Как се диагностицира Уреаплазма (Ureaplasma)?
Уреаплазмената инфекция може да се диагностицира чрез следните методи:
Култивиране на хранителна среда
В зависимост от локализацията на инфекцията може да се изследва:
- секрет от шийката на матката, маточната лигавица, влагалището
- секрет от уретрата
- проба от урина
- простатен секрет, еякулат
- амниотична течност
- назофарингеален, гърлен или ендотрахеален секрет от новородени при респираторни инфекции
- гръбначно-мозъчна течност при менингит.
Тъй като уреаплазмите са податливи на изсушаване и са чувствителни към температурни промени, пробите трябва да бъдат събрани в специализирана течна транспортна система и изпратени до лаборатория за изследване.
Уреаплазмите се изолират чрез посявка на взетия материал върху специална хранителна среда. В рамките на 2-5 дни се откриват характерни колонии.
PCR (полимеразна верижна реакция) изследване
PCR (полимеразна верижна реакция) тестът е основен метод за диагностициране на уреаплазма. Чрез него могат да бъдат открити малък брой уреаплазми в изследвания материал.
Тъй като уреаплазмите са взискателни към хранителните среди и се култивират трудно, а молекулярните техники като PCR са скъпи и не са широко достъпни, то тези бактерии рядко се доказват.
Ето защо е важно лекарите да познават клиничните синдроми, с които са свързани тези микроорганизми и при съмнение за уреаплазмена инфекция да назначат съответните диагностични тестове.
Какво е лечението при Уреаплазма (Ureaplasma)?
Лечението на симптоматичната уреаплазмена инфекция се провежда с антибиотици.
Характерна особеност на уреаплазмите е, че те нямат клетъчна стена. Това прави някои антибиотици, като пеницилините, неефективни срещу Ureaplasma, тъй като те действат, като блокират образуването на клетъчна стена, докато бактерията се размножава, причинявайки нейната смърт.
За лечение на инфекция с уреаплазма се препоръчват следните антибиотици:
- тетрациклини – доксициклин
- макролиди – азитромицин
- линкозамини – клиндамицин
- хинолони – офлоксацин.
Всички сексуални партньори на пациента с урогенитална уреаплазмена инфекция, трябва да бъдат лекувани със същия антимикробен агент.
В допълнение към антибиотиците може да е необходимо симптоматично лечение. То зависи от симптомите на уреаплазмената инфекция (уретрит, пиелонефрит, простатит, септичен артрит, неонатална пневмония и др.)
Лечение не се провежда на лица, които нямат симптоми, но имат положителна култура или PCR изследване за уреаплазми.
Как да се предпазим от инфекция с уреаплазма?
Единственият начин за превенция на инфекция с уреаплазма е въздържанието от сексуални контакти. Постоянното и правилно използване на презервативи по време на секс може значително да намали риска от предаване на Ureaplasma и други инфекции, предавани по полов път.
Укрепването на имунната система чрез спазване на здравословна диета, редовна физическа активност и пълноценен сън, намалява вероятността от развитие на инфекция с уреаплазма.
Прочетете за:
Уреаплазма парвум и уреалитикум – как става заразяването?
Какви болести причинява уреаплазмата?
Уреаплазма при бременност и при новородени
