове и съответните телата на прешлените.
Болест на Шойерман (Scheuermann)
Заболяването е известно още като ювенилна кифоза или ювенилен остеохондрит. Характеризира се с поява на заоблена кифоза в гръдния отдел на гръбначния стълб. Увреждат се апофизите на гръдните прешлени, което предизвиква болка в гръбначния стълб.
Интервертебрална остехондроза
Интервертебралната остеохондроза е дегенеративно заболяване на гръбначния стълб, причинено от износване. Това е най-честата форма на остеохондроза. Дегенеративните промени засягат хрущялните междупрешленни дискове и костните прешлени и водят до силни болки в гърба и проблеми при ходене. Най-често се засяга поясната част на гръбначния стълб (лумбална остехондроза), следвана от шийната остехондроза. Рядко се откриват дегенеративни промени в гръдните прешлени.
Прочетете за:
Остеохондроза на гръбначния стълб
Шийна остеохондроза
