Пеницилините са едни от най-малко токсичните антибиотици. Те са напълно безопасни по време на бременност.
Кои са най-честите странични ефекти на пеницилините?
При лечение с пеницилини може да се наблюдават следните нежелани лекарствени реакции:
Алергични реакции
При около 3 до 5 % от пациентите на пеницилинова терапия се наблюдават алергични реакции. Те са най-честите нежелани реакции, причинявани от пеницилини.
Всички пеницилини могат да предизвикат различна по изява пеницилинова алергия. Ето защо преди започване на лечение с пеницилин е задължително да се направи скарификационна проба.
Най-честите прояви на пеницилинова алергия са:
- обрив по кожата – наподобява обрива при скарлатина, морбили
- уртикария
- повишена температура – фебрилитетът може да бъде единствената проява на хиперсензитивност
- erythema fixum – лезиите се появяват по дланите и ходилата, устната лигавица, скротума
- серумна болест – настъпва една седмица или повече след пеницилиновата терапия. Характеризира се с повишаване на температурата, уртикариален обрив, увеличени лимфни възли, полиартрит, гломерулонефрит.
- синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза (синдром на Лайл) са сред най-тежките нежелани реакции, причинени от пеницилини
- ангиоедем и анафилактичен шок са животозастрашаващи алергични реакции, които настъпват веднага след прилагането на пеницилин.
„Ампицилинов обрив“
Често след прилагане на Ампицилин по кожата се появява специфичен макуло-папулозен обрив, който не се дължи на пеницилинова алергия. Приема се, че се касае за „токсична“ реакция. Наблюдава се при почти всички деца, боледуващи от инфекциозна мононуклеоза. Среща се също при пациенти с цитомегаловирусна инфекция, с лимфоми, както и при пациенти приемащи едновременно Алопуринол и Ампицилин.
Обратима неутропения
Понижаване на неутрофилните гранулоцити може да възникне като нежелана реакция, особено при пациенти, приемащи Метицилин, Нафцилин, Клоксацилин.
Други странични ефекти на пеницилините са:
- остър интерстициален нефрит – при предозиране на Метицилин се наблюдава нефротоксичност (увреждане на бъбреците)
- токсичен хепатит – при предозиране на Оксацилин е възможно увреждане на черния дроб (хепатотоксичност)
- хипернатриемия и по-рядко хиперкалиемия може да възникне при парентерално приложение на високи дози пеницилини
- невротоксичен ефект със симптоми на менингеално дразнене и епилептиформени гърчове може да настъпи при използване на много големи дози бензилпеницилин.
- гастроинтестинални симптоми – гадене, повръщане, понякога и диария се свързват с прием на пеницилини
- псевдомембранозен колит – рядко може да се причини от Ампицилин и други пеницилини.
Мускулното инжектиране на Метицилин и Бензатин-бензилпеницилин е болезнено. Поради своята слаба разтворимост попадналият във вена Бензатин-бензилпеницилин предизвиква синдром на Hoigné, а в артерия – синдром на Nicolau.
Синдромът на Hoigné се дължи на микроемболии в капилярите на мозъка и белия дроб. Проявява се с кашлица, стенокардни пристъпи, световъртеж, шум в ушите, халюцинации, понякога припадъци.
Ако след мускулно инжектиране микрокристалите на депо-пеницилините попаднат в артерия се развива картината на артериална емболия. Състоянието е известно като синдром на Nicolau. Проявява се с исхемия в областта, разположена дистално от мястото на инжектиране. При прогресиране може да се стигне до некроза на кожата.
При лечение на някои инфекции (сифилис, коклюш) с пеницилини могат да се освободят големи количества ендотоксини, които да предизвикат ендотоксичен шок (реакция на Jarisch-Herxheimer).
Понякога при продължителна орална терапия с широкоспектърни пеницилиниможе да се развият ендогенни суперинфекции, предизвикани от кандиди, стафилококи или хиповитаминози.
Прочетете за:
Пеницилини – класификация
